Устав на мюсюлманското изповедание
София, 13. 12. 2003 г.
I ОБЩИ УСЛОВИЯ
Чл. 1. (1) Мюсюлманското изповедание е общност на граждани, изповядващи ислямската религия.
(2) Мюсюлманското изповедание се ползва от всички права и свободи, установени от Конституцията и законите в Република България.
Чл. 2. Мюсюлманското изповедание включва мюсюлманската религиозна общност като обединение на гражданите, изповядващи Исляма, съвкупност на верските убеждения и принципи на Исляма и религиозната му институция, която има статут на юридическо лице по смисъла на Закона за вероизповеданията.
Чл. 3. Участието на гражданите в мюсюлманската религиозна общност и нейните институции в Република България е доброволно и на основата на верската им принадлежност и на религиозните обреди.
Чл. 4. Мюсюлманското изповедание се ръководи от разпоредбите на българското законодателство и на този устав.
Чл. 5. Мюсюлманското изповедание може да създава и поддържа връзки с мюсюлманските вероизповедания от други страни и международни организации.
Чл. 6. Наименованието на изповеданието е „МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ".
Чл. 7. Седалището на изповеданието е гр. София, а адресът му – ул. „Братя Миладинови", № 27. Изповеданието има кръгъл печат с надпис „МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ".
Чл. 8. Деловодната и счетоводната дейност на изповеданието се водят на официалния език, а при упражняване на религиозна-та дейност, служителите могат да ползват своя си и/или друг език.
II ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ МЮСЮЛМАНСКОТО ИЗПОВЕДАНИЕ
Чл. 9. Всички мюсюлмани (сунити и шиити) в Република България, независимо от етническия им произход и направлението на Исляма, сунитско-ханефитско, сунитско-малекитско, сунитско-ханбелитско и сунитско-шафиитско, принадлежат към мюсюлманското изповедание в страната и се подчиняват на разпоредбите на този устав, както и на ръководните му органи.
Чл. 10. Изповядването на ислямската религия и провеждането на религиозни обреди се извършва при пълно зачитане правата на гражданите.
Чл. 11. Практикуването на религиозните обреди от мюсюлманите се извършва, съгласно с правилата на Свещения Коран и Сун-ната на пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем.
Чл. 12. Мюсюлманското изповедание, като религиозна общност и неговите институции не могат да се използват за проповядване на расова, верска или етническа вражда, както и на други антихуманни идеи и действия, които нарушават Конституцията и законите в страната.
III СТРУКТУРА И ОРГАНИ НА МЮСЮЛМАНСКОТО ИЗПОВЕДАНИЕ
Чл. 13. Организационната структура и органите на мюсюлманското изповедание включват:
1. Местна мюсюлманска общност;
2. Общо събрание на местната мюсюлманска общност;
3. Мюсюлманско настоятелство;
4. Районно мюфтийство;
5. Районен мюфтия;
6. Районна мюсюлманска конференция;
7. Главен мюфтия;
8. Висш мюсюлмански съвет;
9. Председател на Висшия Мюсюлмански съвет;
10. Национална мюсюлманска конференция.
IV МЕСТНА МЮСЮЛМАНСКА ОБЩНОСТ. ОБШО СЪБРАНИЕ
Чл. 14. (1) Местната мюсюлманска общност включва едно или повече населени места, на чиято територия живеят не по-малко от 15 мюсюлмани, навършили 18 години.
(2) Местната мюсюлманска общност се регистрира като юридическо лице по решение на Висшия мюсюлмански съвет и има кръгъл печат с надпис „Местна мюсюлманска общност", а в средата населеното място и неговото седалище.
(3) Общото събрание включва всички мюсюлмани, навършили 18 години, живеещи на територията на съответното населено място или населени места и се свиква най-малко веднъж годишно. При необходимост в едно населено място може да има повече от едно общо събрание.
(4) Един мюсюлманин има право да участва с право на глас само в едно общо събрание.
Чл. 15. Местната мюсюлманска общност може да бъде закрита с решение на Общото събрание, както и когато престане да отговаря на изискванията на закона и на устава.
Чл. 16. Имотите и другото имущество, управлявани от престаналите да съществуват Местни мюсюлмански общности, преминават под управлението на съответното Районно мюфтийство.
Чл. 17. (1) Общото събрание:
а) избира и освобождава имама, председателя, секретар- касиера и членовете на Мюсюлманското настоятелство;
б) приема отчетите за дейността на Мюсюлманското настоятелство и неговия председател;
в) приема отчетите за стопанисването и управлението на вакъфите и всички останали имущества на мюсюлманското изповедание, намиращи се на територията на Мюсюлманското настоятелство;
г) обсъжда и решава основните въпроси на изповеданието на местната мюсюлманска общност;
Чл. 18. (1) Общото събрание на мюсюлманите се свиква от:
- Мюсюлманското настоятелство;
- Районният мюсюлмански съвет;
- Висшият мюсюлмански съвет.
Чл. 19. (1) Общото събрание на мюсюлманите се провежда с толкова мюсюлмани, колкото са се явили;
(2) Решенията се смятат за приети, ако за тях са гласували повече от половината от присъстващите на събранието;
(3) Решенията на Общото събрание се приемат с явно гласуване, освен ако събранието реши гласуването да е тайно.
V МЮСЮЛМАНСКО НАСТОЯТЕЛСТВО
Чл. 20. Мюсюлманското настоятелство е изборен ръководен орган на мюсюлманското изповедание на вярващите в дадено населено място или населени места.
Чл. 21. (1) Мюсюлманското настоятелство се състои от три до седем членове, като се избира и освобождава от Общото събрание на мюсюлманите, освен в предвидените в този устав случаи.
(2) По изключение, когато това се налага с цел по-доброто ръководене на цялостната дейност на мюсюлманите и/или по-доброто стопанисване и управление на вакъфските имоти, мюсюлманските настоятелства в:
Пловдив, Пазарджик, Велинград, Раковски, Асеновград, Карлово, Кричим, Пещера, Казанлък, Смолян – Каптажа, Девин, Селча, Настан, Златоград, Чепинци, Елховец, Буково, Боровина, София, София – кв. Факултета, София – кв. Ботунец, Монтана, Видин, Кюстендил, Кнежа, Благоевград, Сандански, Самоков, Ихтиман, Бяла Слатина, Русе, Гоце Делчев, Добрич, Варна, Провадия, Балчик, Силистра, Тутракан, Плевен, Велико Търново, Никопол, Свищов, Айтос, Сливен, Ямбол, Нова Загора, Бургас, Дъбник, Люляково, Ръжица, Просеник, Хасково, Шумен, Търговище, Кърджали се назначават и освобождават от Главния мюфтия, по решение на Висшия мюсюлмански съвет. Настоятелствата по предходното изречение се отчитат пряко пред Висшия мюсюлмански съвет на всяко тримесечие.
(3) Мандатът на мюсюлманското настоятелство е 4 (четири) години.
Чл. 22. (1) Мюсюлманското настоятелство има следните права и задължения:
1. Организира и ръководи цялостната дейност на мюсюлманите в населеното място или населени места;
2. Стопанисва и управлява в съответствие с Наредбата, издадена от Висшия мюсюлмански съвет, движимите и недвижимите вакъфски имоти, които принадлежат на изповеданието и се намират на територията на настоятелството;
3. Строи, поддържа и ремонтира молитвените домове на своята територия, организира събирането на средства за тази цел и съдейства за снабдяване с нотариални актове;
4. Изпълнява разпоредбите на висшестоящите органи на изповеданието.
Чл. 23. Мюсюлманското настоятелство взема решения, ако на съответното заседание присъстват повече от половината му членове. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от броя на присъстващите членове.
Чл. 24. В случаите на смърт или отсъствие за повече от 6 (шест) месеца на член на мюсюлманското настоятелство, в 15-дневен срок, се насрочва избор за нов член на настоятелството.
Чл. 25. За избора на Мюсюлманското настоятелство или член на същото се изготвя протокол в 3 (три) екземпляра:
- един за районното мюфтийство;
- един за регистрация, и;
- един за мюсюлманското настоятелство.
Чл. 26. Мюсюлманското настоятелство се ръководи от неговия председател, който организира и отговаря за дейността на настоятелството. Той представлява настоятелството пред другите органи и организации (лица) от страната. Документите се подписват от председателя и секретар-касиера и задължават настоятелството само, ако носят и двата подписа.
VI РАЙОННА МЮСЮЛМАНСКА КОНФЕРЕНЦИЯ
Чл. 27. Районната мюсюлманска конференция е ръководен орган на мюсюлманите към съответното Районно мюфтийство и се свиква най-малко веднъж на 4 (четири) години – преди поредната национална конференция.
Чл. 28. (1) Районна мюсюлманска конференция се свиква по решение на Висшия мюсюлмански съвет:
а) когато районният мюфтия е починал или не може да изпълнява служебните си задължения повече от 6 (шест) месеца;
б) при подаване на оставка от районният мюфтия;
в) най-малко 30 (Тридесет) дни преди деня на националната конференция.
(2) В случаите по б. „а" и б. „б" на предходната алинея се спазва срока спазва срока по б. „в" от същата алинея.
(3) По решение на повече от 2/3 от общия брой на настоятелствата от съответното районно мюфтийство.
(4) Конференциите се свикват, чрез изпращане на препис от решението на Висшия мюсюлмански съвет до районните мюфтии и председателите на мюсюлманските настоятелства от съответния район
(5) Делегатите се избират от Общото събрание на мюсюлманите в дадено населено място или населени места.
Чл.29. Районната мюсюлманска конференция е редовна, ако на нея присъстват 2/3 от избраните делегати, като решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите, освен ако за някое от решенията в този устав не е предвидено друго.
Чл. 30. Районната мюсюлманска конференция:
1. Приема отчетния доклад на Районния мюфтия, Районния мюсюлмански съвет и Контролно-ревизионната комисия;
2. Обсъжда работата на мюсюлманските настоятелства в района и очертава насоките на тяхната бъдеща дейност;
3. Избира районен мюфтия;
4. Избира член или членове на Висшия мюсюлмански съвет, съгласно чл. 56, т. 1 и 2;
5. Избира районен мюсюлмански съвет;
6. Избира тричленна Контролно-ревизионна комисия към Районното мюфтийство;
7. Взема решение за начина на гласуването.
Чл. 31. Длъжностните лица избрани на конференция на новоразкритите мюфтийства или на извънредна районна конференция, стават равноправни членове към съответната структура на изповеданието и мандатът им продължава до провеждане на поредната национална конференция.
VII РАЙОНЕН МЮСЮЛМАНСКИ СЪВЕТ
Чл. 32. (1) Районният мюсюлмански съвет координира дейността на мюсюлманските настоятелства в територията на районното мюфтийство и подпомага дейност на Районния мюфтия.
(2) Районният мюсюлмански съвет се състои най-малко от 5 (пет) члена, като Районният мюфтия и членовете на Висшият мюсюлмански съвет, избрани от съответния район, са членове по право.
(3) Мандатът на Районния мюсюлмански съвет е 4 (четири) години.
(4) Председателят на Районния мюсюлмански съвет е Районният мюфтия.
(5) Заседанията на Районния мюсюлмански съвет се свиква от неговия председател чрез отправяне на писмени покани до членовете му. Поканата трябва да съдържа деня, часа, мястото и дневния ред на заседанието.
(6) Заседанията на Районния мюсюлмански съвет се председателстват от неговия председател.
(7) Заседанията на Районния мюсюлмански съвет са редовни, ако на тях присъстват 2/3 от списъчния състав.
(8) Решенията на Районният мюсюлмански съвет се вземат с гласовете на повече от половината от списъчния състав.
(9) В отношенията с другите органи на изповеданието, както и с всички други органи и лица в страната, Районният мюсюлмански съвет се представлява от неговия председател.
VIII РАЙОННИ МЮФТИЙСТВА
Чл. 33.(1) Районни мюфтийства в Р. България са: София, Пловдив, Кърджали, Смолян, Айтос, Шумен, Добрич, Разград, Крумовград, Хасково, Плевен и Гоце Делчев.
(2) Районни мюфтийства се разкриват и закриват по решение на Висшия мюсюлмански съвет. В решението на Висшия мюсюлмански съвет се посочват поименно административните единици /области и общини/, а в случай на нужда – и населените места, които се включват към съответното Районно мюфтийство.
(3) Районни мюфтийства се разкриват с не по-малко от 40 настоятелства.
(4) Районните мюфтийства се регистрират като юридически лица, по решение на Висшия мюсюлмански съвет.
Чл. 34. Районният мюфтия е ръководен орган на мюсюлманите от съответния район.
Чл. 35. Районното мюфтийство се представлява от Районния мюфтия.
Чл. 36. Кореспонденцията и финансовите дела на Районното мюфтийство се водят от канцелария с персонал, предвиден в щата му.
Чл. 37. Районните мюфтийства, имат кръгъл печат с надпис: „Районно мюфтийство" и в средата – населеното място на неговото седалище.
IX РАЙОНЕН МЮФТИЯ
Чл. 38. Районният мюфтия представлява мюсюлманската общност от съответното Районно мюфтийство.
- Районните мюфтии се избират от Районната мюсюлманска конференция за срок от 4 (четири) години, освен в случаите предвидени в този устав.
Чл. 39. Кандидатите за районни мюфтии трябва да са завършили най-малко средно образование или да притежават необходимата религиозна подготовка.
Чл. 40. Районният мюфтия:
1. Организира, ръководи и представлява районното мюфтийство.
2. Издава фетви и разяснения по мюсюлманските религиозни обреди.
3. Ръководи и контролира правилното, и законосъобразно функциониране на мюсюлманските настоятелства в своя район.
4. Назначава и уволнява служителите в районното мюфтийство.
5. Контролира законосъобразното стопанисване и управление на вакъфските имоти и разходването на бюджетните средства от мюсюлманските настоятелства.
X НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ
Чл. 41. Националната конференция е върховен ръководен орган на мюсюлманското изповедание в Република България и се свиква най-малко веднъж на 4 (четири) години;
(1) От Висшия мюсюлмански съвет.
(2) 2/3 от общия брой на мюсюлманските настоятелства в страната.
Чл. 42. Делегатите за Националната конференция се избират по нормативи, одобрени от Висшия мюсюлмански съвет.
Чл. 43. Решението за свикване, датата, часът и мястото на Националната конференция се оповестяват най-малко 30 (тридесет) дни преди провеждането й чрез изпращането на преписи от решението до всички районни мюфтии.
Чл. 44. Националната конференция:
1. Приема, изменя и допълва устава на мюсюлманското изповедание.
2. Приема отчета за дейността на Висшия мюсюлмански съвет, Главното мюфтийство и Контролно-ревизионната комисия.
3. Взема решение за начина на гласуване.
4. Избира:
а) главен мюфтия;
б) председател на Висшия мюсюлмански съвет;
в) контролно-ревизионна комисия (КРК);
г) членове на Висшия мюсюлмански съвет.
5. Националната мюсюлманска конференция е редовна, ако присъстват поне 2/3 от общия брой на делегатите. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите, освен ако за някое от решенията в този устав не е предвидено друго.
XI ГЛАВЕН МЮФТИЯ
Чл. 45. Главният мюфтия е централен орган на мюсюлманското изповедание в Република България и е със седалище гр. София, ул. «Братя Миладинови» №27.
Чл. 46. Кореспонденцията и финансовите дела на Главният мюфтия се водят от канцелария с персонал, предвиден в щата му (Главно мюфтийство).
Чл. 47. В началото на всяка календарна година Главният мюфтия изготвя отчет за изпълнението на бюджета за изминалата година. Въз основа на отчета и на изпълнението на бюджета за настоящата година Главният мюфтия изготвя проект на бюджет за предстоящата година и го внася във Висшия мюсюлмански съвет до 30-и ноември същата година.
Чл. 48. Главният мюфтия издава периодични издания и организира радио-телевизионни предавания и публикации.
Чл. 49. Главният мюфтия ползва печата на изповеданието по чл.7.
Чл. 50. Главният мюфтия е духовен водач на мюсюлманите и представлява мюсюлманското изповедание в страната и чужбина.
Чл. 51. Главният мюфтия се избира от Националната конференция за срок от 4 (четири) години.
Чл. 52. За главен мюфтия може да бъде избран български гражданин, завършил най-малко средно образование или да притежава необходимата религиозна подготовка.
Чл. 53. Главният мюфтия:
1. Ръководи чрез управленски структури мюфтийствата и мюсюлманските настоятелства.
2. Сключва трудови договори със служители в Главно мюфтийство, районните мюфтии, директорите на мюсюлманските училища и ректора на Висшия ислямски институт.
3. В своята работа главният мюфтия се ръководи от правилника за организация на Главното мюфтийство приет от Висшия мюсюлмански съвет.
4. По предложение на главният мюфтия, Висшият мюсюлмански съвет одобрява неговите заместници и определя кой от тях да упражнява функциите му при невъзможност да ги осъществява или дълговременно отсъствие.
5. Предлага на Националната конференция 7 (седем) членове за Висшия мюсюлмански съвет.
6. Представлява мюсюлманското изповедание пред трети лица.
Чл. 54. До избирането на нов главен мюфтия, досегашният главен мюфтия има всички правомощия, произтичащи от този устав.
XII ВИСШ МЮСЮЛМАНСКИ СЪВЕТ
Чл. 55. Висшият мюсюлмански съвет е колективен орган на мюсюлманите в Република България, който взема решения за дейността на изповеданието между Националните конференции.
Чл. 56. Съветът включва; главният мюфтия, председателят на Висшия мюсюлмански съвет, 7 (седем) членове от квотата на главния мюфтия, избрани на Националната конференция, районните мюфтии, ректорът на Висшия ислямски институт и членовете на Висшия мюсюлмански съвет от всяко Районно мюфтийство, избрани на Районна конференция, както следва:
1/ От районните мюфтийства с брой на мюсюлманските настоятелства до 150 човека – един член;
2/ От районните мюфтийства с брой на мюсюлманските настоятелства над 150 човека – двама члена.
Чл. 57. Висшият мюсюлмански съвет се председателства от неговия председател. При отсъствие председателя писмено упълномощава член на Висшия мюсюлмански съвет за свой заместник. Решенията на ВМС се подпечатват с печата на ВМС.
Чл. 58. Висшият мюсюлмански съвет се свиква на заседание от неговия председател или по искане най-малко на 1/3 от членовете му.
Чл. 59. (1) Заседанията на Висшия мюсюлмански съвет са редовни, ако присъстват поне 2/3 от членовете му.
(2) Висшият мюсюлмански съвет взема решения с гласовете на повече от половината от членовете си.
Чл. 60. Съобщението за свикване на Висшия мюсюлмански съвет се изпраща до всички членове 5 (пет) дни преди заседанието му, като се посочва денят, часът, мястото на провеждането и дневния ред.
Чл. 61. Висшият мюсюлмански съвет:
1. Приема Наредба за стопанисването и управлението на имотите по чл. 21 ал.2;
2. Изготвя правилник за своята работа и дейност;
3. Изготвя план-програма за дейността на Главно мюфтийство и неговите подразделения;
4. Обсъжда предложенията на членовете на Висшия мюсюлмански съвет и взема решения по тях;
5. Избира комисии и други помощни органи;
6. Изготвя и приема правилници за вътрешното устройство на Главното мюфтийство и районните мюфтийства, както и други правилници, предвидени с устава;
7. При необходимост разкрива и закрива Районни мюфтийства;
8. Взема решения за разкриване и закриване на мюсюлмански училища и институти;
9. Взема решения за назначаването и освобождаването на ректора на Висшия ислямски институт и директорите на мюсюлманските училища.
10. Избира:
- комисия по фетва;
- Висш мюсюлмански духовен съд;
11. В края на съответния мандат приема докладите на председателя на ВМДС;
12. Контролира издаването на религиозна литература;
13. Начертава основните насоки за управление, възстановяване и съхраняване на вакъфските имоти и следи за тяхното изпълнение;
14. Следи за изпълняването на устава;
15. Изготвя наредба за налагане на наказания;
16. Одобрява бюджетите на Висшия мюсюлмански съвет, Главният мюфтия, районните мюфтийства, Мюсюлманските настоятелства, назначени по реда на чл. 30 от устава и контролира изпълнението им;
17. Приема Наредба за управлението на имотите на изповеданието;
18. Одобрява правилник за дейността на контролно-ревизионната комисия;
19. Отменя избирането на районни мюфтии, Районни мюсюлмански съвети и Мюсюлмански настоятелства в случаите на констатирани нарушения при провеждането на съответния избор или несъответствие на избрания с изискванията за длъжността му.
XIII ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ МЮСЮЛМАНСКИ СЪВЕТ
Чл. 62. Висшият мюсюлмански съвет се представлява пред държавни и обществени органи и организации в и извън страната от неговия председател.
Чл. 63. Председателят на Висшия мюсюлмански съвет се избира от Националната конференция за срок от 4 /четири/ години.
Чл. 64. За председател на Висшия мюсюлмански съвет, може да бъде избран български гражданин, завършил най-малко средно образование или да притежава необходимата религиозна подготовка.
Чл. 65. Председателят на Висшия мюсюлмански съвет:
1. Представлява Висшия мюсюлмански съвет;
2. Подготвя дневния ред за заседанията и го свежда до членовете на Висшия мюсюлмански съвет;
3. Ръководи заседанията на Висшия мюсюлмански съвет съгласно правилника за неговата работа;
4. Следи за законосъобразността на решенията на Висшия мюсюлмански съвет;
5. Следи за изпълнение на взетите решения;
6. Подготвя и представя в писмен вид взетите решения на членовете на Висшия мюсюлмански съвет;
7. Приема жалби от структурите на изповеданието.
8. Сключва трудови договори с началник отделите и персонала към ВМС;
9. Контролира дейността на районните мюфтии, РМС и мюсюлманските настоятелства;
XIV КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ. ДИСЦИПЛИНА
Чл. 66. (1) Контролно-ревизионната комисия и нейният председател се избират от Националната конференция. Тя се състои от председател и 4 (четирима) членове, ползващи се с авторитет сред мюсюлманите, единият от които – специалист по религиозни въпроси, а останалите – по финансово-стопански въпроси. Мандатът на Контролно-ревизионната комисия е 4 (четири) години.
(2) Членовете на Контролно-ревизионната комисия не могат да заемат друга ръководна длъжност в изповеданието.
(3) За членове на Контролно-ревизионната комисия не могат да се избират лица, които са били осъждани за умишлени престъпления.
Чл. 67. Контролно-ревизионната комисия към съответното Районно мюфтийство се ползва в района на мюфтийството с правомощията на Контролно-ревизионната комисия избрана на национална конференция и е на нейно подчинение.
Чл. 68. Контролно-ревизионната комисия (КРК):
1. Контролира най-малко веднъж годишно правилното отразяване в счетоводните и други документи на всички приходи и разходи в Главно мюфтийство, Районните мюфтийства и мюсюлманските настоятелства назначени по реда на чл. 30 от устава.
2. Контролира периодично финансовото и материалното състояние и отчетността на всички звена.
3. Извършва проверки относно материалните ценности, притежавани от изповеданието.
4. Следи за законността и правилното прилагане на различните правилници, наредби и други разпоредби, касаещи финансово-стопанската дейност на мюсюлманското изповедание.
5. При констатирани нарушения предлага на Висшия мюсюлмански съвет да отнесе въпроса за нарушенията пред компетентните органи за налагане на наказание и вземане на превантивни мерки.
XV ОРГАНИ ПО РЕЛИГИОЗНИТЕ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 69. Мюсюлманските духовни съдилища са органи по религиозните разпоредби, които следят за спазване на ислямската религиозна постановка съгласно със Свещения Коран, Сунната на Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем и фетвите издадени от комисията по фетва и се занимават с дела от изключително религиозен характер. Мандатът на мюсюлманските духовни съдилища е 4 (четири) години.
1. Висшият мюсюлмански духовен съд се състои от 5 (пет) члена и се избира от Висшия мюсюлмански съвет, в който Главния мюфтия е член по право и негов председател.
2. Районният духовен съд се състои от 3 (трима) члена и се избира от Районния мюсюлмански съвет, в който районният мюфтия е член по право и негов председател.
3. За членове на духовните съдилища се избират лица, познавачи на религиозното право, които не са осъждани за умишлени престъпления и ползващи се с авторитет на праведни мюсюлмани.
Чл. 70. Висшият духовен съд:
- контролира районните духовни съдилища;
- разглежда провинения на членовете на Висшия мюсюлмански съвет, районните мюфтии, Районния мюсюлмански съвет, Контролно-ревизионната комисия, служителите към главното мюфтийство и мюсюлманските училища и институти;
- решава случаи, предложени за разглеждане от районните духовни съдилища;
- налага наказания според Наредба на Висшия мюсюлмански съвет.
Чл. 71. Районният духовен съд:
- разглежда провинения на служители към районното мюфтийство, имамите, членовете на Мюсюлмански настоятелства и редовите мюсюлмани;
- разглежда религиозните разводни дела извън въпросите уредени от Семейния кодекс и другите закони на Република България;
- разглежда религиозните спорове по разпределение на наследството извън въпросите уредени от Закона за наследството и другите закони на Република България;
- разглежда религиозните спорове свързани с мюсюлмански имоти;
- налага наказания според Наредба на Висшия мюсюлмански съвет.
XVI ВАКЪФИ
Чл. 72. (1) Вакъфи са всички недвижими имоти, собственост на мюсюлманското изповедание. Те се управляват по ред и при условия, определени в наредбата, приета от Висшия мюсюлмански съвет.
Чл. 73. Продажба, дарение, ипотека и учредяване на безвъзмездно и безсрочно право на ползване на вакьфски имот не се допуска.
XVII ФИНАНСИРАНЕ. БЮДЖЕТ И ИМУЩЕСТВО
Чл. 74. Бюджетите на Главния мюфтия, Висшия мюсюлмански съвет, Районните мюфтийства, Мюсюлманските настоятелства и ислямските учебни заведения се съставят по ред, утвърден в приет от Висшия мюсюлмански съвет правилник.
Чл. 75. За всяка бюджетна година, която трябва да съвпада с републиканската бюджетна година, настоятелството изготвя проект за приходите и разходите, който се разглежда от Общото събрание на Местната мюсюлманска общност, одобрява се от Районния мюсюлмански съвет и е неделима част от бюджета на районните мюфтийства.
Чл. 76. Районният мюсюлмански съвет, одобрява годишните бюджети на мюсюлманските настоятелства, като информира Висшия мюсюлмански съвет за утвърдените бюджети.
Чл. 77. По предложение на съответния районен мюфтия Висшият мюсюлмански съвет може да извършва промени в бюджетите, както и да прехвърля суми от едно перо в друго.
Чл. 78. Всички приходи трябва да се отразяват в счетоводния баланс. Вземанията трябва да се събират навреме и да се внасят в съответната банка или спестовна каса.
Чл. 79. Не могат да се извършват разходи без подписите на председателя и секретар-касиера на мюсюлманското настоятелство. Извършените разходи трябва да бъдат отчитани с разходно-оправдателни документи, редовно оформени, подписани и подпечатани, съгласно закона за счетоводството.
Чл. 80. Районните мюфтийства всяка година представят проект за бюджети и отчети за изпълнението им пред Главния мюфтия, което подготвя бюджета на мюсюлманското вероизповедание.
Чл. 81. Средствата на Мюсюлманското изповедание се набират от:
1. Управлението на недвижимите имоти.
2. Дарения и завещания.
3. Държавният и общинските бюджети, в съответствие с чл. 21, ал. З от Закона за вероизповеданията.
4. Стопанските дейности, посочени в чл. 21. ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от Закона за вероизповеданията.
Чл. 82. Всички дейности по изпълнение на бюджетите се извършват в съответствие със Закона за счетоводството, националните счетоводни стандарти и други действащи нормативни актове.
XVIII ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Параграф единствен. Този устав е приет на 13. 12. 2003 г. от Националната конференция на мюсюлманите в Република България и влиза в сила след регистрацията му в Софийския градски съд, като отменя всички предходни устави.
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (121), Януари, 2004 година
Портал 
