Ислямът като стил и начин на поведение
Едно актуално интервю с Хюсеин Хафъзов, главен секретар на Главно мюфтийство
- Какво мислите за предложението на министъра на просветата Даниел Вълчев и ректора на СУ “Климент Охридски” Боян Биолчев да се забрани носенето на религиозни символи в учебните заведения?
- Дано да си остане само предложение! Тук ще се опитам да внеса яснота по този въпрос като изкажа не само лично мнение, а и това на институцията, която представлявам - Главно мюфтийство на мюсюлманското изповедание. Преди да се стигне до решение, трябва да има широк обществен дебат. Необходимо е да се познава спецификата на всяка религия. Аз като мюсюлманин ще визирам забрадката. Заявявам и подчертавам - тя не е символ, а религиозно задължение.
В Свещения Коран Всевишният Аллах повелява: "И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред [съпрузите и най-близките си]..." (Нур, 24:31-32)
"О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото (когато излизат). Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден." (Ахзаб, 33: 59)
Така, както един мюсюлманин е длъжен да спазва поста през месец Рамазан, така и жената е длъжна да носи забрадка. Така, както за мюсюлманина е забранено и се смята за грях да консумира свинско месо, за жената е забранено да излиза без забрадка извън дома си. Така че това не е само символ, а категорично божие изискване. Ако една християнка сутрин, излизайки от дома си, не сложи кръст, това не може да бъде сметнато за грях, ала мюсюлманката, ако излезе без забрадка, върши грях. Рискуваме да изправим българските мюсюлмани пред дилемата - да извършат грях и да бъдат наказани на съдния ден или да се лишат от образование и така да не могат да бъдат полезни и на себе си, и на обществото.
Забрадката не е иновационен атрибут или прищявка, копирани от арабския свят или от фолклора. Това е изконна божия повеля и мюсюлманките по нашите земи я носят от векове. Нашите баби са я носили с гордост, това правят днес и младите мюсюлманки. Убедени, че са призвани да възродят тази заповед, която част от жените в нашата общност са отвикнали да изпълняват, поради 50-годишния духовен вакуум, инспириран отново от нечии забрани.
Аргументът, че образованието в българското школо е светско и не търпи никакви религиозни вмешателства също не е достатъчно меродавно. Та кой иска промяна в учебната програма за сметка на религията? Ние говорим за религиозно възпитание чрез религиозните символи и изисквания.
- Не е ли тази забрана всъщност в ущърб на цялото общество, затъващо все повече в светското и отдалечаващи се от истински стойностното и безспорното?
- На фона на наблюдаваната културна корозия, духовно атрофиралата ни младеж има нужда, и то повече от всякога, от религията, за да се спаси от хедонистичното си фриволно поведение.
Религиите юдаизъм, ислям и християнство, във всичките му форми и деноминации, могат само да подпомогнат българското училище, учителите и държавните ни ръководители да изградят едно по-справедливо, културно и отговорно общество. Предполагам, че това е общо желание и цел.
Цивилизованите общества, които се приемат и за свободни, забраняват само вредните неща. Аз питам министър Вълчев: С какво пречи забрадката на мюсюлманката и какво ще отчетете като положителен резултат от забраната? Това няма ли да рефлектира върху съзнанието на тези момичета и техните семейства, които съвсем логично ще направят асоциация с недалечното минало, когато забраната беше държавна политика във всяко отношение.
Нима забрадката е голямото зло в българското училище? “Справили се" с всички други проблеми на инфантилното ни образование, ето че дойде ред и на забрадката - голямото “социално и културно зло”.
Ние се опитваме да възпитаме нашите девойки в духа на ислямската религия и култура, тъй като вярваме, че това ще ги спаси от наркомания, алкохолизъм, проституция и насилие, които властват безнаказано навсякъде, включително и в учебните заведения. Питам министъра и всички, които споделят нагласата за забрана на символите - вие гарантирате ли, че без религиозното възпитание, което се опитваме да дадем на своите деца, ще успеете да опазите нашите рожби, които навлизат в юношеска възраст, от тези социални злини? Кого да държа отговорен, ако науча, че някой дилър е подлъгал моята дъщеря с наркотик? Ако днес тя установи, че ние отстъпваме за забрадката, утре ще реши, че може да отстъпи и пред алкохола или “тревата”. И едното, и другото е харам - грях с еднаква тежест. И едното, и другото е компромис пред категоричния небесен императив. В исляма моралът и религиозната етика са система от изисквания и ценности - неделими, уникални и фундаментални.
Нека погледнем въпроса и от друг аспект. Вие очаквате ли гражданите да станат по-толерантни към другите вероизповедни общности, ако не им покажем мирогледа на другия и отношението му към живота още в училищна възраст. Как децата, изповядващи християнството, научавайки за забраната по повод забрадката, ще приемат жената мюсюлманка в болницата, пощата и другите учреждения, когато те вече бъдат лекари, държавни служители и прочее. На тях им се внушава, едва ли не, че забрадката е зло, което не бива да се допуска в училището, а утре може би и на други места.
И още един въпрос - ще забраним ли и другите религиозни символи, атрибути, а защо не и чествания? Обективният подход към казуса изисква изтънчена справедливост. Примерно: забрана да се прави молебен при откриването на училище или учебната година, забрана да се честват религиозни празници като байрам, коледа и великден, забрана за елха и други подобни. Това не е ли част от стратегията да подчертаем светския характер на българското образование.
- А какво казва правото но този въпрос? На чия страна са законите?
- Тук няма да говоря за юридическата страна на казуса, но смятам, че правото също е на наша страна. Конституцията на страната и Законът за вероизповеданията от края на 2002 г. са категорични и дават достатъчно свобода на всички вярващи.
Уважаемите господа Вълчев и Биолчев са ерудирани личности, добри учени в своята област и искрено вярвам, че демократичният инстинкт, който е заложен у изтъкнати ръководители като тях, ще надделее и те ще се вслушат в гласа на вярващите мюсюлмани в България.
В заключение на тази емоционална тирада от мои умозаключения и реторични питания, за да не бъда обвинен в ислямски фундаментализъм, ще се опитам да бъда общорелигиозен апологет. Според мен всички религии имат място в обществения живот на съвременния човек и несъмнено училището е най-доброто място, където религията може да помогне за изграждането на така желаното цивилизовано, духовно извисено гражданско общество. Призовавам ръководителите на всички вероизповедни общности да си подадат ръка и да работят в гази посока, за да предотвратим настъпващата деградация на обществото. Аз съм сигурен, че нашите държавници ще бъдат достатъчно мъдри и демократични и няма да посегнат на сакралните ни светини, а даже ще ги поощрят. В противен случай ще се окаже, че българските мюсюлмани и занапред ще бъдат петимни за своите права и свободи.
Моля Всевишния Аллах да дари с вяра, здраве и благоденствие всички хора по света!
Интервюто взе: Исмаил Чаушев
Портал 
