Правила за поведение на жените

Правила за поведение на жените

Да се подчиняват на съпруга си
Ролята на управляващите е да осигурят справедливост, ред и спокойствие, а оттам и благополучието на обществото. Семейството е институцията, където се чувства най-силно необходимостта от щастие и благополучие на неговите членове. За да се гарантира това, съпругът, който е в ролята си на управител трябва да уважава правата на останалите и да се старае стриктно да изпълнява задължението си към тях. Колкото е важно това негово задължение, толкова е важно и жената да се подчинява на съпруга си, да не прави пропуски при изпълнението на неговите молби и заповеди и с вътрешна убеденост да му се подчинява.
Несъмнено там, където не се уважават взаимно правата и не се спазват повелите и забраните, не може да се говори за щастие и благополучие. Една от целите на исляма е да гарантира щастието и благополучието на последователите на тази религия на този и в отвъдния свят. Ето защо, за да се постигне това Аллах Теаля възложи на мъжа длъжността управник, а на жената – да му се подчинява.
„Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си.“ (ен-Ниса, 34). Поради изключителната важност на подчинението пред мъжа, Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил: „Ако трябваше да повелявам човек да се прекланя пред друг човек, то щях да повеля жената да се прекланя пред мъжа си“. Освен това трябва да се знае, че щом една жена съжителства с мъжа си, не би могла да спазва нафиле оруч, да изпълнява допълнителен намаз без негово знание и разрешение, освен тези, които са задължителни.
Повелята е, че тя може да изпълнява тези ибадети само ако съпругът й разреши. Това показва, че мъжът е този, който най-много заслужава да му се подчинява след Аллах. (Бухари, Сахих; Никях, 84). Ето защо тя трябва да се подчинява на всички заповеди и забрани на мъжа си, стига те да не противоречат на повелите и забраните на Аллах. Пак в израз на уважение към него, не трябва да говори на висок глас пред него, да не се обръща към него по име, а по уважителен начин, да не му възразява, да не прекъсва думите му и да го изпреварва, особено при други хора, да избягва да му говори и да постъпва по начин, който да накърнява достойнството му. (Джассас, Ахкям-ул Коран).
Исмаил Хаккъ от Бурса разказва, че по времето на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) жените посрещали на крака мъжете си, когато те влизали вкъщи, поздравявали ги със „Здравей, господарю на моя дом!“ сваляли горната му дреха, събували му обувките, питали как се чувства. Ако го видели загрижен, питали за причините. Ако тревогите му са били свързани със земните дела, те му казвали: „Всевишният Аллах ти е достатъчен“, а ако се отнасяли за отвъдния свят, те казвали: „Аллах да надбави“ и по този начин утешавали съпруга си. Имен¬но по този повод Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил: „Поздравете от мое име тези жени и им кажете, че на тях се полага половината от наградата за шехидите.“ (Бурсеви, Рух-ул беян).
Тя трябва да пази семейните тайни
Първото нещо, което има много голямо значение в отношенията на жената към мъжа, е тя да се пази от прелюбодеяние и да не унижава съпруга си по този начин. На второ място, при отсъствие на съпруга си да пази дома и имуществото му от унищожение. Имотът, животът и честта на всеки мюсюлманин заслужават да бъдат защитени. В това отношение жената трябва да бъде решителна и да пази онова, което й е поверено. Тя не трябва да приема в дома си мъже, които съпругът й не би допуснал. (Бухари).
Да не разгласява семейните тайни
Другото нещо, за което жените трябва да внимават особено много, е да не изнасят неща, представляващи тайна за едно семейство. Това означава, че жената не трябва да споделя с приятелките, познатите, дори с най-близките си роднини тайните, отнасящи се до семейството или съпруга си. Защото неща, които често смятаме за маловажни, в някои случаи могат да придобият особено голямо значение. И дори да предизвикат караници между съпрузите и неразбирателство в семейството. По отношение на тези специфични и деликатни въпроси членовете на семейството трябва да бъдат особено стриктни, да не разкриват пред други семейните тайни, защото всичко това допринася за запазването на семейното огнище. Разкриването на една тайна може да допринесе за разпадането на дадено семейство. Ето защо нашите предци са казали: „Ако имаш тайна, не я казвай на приятеля си. Приятелят приятел си има, ще я каже на него!“ Тази пословица има дълбок смисъл.

Източник