Вътрешносемейните взаимоотношения и въпросът за развода
Семейството е мястото, където човек получава първите си навици и привички, възпитава се и се оформя личността му. В семейството човек научава що е това любов и уважение, кои са добрите и лошите постъпки. От тази гледна точка семейството като институция има жизнено важно значение както за личността, така и за обществото. Да съблюдава чистотата и дисциплината, да спазва обществения ред и законите; какво означават вяра и морал, позволено и непозволено, правдивост и честност; що е това добро и зло, кое е грях, кой е Аллах и пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Всичко това се научава първо в семейството.
Здравото общество се гради върху здрави семейства. Всеки народ, който е загрижен за своето бъдеще, трябва да придава особено значение на ролята на семейството. Нашата религия също така винаги високо е ценяла семейството и му е отдавала голямо значение. Навярно затова в Свещената ни книга подробно и задълбочено са разяснени въпросите на брака, разводите и отговорностите на семейния живот. Дори на намаза, който се смята за основен стълб на вярата ни, не е отделено толкова място, колкото на семейството.
От изключително голямо значение е прилагането на ПОВЕЛИТЕ и ЗАБРАНИТЕ на Аллах и Неговия пророк, отнасящи се до семейната институция. Те се смятат за ибадет и добро дело, а незачитането и неизпълнението им се смята за грях. Онези правила, които засягат брака и разводите, се назовават и "худудуллах", т.е. границите на Аллах. А тези, които нарушават границите на Аллах, се смятат за хора, които се самонаказват.
Значението, което Аллах Теаля и Неговият пророк (салляллаху алейхи уе селлем) придават на семейната институция е израз на значението, което се отдава на човека, на продължението на човешкия род, на неговото благополучие, на щастливия му и мирен живот.
Когато семейството е изградено върху здрави основи, то се превръща в средище на доверие и благополучие. Създаването на едно семейство можем да сравним с изграждането на дом. Когато човек реши да си построи дом, той преди всичко проучва почвата, върху която ще го изгради. След това изготвя хубав проект и го съзижда с качествени материали. А изграденият дом трябва да се използва разумно като от време навреме бива ремонтиран. В противен случай сградата бързо остарява, грохва и при един среден трус се срутва, при което може да причини гибелта на хора и материални щети. По същия начин и семейството следва да се изгражда върху здрави основи. Ето защо младите хора трябва да си изберат равностойни от всяка гледна точка партньори, с които да живеят цял живот; да спазват всички религиозни, законови и социални норми, да избягват всякакви приказки, действия и постъпки, които биха нарушили хармонията в семейството, да зачитат правата на другия и да изпълняват задълженията си. Тези неща са от значение както за благополучието и щастието на едно семейство, така и за неговата дълготрайност и оцеляване.
С времето във всяко семейство могат да възникват проблеми, но те не бива да се раздухват, а да се решават хладнокръвно, спокойно и в диалог. Партньорите трябва взаимно да се уважават и да се зачитат. Онова, което те не желаят за себе си, не бива да причиняват на партньора си. Това са важни неща, за да има благополучие в семейството. Взаимното разбирателство, подкрепата и толерантността са безусловно необходими за просъществуването на семейството.
I. ОТГОВОРНОСТИТЕ И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА МЪЖА
Психическото и физическото насилие, лъжата, пренебрегването на семейните задължения нанасят непоправими щети на семейството. За да може семейният живот да продължава без раздори и в хармония всеки трябва стриктно да изпълнява своите задължения. Тези задължения можем да обобщим по следния начин:
Мъжът трябва да гарантира и да спазва справедливостта в дома. Той трябва навреме и в достатъчна степен да задоволява нуждите на семейството. Всевишният Аллах повелява: "Прехраната и облеклото според обичаите са задължение на бащите". Задължение на мъжа е да работи, за да осигури прехраната, облеклото, отоплението, обучението, здравето и всякакви други нужди на семейството. Пренебрегването на нуждите на членовете на семейството се смята за грях. Мъжът трябва да предпазва членовете на семейството си от светски съблазни и отвъдмирски грехове. Айетът, който гласи: "О, вярващи, пазете себе си и членовете на вашите семейства от огъня, горивото на който са хората и камъните!" (Тахрим, 6) означава, че мъжът трябва да предпазва както себе си, така и партньорката и членовете на семейството си от поверия, приказки, действие и постъпки, които ще им причинят наказания както на този, така и на онзи свят. Мъжът трябва да поощрява членовете на семейството си да спазват религиозните ибадети. Айетът (Та-ха 132), който гласи: "И повели на твоето семейство да отслужва намазите и самият ти постоянствай в тях!" визира именно това задължение на мъжа. Мъжът трябва да се разбира добре с жена си. Айетът: (Ниса, 19) "И живейте с тях както подобава. И не ги потискайте, за да отнемете част от онова, което сте им дали, освен ако извършват явно прелюбодеяние", повелява именно това.
Когато членовете на семейството се прибират вкъщи, са длъжни да поздравяват останалите от семейството. Това е повеля на Всевишния Аллах (Нур, 61). Мъжът трябва да говори хубави неща на членовете на семейството си. Под "хубави неща" се разбира да не лъже, да не обижда, да е позитивен, да говори правдиви и приятни неща. Всевишният Аллах в Коран-и Керим повелява хората да говорят истината (Ахзаб, 20) и заявява, че не обича да се говорят лоши думи (Ниса, 148).
Мъжът никога не трябва да преувеличава проблемите и да не се сърди на съпругата си. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил, че един мюсюлманин не би трябвало да се сърди на свой събрат повече от три дена (Тирмизи, Бир, 24, 111).
Мъжът трябва да се съвещава с членовете на семейството си за своите дела. Повеля на Аллах е, че към решаване на дела от всякакво естество трябва да се пристъпва след като се съветвате с останалите членове (Ал-и Имран, 159).
Мъжът трябва да умее да прощава. Хората могат да сгрешат и неволно. Умението да се прощават грешките е признак на зрялост. Мъжът не бива да унижава и да бие жена си. Много важно условие за хармоничното и щастливо съжителство на партньорите е мъжете да не критикуват, да не унижават и да не упражняват насилие над тях. Всеки мъж трябва да знае тези свои задължения, да ги приеме и да ги изпълнява.
II. ОТГОВОРНОСТИТЕ И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ЖЕНАТА
С думите: "Жената е ръководител на дома на съпруга си и на децата му" (Бухари, Никях) на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), предадени в хадиса, на жената се възлага отговорността по ръководството на семейството. Жената трябва много добре да изпълнява тази си роля. Нейна е отговорността, както при домашната работа, така и по отношение на децата, взаимоотношенията в семейството, въпросите на обучението и възпитанието на подрастващите, на здравето, облеклото, храненето и др. подобни проблеми, засягащи членовете на семейството. Всичко това гарантира благополучието и просъществуването на семейството. Основа на основите е взаимното уважение между партньорите. Жената трябва да приеме с разум и разбиране желанията на съпруга си. Това е повеля на Аллах и Неговия пророк. Жената трябва винаги да бъде засмяна пред мъжа си, да благодари за добрините и услугите му. Тя трябва да бъде толерантна и усмихната. Жената трябва да кърми и да отгледа децата си. Тя не трябва да разхищава. Безразсъдното пилеене на финансовите средства и похабяването на вещите не среща одобрението на Аллах. Така например да се прахосва имуществото на даден човек за хазартни игри, за пиянство, за проституция или да се оставят хранителните стоки да гният, да се изхвърлят хлябът, ястията, зеленчуците и плодовете, да се купуват нови дрехи вместо неизносените, също така ненужното пилеене на водата и електричеството, дори прекомерното ядене се смята за разхищение (Араф, 31). Не е позволено парите и имуществото да се влагат харчат за неща. забранени от религията ни. Жената не трябва да се сърди на мъжа си. Това важи както за мъжа, така и за жената.
III. СЪВМЕСТНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НA МЪЖА И ЖЕНАТА
Сред съвместните задължения на съпрузите трябва да се споменат уважението помежду им, умението взаимно да си прощават грешките, да не разкриват пред други тайните на партньора си (Муслим, Никях). Изпълнението на родителските им задължения е важно условие за благополучието и просъществуването на семейството. Ето защо те са длъжни да избират хубави и звучни имена на новородените си деца; да отгледат здраво поколение; да хранят и да обличат децата си с честно спечелени средства; да отгледат възпитани, културни и вярващи деца; да им дадат необходимото образование и нужната професия; да бъдат справедливи спрямо тях; да ги задомят като им дойде времето.
Децата от своя страна също така имат някои задължения към своите родители. Ето някои от тях: Да се отнасят с уважение към родителите си; да се грижат за тях когато се нуждаят от това; да им говорят приятни неща; да не ги нагрубяват; да бъдат скромни и милостиви към тях; да се молят за тяхното здраве и дълголетие; да слушат съветите и наставленията им; да се стараят да получат благоволението им и да заслужат техните молитви.
Ако членовете на едно семейство, особено брачните партньори, не изпълняват своите задължения и отговорности един спрямо друг, в семейството възникват недоразумения и конфликти. При такива обстоятелства в никакъв случай не бива да изпадат в ярост и гняв, а да търсят първопричината за възникването на проблема и чрез разговор да се опитат да отстранят грешките и ако е необходимо едната страна да се извини на другата. По такъв именно начин конфликтите се решават благополучно. При такива конфликтни ситуации, и едната и другата страна имат своите задължения и отговорности. Всевишният Аллах при подобни ситуации предлага начини за преодоляване на проблема. И ако чрез разговори страните не могат да стигнат до съгласие, мъжът в никакъв случай не бива да прибягва до насилие, а жената да напуска дома си. В такива случаи трябва да търсят помощта на по-възрастните роднини. Например двама уважавани представители на двете страни могат да се срещнат и да търсят начини за постигане на разбирателство. Всевишният Аллах повелява, че добронамереното предложение за намиране на изход от положението води до положителни резултати. И ако въпреки всичко не се намери някакво решение на конфликта, трябва да се тури край на семейното съжителство въз основа на предписанията на айетите и хадисите. Всеки мюсюлманин обаче трябва да внимава да не изрече думи и да не извършва постъпки в момент на ярост и гняв, от които впоследствие би се срамувал. Както бракът е бил сключен по официален ред, така трябва да се разтрогне чрез решение на компетентен орган. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) обаче заявява: "Най-нежеланото от позволените неща е прекратяването на брачния съюз." (Ебу Давуд, Таляк).
Доц. д-р Исмаил Карагьоз
Портал 
