10 На какво се дължат лошите ни взаимоотношения?

Слава на Аллах, Господаря на световете. Мир и благослов на Пратеника Мухаммед, семейството му, сподвижниците му и всички онези, които го следват, както подобава, до Съдния ден. Когото Всевишният Аллах напъти, никой не може да го заблуди. А когото остави в заблуда, никой не може да го напъти Няма друг истински Бог освен Аллах и Мухаммед е Негов раб и Пратеник.
Както знаем от ислямската история, мюсюлманската общност се изградила на базата на вярата и ислямското братство. Ислямът е успял да потуши многовековния огън на враждата между езическите арабски племена, като ги извел от тъмнините на многобожието към светлината на вярата в истинския Бог и същевременно е обявил вярващите за братя. Не след дълго тези, които до вчера тънели в пороци, поели лидерството на света, следвайки исляма – религията, низпослана от Владетеля на Вселената.
Пратеникът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил живият пример, когото сподвижниците му се стремели да следват стъпка по стъпка. Тъй като са имали прекрасния шанс да живеят с Пророка и да го следват по най-добрия начин, те са най-достойните след него. Те също са били хора – хранели се, почивали, радвали се, тъжали, скарвали се, помирявали се... На какво се дължи изключителното им достойнство? На това, че живеели и умирали, заради Аллах, радвали се и тъгували, заради Аллах, събирали се и се разделяли, заради Аллах... Когато възниквало недоразумение или конфликт, отнасяли се за решение към Аллах и Неговия Пратеник. Целта им била една – да спечелят задоволството и Дженнета на Великия Аллах.
Днес, когато с възхищение четем за техния живот, понякога се питаме наистина ли е възможно да са живели така!? Това недоумение може би се дължи на факта, че не сме достатъчно искрени и себеотдайни.
Както знаем първите противоречия в ислямската общност започват още със смъртта на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). С всеки изминат ден те нарастват и се превръщат в сериозни политически конфликти. Мюсюлманите стигат до такава крайност, че започват взаимно да се обвиняват в неверие. А с убийството на халифа Осман (радиаллаху анх) се отваря вратата на големия раздор (фитне), при което започва да се пролива мюсюлманска кръв от мюсюлмански ръце. За голямо съжаление тези конфликти продължават да разклащат мюсюлманската общност през историята до днес.
Кои са факторите, които съдействат за влошаването на взаимоотношенията ни? На първо място, може би, стои несъответствието между делата и знанието. Днес всеки, който работи в областта на религията до известна степен притежава необходимото знание, за да изпълнява задълженията си, като има хора със солидна религиозна подготовка. Затова сме благодарни на Всевишния Аллах. Питаме се защо не можем да постигнем желаните резултати, въпреки че вярваме в искреността на делата си? Може би шейтанът, който умее да използва невежеството на невежия и знанието на знаещия в своя полза, този път използва знанието ни. Как? Като ни кара да смятаме, че няма по-знаещи и по-можещи от нас. Започваме да виждаме собствените си дела големи като планини, като същевременно омаловажаваме делата на останалите и ги подценяваме. А ние всъщност не знаем дали нашите големи дела ще приеме Аллах или делата на онези, които за нас са нищо. Шейтанът ни кара да се възгордяваме със знанието си, а това няма място в исляма. Нека се запитаме каква стойност има това знание пред Аллах и каква ще е ползата от делата, извършени с него? Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: "Не ще влезне в Дженнета, този който носи в сърцето си частица високомерие."
Друго оръжие, което шейтанът използва срещу нас е злословенето (гъйбет). Всевишният Аллах повелява: "О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, милосърден." (ел-Худжурат, 49:12)
Великият Аллах е забранил злословенето (гъйбета) и го е оприличил на ядене на мъртва човешка плът, което показва колко голям грях е то. Злословенето е един от основните фактори, които заличават топлите чувства и добрите взаимоотношения, разпалвайки огъня на враждата и омразата. Злословене е да се говори по адрес на някого в негово отсъствие, нещо, което би го обидило. За съжаление често изпадаме в това положение. Понякога без да усещаме, хапка по хапка, взаимно си ядем плътта, при което дори изпитваме наслада. Взаимно си накърняваме правата, което изисква да си простим, докато е време. В противен случай тази отговорност ще остане за Съдния ден, където никой на никого не ще прости. Затова Аллах ни заповядва да се пазим от наказанието Му и да се покаем.
Друг фактор за лошите ни взаимоотношения, се крие в неспазването на следния айет: "Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах..."(Али Имран, 3:28)
А в друг айет се казва: "Мухаммед е Пратеника на Аллах. А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците, милостиви помежду си." (ел-Фетх, 48:29)
На практика наблюдаваме точно обратното – към друговерците мюсюлманите проявяват снизходителност, отстъпчивост и любезност, докато към собствените си братя мюсюлмани се държат грубо, високомерно, та дори изпитват и ненавист.
Друго оръжие на шейтана, чрез което проваля взаимоотношенията ни, е присмиването. Всевишният Аллах повелява: "О, вярващи, едни мъже от вас да не се присмиват на други! Може да са по-добри от тях. Нито жени на жени... Може да са по-добри от тях." (ел-Худжурат, 49:11)
Подиграването също се дължи на високомерието. Подиграваме се с ибадета на другия, със знанието му, с делата му и т.н., докато Всевишният Аллах е забранил всякакви подигравки, независимо от причините. Това са постъпки, изискващи покаяние. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: "Предостатъчно зло за един човек е, да изпитва пренебрежение към своя брат мюсюлманин."(Муслим)
Осъзнаваме ли в какво положение сме изпаднали? Как може да има близост между нас при положение, че семената на високомерието и ненавистта са покълнали в душите ни. Когато се срещаме си стискаме ръцете и се прегръщат телата ни, а сърцата ни остават разделени и студени. Полагаме усилия да убедим мюсюлманите, че са братя. Призоваваме от минберите и в лекциите си към единство, цитирайки безпогрешно съответните айети и хадиси, но на практика се получава съвсем друго. Може би всеки един от нас трябва да преосмисли думите и делата си... За да бъдем полезни на тази общност нека оставим емоциите, да се покаем пред Аллах, да си простим и да продължим напред! Аллах е Милостив и Опрощаващ!