Надгробните камъни
Да чуваме и да не чуваме; да виждаме или не,
тя е сред нас, до нас, пред нашите двери.
Не! Тя е в ръцете и в кръвта ни, написана е на челата,
Всяка жива твар в нея ще се стопи.
Всеки жизнен път в нея края си ще намери,
И нивга вече не ще се върне... И ще не ще,
пътя си напред ще продължи и не ще се върне вече..."
Този неизбежен край, наречен смърт, винаги е бил един от трудните проблеми, върху които хората са размишлявали не един път в продължение на цялата човешка история. Много неща са казани и написани за смъртта, тъй като истината и темата за смъртта засяга всеки човек. Така че много пъти сме се замисляли върху нея и многократно на сън сме умирали и съживявали. И всеки път, когато сме се изправяли пред смъртта, сме изпитвали нужда да се замислим, да направим равносметка на живота си и сме изпитвали ужаса, че не сме готови за нея при толкова много натрупани грехове...
За мислещите хора всяко посещение на гробищата е повод за равносметка. Равносметка, която обуздава страстите, макар и за няколко часа, обезсмисля преходния живот и ни подтиква да се поучим от грешките си.
Надгробните камъни
Камъните, които се поставят над главата и краката, за да покажат къде е погребан покойникът, се наричат надгробни камъни. Тези камъни, които столетия наред са поставяни над гробовете, имат своята художествена и историческа стойност. Те представляват своеобразно свидетелство, което има своята художествена и историческа цена. За датата на раждането и смъртта на мнозина учени, писатели, поети и дейци на изкуството научаваме именно от надписите върху тях.
Според политическото и общественото положение, което е заемал покойникът, надгробните камъни са изработени в различна форма:
1. Неоформени и ненадписани надгробни камъни - това са знакови блокове, указващи мястото, където са погребани бедни и с ниско обществено положение хора. Те се поставят, за да показват известно време мястото, където те са погребани, и за да не бъдат отъпкани гробовете им. В селските райони надгробните камъни обикновено изглеждат така. В повечето случаи това са недодялани късове скали, върху които липсват всякакви надписи.
2. Правилно изсечени надгробни камъни без надписи върху тях: Такива камъни са поставяни върху гробовете на отшелници и аскети, които са завещали над главите им да има само по един камък, за да не се знае къде са погребани. Макар и без подписа си, тези камъни все пак имат определена форма, съответстваща на общественото положение на покойника.
3. Гладки надписани надгробни камъни - върху тях са издълбани най-често изразите: “Куллю нефсин заикату-л- мевт (всички ще вкусят смъртта) и “хувел бааки” (Аллах е вечен).
4. Художествено изработени надгробни камъни - върху тях има прозаични или поетични надписи. Срещат се и художествени надписи дело на известни художници и майстори каменоделци на своето време. Тези камъни също са изработвани в различна форма. При някои от тях има надписи на всяка от страните им.
Над всеки такъв надгробен камък са работили калиграфи, стенописци и майстори каменоделци.
Преди изработването на надгробния камък най-напред се подбират думите, които ще се изпишат върху него. След това калиграфът подбира с какъв шрифт, а каменоделецът определя формата на камъка. Едва след това се правят допълнителни промени с оглед композицията на паметника. След всичко това идва ред на майстора, който с чукчето и стоманеното длето издълбава надписа върху мрамора. Тази работа изисква също много старание, защото всяко, дори и най-малкото отклонение би нарушило красотата на надписа. След надписа идва ред на старателното изписване на очертанията на тюрбана, пискюла на феса, на букетите от рози и карамфили.
Надписите върху надгробните паметници
Думите, които се изписват се наричат надписи върху надгробни камъни (китабе-и сенг-и мезар). Върху тях личат издълбани или релефни имена, дата на раждане и смърт на покойника и професия. Понякога се добавят няколко стиха или афоризъм. Старите надписи обикновено са се изписвали в стил несих, сулюс и талик. Съществуват надписи, изписани пропорционално, както и такива, при които част от думите са изписани от дясно наляво и обратно.
Фигури и орнаменти
По надгробните камъни личат някои фигури и орнаменти, обозначаващи определени мистични школи. (У нас, в България, на надгробните камъни по-често се издълбават полумесец и звезда за обозначаване на мюсюлманските гробове, което в Турция не се забелязва).
По надгробните камъни на жени липсват т.н. “берпуши”, т.е. шапки, а има само букети от цветя. По такъв начин, без дори да се прочете надписът може да се познае дали гробът принадлежи на мъж или на жена.
Вместо рисунка, османските турци са развили калиграфията, където са създали неподражаеми образци. От XVI век насам по надгробните камъни се наблюдават разнообразни орнаменти. Усъвършенствайки се постепенно, надгробните камъни достигат своето съвършенство в първата половина на XIX век.
Не е възможно човек да не изпита възхищение от релефната изработка на надгробните камъни на османците в различните тюрбета (гробници), от украсата по женските надгробни камъни, прическите, воалите и т.н. Тези надписи са изработени от така наречените “сенгтраш”и (майстори каменоделци). Това красиво и тайнствено привличане, внушаващо покой, може да се види навсякъде.
Своите наблюдения в тази сфера Молтке описва по следния начин “Надгробните камъни на жените са украсени с цветя. Едва ли другаде по света гробищата са до такава степен в хармония със строгостта, достойнството и покоя на смъртта както в нашите. Понякога те са изящни като букет рози, издълбани върху мрамора, а друг път са потънали в дълбока тишина. Тези надгробни камъни често ни напомнят за недолюбени красавици и мъдри деди, очакващи синовната ни прегръдка.
Мустафа Бекташоглу
Портал 
