Дарителските камъни

Дарителските камъни

Предците ни са изработили по-различен начин за онези хора, които поради своята чест, гордост и достойнство не са могли да разкрият нуждите си. Такива са били „дарителските камъни“ (садака ташъ).
Благодарение на висшите ценности в своя национален характер, турците бързо са усвоили ислямската религия и с постигнатия синтез са превърнали човека в изключително важен център на любов и уважение. Като израз на положителна проява на това нещо те са дарили с нови методи, средства, учреждения и институции историята на мисълта и цивилизацията.
За хора, които поради османското си целомъдрие, страха от позора и срама са прикривали своята бедност, такива, които поради своята чест и гордост не можели да разкрият пред никого окаяното си положение и нуждите си, са били разкрити много фини, изтънчени и различни начини за подпомагане, подкрепа и закрила на такива хора. За да не изпитват те унижението и срама от получаващата ръка, са развили изключително изтънчени начини за подпомагане. По такъв начин „получаващата ръка“ е била защитавана от неудобството и срама, а „даващата ръка“ – от гордостта и лицемерието. Дарителските камъни са именно такива средства за подпомагане, достойни за всякаква похвала и преклонение.
Даренията, които са чакали зад мраморните колони
Макар че дарителските камъни са имали различни големини, форми и вид, общо взето са били бели на цвят, цилиндрични по форма в повечето случаи антични мраморни колони, забити в земята.
Те са били високи около 120-130 сантиметра от земята. Но поради дългите години, през които са престояли на дадено място или поради износването си, височините им може да са се променили. Повечето от тях поради запълването на основите им изглеждат по-ниски.
Поради малкото на брой камъни достигнали до нас точният им брой не се знае. Но такива се срещат на пет места в Турция. Установени са следните места, които са отдалечени от погледите на хората и са били достъпни едва след като всичко наоколо замлъкне и утихне и никой не вижда кой дава и кой от тях взема.
1. Те са поставени на места, където се срещат няколко района, така както е в Имрахор в Юскюдар (Скутари).
2. Пред домовете, в които обитава бедни, самотни, болни и нуждаещи се хора, така както това е било при Мискинлер теккеси (Дом за нуждаещи се).
3.В близост до теккета, приюти, гробници и др. известни места. Такъв е случая с тюрбето на Гевраки ходжа в Кония; пред тюрбето Ишкал аман в Булгур текке и др. подобни.
4. В местата, където са настанени болни от заразни болести. Предвид опасността от заразяване при досег с болните са били използвани тези камъни.
5. В близост до храмове като джамии, месджиди и др.
Скромните бедняци, които са взимали само това, което им е било необходимо.
Даренията, които са били поставяни до или на тези камъни са правени по два начина:
Парични дарения – главно са били поставени монети вместо книжни пари, които можели да бъдат отвеяни от вятъра.
Предметни дарения – като дрехи, облекла и храни, които се оставяли на различни места.
Според разказите на възрастните хора, бедните и нуждаещите се полагали усилия да вземат от оставените неща толкова колкото имали нужда, а другото оставяли за други хора като тях. Това чувство на удовлетвореност и грижата за другия е достойно за всякаква похвала. Другото нещо, което привлича вниманието при тези неща е, че бедняците от един квартал можели да отидат при камъните от друг квартал и обратно.
Дарителските камъни са паметници на добротворството в турските квартали. Въпреки своето похвално предназначение, поради променилите се обстоятелства, те са били пренебрегнати и позабравени. Но все още се срещат възрастни хора, които си спомнят, че върху тези камъни или в близост до тях са оставяли храни, облекла и други дарения. Особено добре се помни съвета: „Когато дарявате обърнете главите си!“ Това е вековна традиция, която ни съветва когато даряваме някого да не го гледаме надменно в лицето, за да не го обидим, да не показваме и да не казваме какво и колко сме дарили, да забравяме добрината, която сме направили, да заявим намеренията си за други дарения; добрините, които правим и помощите, които даваме да бъдат единствено за удовлетворението на Аллах като не храним други мисли и чувства при това.
Самотно останалите камъни
Голяма част от тези дарителски камъни в днешно време са позабравени, други пък не са в състояние да бъдат използвани поради променящите се условия на социалния и културния живот. Тези далечни спомени за дарителските камъни, запазили се в паметта на предишните поколения не са в състояние да ги съживят, тъй като някои от тях са захвърлени нейде при прокарване на улици, пътища или при благоустройствени действия или пък изцяло са унищожени. Ала тяхното запазване и разкриването на цената и предназначението им като паметници на благородството, което може да се изпише на някоя плоча и да се покаже на новите поколения. Това би било една достойна за уважение постъпка.
Вредом с имаретите, гостилниците, малките обители, ханове, кервансараи и теккета и много други още учреждения за подпомагане и подкрепа, управлявани от различни фондации, дарителските камъни, благодарение на широкото си приложение, са символизирали една братска и сърдечна подкрепа. Вярвам, че в културната ни история, дори да нямахме други неща, с които да се гордеем, дарителските камъни, които са били символи на финия усет за дарения биха били достатъчни за това.
Доц. д-р Хасан Йозйондер

Източник