Ислямът в Айтоския край
Интервю с районния мюфтия Селятин А. Мухарем
СЕЛЯТИН АХМЕД МУХАРЕМ Роден е през 19.09.1975 г. в с. Добра поляна, общ. Руен, Бургаска област. Средното си образование завършва в Средно духовно училище “Нювваб” в Шумен през 1993 г. Известно време е учител по турски език в родното си село.
От 2000 г. до 2003 г. е секретар в Районното мюфтийство в Айтос. През 2005 г. завършва обучението си във Висшия ислямски институт в София.
На 6 декември 2003 е избран за районен мюфтия на Айтос. Женен, с две деца.
- Какво унаследи мюсюлманската общност в айтоския район след пораженията нанесени от всеобщия атеизъм през годините на тоталитаризма?
- Районно мюфтийство - Айтос обслужва и се грижи за религиозното просветление на мюсюлманите от бургаска. сливенска и ямболска области. Несъмнено нашата мюсюлманска общност, както в цяла България пострада от продължителния атеизъм, наложен от тоталитаризма. Както с известно, в нашия район до края на 50-те години функционираха три медресета - в селата Люляково, Билка и Страцин, чиито училища бяха основният източник за създаване на религиозни кадри, както за нашия край, така и за други райони в страната. Но по време на тоталитаризма тези медресета бяха закрити в страната. Последно бе закрито в 1959 г. духовното училище в с. Люляково.
До началото на 90-те години разполагахме само с религиозните кадри, завършили тези три училища и “Нювваб” в Шумен. От началото на 60-те години комунистическият режим разпореди да се намали броят на имамите и започнаха да се назначават районни имами, които обслужваха по няколко населени места.
След 1950 г. те бяха принудени да изменят на това, което бяха учили. Някои от тях бяха поставени на ключови места по райони, за да ги подтикнат да откъснат колкото се може повече мюсюлманите от ислямските ценности и ибадети, което навреди най-много на тогавашното подрастващо поколение. Някои от религиозните кадри бяха назначени като нередовни учители в началните и основните училища. Но това продължи кратко, тъй като след време беше преустановено и изучаването на турски език в училищата. Част от тях бяха пренасочени да работят като културни дейци, други в организациите на Отечествения фронт, а трети станаха партийни дейци, което ги отдалечи от религията, а някои дори пропагандираха атеизма. Това продължи цели 40 години. През този период не можем да говорим за нито един легално проведен Коран курс или друго религиозно мероприятие.
След демократичните промени и особено след откриването на духовните училища в България започна ускорено изучаване на ислямските ценности както от младите, така и от възрастните мюсюлмани, което показваше жаждата на хората да изповядва свободно вярата си, да пазят и следват своите традиции. Същото развитие претърпяха и традиционните културни ценности. Съществена промяна настъпи, след като беше въведено изучаването на турски език в училищата. А по-късно и с експерименталното въвеждане на предмета религия Ислям.
Като водещ духовен орган ние се опитваме с всички средства да запазим религиозното и културното си наследство и да възродим позабравените си традиции. За целта редом с постоянно действащите всяко лято организираме Коран курсове в повечето населени места. Провеждаме и семинари на преподавателите. В момента повечето преподаватели са млади, завършили религиозни училища в страната и в чужбина, а двайсетина от тях са назначени като имами.
В тази насока имаме и проекти за бъдеща дейност с оглед разпространението и развитието на исляма в региона на Районно мюфтийство - Айтос, като организираме семинари за младите мюсюлмани, в това число и завършилите духовни училища, Коран курсове, а също така, и за такива, които не са завършили духовни училища, но се интересуват от исляма. Предвиждаме и семинари за жени и девойки.
- Какво влияние оказва икономическото състояние на населението в региона върху духовния живот на мюсюлманите?
- Икономическото състояние на мюсюлманите в регионите е различно. В бургаска област като индустриална зона положението на мюсюлманите е добро, което се отразява и върху духовния им живот.
Благодарение на това тук имаме 27 новопостроени или реставрирани джамии с помощта на населението и местните бизнесмени. Но в сливенска и ямболска области икономическото положение на мюсюлманите е незадоволително и там не можем да се радваме на такъв успех.
Няма съмнение, че материалното състояние на мюсюлманите е от много важно значение и за привличане на младите кадри, завършили средните духовни училища и Висшия ислямски институт като имами и ваизи в района. В тази насока работим усилено с ръководствата на мюсюлманските настоятелства, стремим се религиозният водач-имамът на населеното място да бъде материално добре осигурен, за да има резултати от неговата работа.
- Каква материална база наследихте от миналите години и какво правите за нейното поддържане и обновяване?
- В началото на 90-те години в района на мюфтийството наследихме три полуразрушени медресета, а почти всички джамии бяха стари, на 200-300 години както и няколко съборени - отчуждени по времето на тоталитарния режим. През 2000 г. двете медресета бяха изградени наново като запазихме старата им архитектура. В момента те функционират като постоянни Коран курсове. Завършилите тези курсове се назначават като имами в родните им места. Както споменахме по-горе, много от старите джамии бяха ремонтирани. За съжаление джамията в гр. Бургас е съборена през 1987 г. и мястото е отчуждено. Заведени са дела, но без успех. Същото се случи и със старото турско училище в гр. Бургас. В гр. Сливен джамията е съборена, а мюсюлманското настоятелство е обезщетено с помещение от 128 кв.м. за търговска цел и един двустаен апартамент. В гр. Сливен е възстановена сградата на Държавния куклен театър и в момента се стопанисва от мюсюлманското настоятелство.
За възстановяване на вакъфски имоти са заведени много дела, но без успех. Имаме информация, че мюсюлманското изповедание е притежавало вакъфски имоти в градовете Несебър, Айтос, Карнобат, Ямбол, Бургас, Сливен и др. В гр. Карнобат са възстановени старата баня и близо 2 дка дворно място, както и земеделски земи в гр. Айтос. След едногодишна усилена работа мюфтийството в гр. Айтос в началото на 2005 г. се премести в новата административна сграда, която се намира в двора на джамията и вече е напълно обзаведена.
Освен споменатите по-горе вакъфски имоти, според преданията в нашия регион имало и една историческа джамия, построена в края на 1300-та година. Тя се намира на около километър от с. Сини рид, сред гора, известна сред населението като Челеби джамиси. Заобиколена е от около 90 декара гробищен парк, в който има семейни гробове и гробове на учени и влиятелни хора.
Според друго предание от тук минавал важен стратегически път и по време на османското управление по него са пътували военни обози и войски по време на варненската битка с кръстоносците на Владислав Варненчик.
Забележителното е, че в гробището се намират и основите на тюрбе-гробница, в която има няколко гроба. Джамията е била изградена изцяло от дърво, с дървено минаре, съборено по времето на комунистическото управление, впоследствие възстановено с усилията и доброволния труд на населението от района. Понастоящем джамията е отворена за петъчните молитви. Тук идват посетители от различни краища. Джамията бе посетена и от председателя на ДПС г-н Ахмед Доган, който обеща своето съдействие и за бъдещата реставрация и ремонт на джамията.
- Какво трябва да се направи за внедряване в живота на мюсюлманите изискванията на ислямския морал като спазване на чистотата, правдивостта, уважението към хората, към знанието и знаещите, към мюсюлманските поверия и ибадети?
- Като институция, която пряко е отговорна за религиозния живот и ислямския морал, трябва да работим активно сред хората, особено сред младите и да ги запознаем с ислямските ценности като им помогнем да се издигнат нравствено. Всичко това изисква мащабна предварителна подготовка - проект, който трябва да се изготви от Главно мюфтийство и районните мюфтийства и който да включва организирането на конференции, семинари и други мероприятия, в които да участват теолози. За тази цел трябва да се мобилизират максимален брой специалисти и участници. Събитията, които се случват през последните години, ни карат още по-сериозно да се съсредоточим върху това. Трябва да се обърнем към всички мюсюлмани, без оглед на тяхното положение, възраст, пол, националност и др. и да им помогнем да опознаят по-добре исляма.
- Имат ли влияние суеверията в живота на хората във вашия край и какво правите за тяхното преодоляване?
- Суеверията, за съжаление, са факт на много места. Жалко е, че някои от тях се практикуват от религиозни служители и се идентифицират с исляма. Но това е последствие от неграмотността на мюсюлманите. Именно тук е отговорността и задължението на знаещия мюсюлманин да попречи на такива недобросъвестни елементи да петнят нашата религия. Реализацията на добре подготвени кадри ще бъде основният фактор за преодоляването им.
- През последните години се чувства известен отлив на децата от училищата. Влияе ли това на изучаването на Коран-и Керим в извънучилищните форми и предмета религия в училище?
- Преди всичко изучаването от децата на Корани Керим зависи повече от родителите им. Ръководителят на Коран курс трябва да бъде в постоянен контакт с родителите и децата. В нашия район отлив от училищата в момента няма. Но нашата организация за летни Коран курсове започва много преди лятната ваканция. Добрата организация и програма гарантират добрия резултат.
За съжаление обаче с предмета религия Ислям срещаме трудности. Първо в района нямаме достатъчно преподаватели и второ, в някои населени места не искат да пренебрегват турски език за сметка на този предмет. Например в община Руен с 39 населени места с компактно мюсюлманско население само в три училища се преподава тази дисциплина, а имаме възможност за най-малко 10 училища. А финансирането е възможно да бъде от общината.
- Благодаря Ви за готовността да отговорите на нашите въпроси.
- И аз Ви благодаря.
Интервюто взе: Исмаил Чаушев
Портал 
