Вторият Халиф Хз. Омар
Хазрети Омар принадлежи към рода Ади на племето Курейш. Той е роден 13 години след Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), през 584 г. Отначало като всеки арабин от Хиджаз той се занимавал с отглеждане и търговия на камили. Прочул се като добър ездач и борец, а така също като умел майстор на сабята. Тъй като в предислямския период членовете на семейството му се занимавали с външните дела на Мекка и самият Омар понякога пътувал като посланик на града.
Хз. Омар приема исляма на 27-годишна възраст. Веднъж тръгнал да убива нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Той узнал, че сестра му Фатима и зет му Саид б. Зейд са приели исляма и се насочил към техния дом с цел да ги ликвидира. Когато обаче чул, че вътре се чете Коран, той грубо ги нападнал, за което по-късно дълбоко съжалявал. След това помолил да чуе какво четат те. Дълбоко развълнуван от онова, което чул. Хз. Омар незабавно се явил при Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) и му съобщил, че приема исляма.
Тази негова постъпка придала голяма сила и смелост на мюсюлманите. От този момент нататък те започнали открито да се кланят в двора на Кябе.
Хз. Омар се преселва в Медина преди нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). След преселването му той взема дейно участие във всички военни действия на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Участвал неотлъчно в битките, които е водил нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). След неговата смърт също взема активно участие в политическите, военните и административните дела на мюсюлманите. Впрочем той е предотвратил разцеплението в мюсюлманското общество по времето на дълбоката вътрешна криза по въпроса за унаследяването на халифството. Той участва при избирането на Хз. Ебу Бекир за халиф и одобрението му от страна на всички мюсюлмани. Взема дейно участие в административните дейности по времето на първия халиф, а като пръв помощник на държавния глава той се изявява и като един от най-добрите политици на своето време.
Хз. Омар продължава и доразвива завоевателната дейност на предшественика му Хз. Ебу Бекир. Така че по негово време мюсюлманите са показали сила и смелост от една страна да воюват срещу сасанидите в иракските земи, а от друга срещу Византийската империя, в земите на Сирия и Египет. В резултат на тези войни Сасанидската империя слиза от историческата сцена. От друга страна се поставя край на византийското управление в Близкия изток, в резултат на което египетските територии до границите на Северна Африка преминават под властта на мюсюлманите. След тези завоевателни походи големите градове като Мелаин, Нихавенд, Дамаск, Йерусалим и Александрия се превръщат в мюсюлмански центрове. Може смело да се твърди, че ключовите завоевания на мюсюлманите са станали по време на управлението на Хз. Омар.
Хз. Омар, който е автор на редица блестящи действия в началната фаза на ислямската история, става жертва на покушение от страна на един роб по време на намаз на 4 ноември 644 г.
Освен че е втори халиф след Хз. Ебу Бекир, най-големият принос на Хз. Омар е, че той придава държавен характер на ислямското общество, тъй като онези най-важни учреждения, които превръщат дадено общество в държава, се създават по негово време. Той е именно създателят на съвета, в който се пазят официалните документи на държавата, на сметките по приходите и разходите и др. В негово време започва да се изгражда юридическата система, която е най-важното нещо, за да заработи правосъдната система.
По времето на Хз. Омар придобиват систематичен характер пощенските съобщения. Той за пръв път е осъществил и печатането на пари, което символизира икономическата независимост на мюсюлманите.
По негово време престават да се раздават завоюваните земи на военните, а се предоставят на старите им собственици, които заплащат данъци, от които се възползват всички мюсюлмани. По такъв начин новозавоюваните земи са били обработвани много по-ползотворно, при което отпадало задължението на арабските завоеватели, които не владеели умението да обработват земята. Така арабите са имали възможност да продължат завоевателната си дейност, а предишните собственици продължили земеделската си работа в една сигурна обстановка.
Възползвайки се от свободата, с която се сдобивали немюсюлманите, те били изключително доволни от управлението на мюсюлманите. При тези условия, естествено, ислямизационните процеси са получили широк размах, в резултат на което големи маси хора са приели исляма.
Хз. Омар е първият учредител на вакъфи в историята на исляма. Още приживе на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) той внася полагаемата му се плячка, получена в резултат на битката при Хайбер в основания от него вакъф. който работи в полза на всички мюсюлмани. Освен това, тъй като в битката при Йемаме загиват много хафъзи и се появява реална опасност от изчезването на Корана, по негови настоятелни препоръки Хз. Ебу Бекир, той нарежда събирането на Свещения Коран в един цялостен том - мусхаф. Трябва да се подчертае, че именно Хз. Омар приема преселението на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) като начало на мюсюлманското летоброене от Мекка в Медина през 21. г. от тази дата.
Хз Омар е един от първите ръководители в ислямската история, който е имал високо чувство за отговорност. Той е проявявал изключителна чувствителност по отношение сигурността на имотите и живота на хората. Ето защо често преоблечен нощем той е обикалял сред хората, за да узнае техните мъки и проблеми и да намери решение за тях.
Хз. Омар обичал строго да контролира служителите, които работели под негово ръководство. Чрез инспекторския съвет, който работел под ръководството на Мухаммед б. Меслеме, халифът извършвал редица внезапни проверки на своите подопечни управници. Освен това той е задължил валиите всяка година да участват в поклонението хадж, където ги разпитвал пред народа и наказват онези от тях, за които постъпвали оплаквания или показвали недобросъвестност при изпълнение на служебните си задължения. Тук могат да се изброят както изобличаването, така и конфискуването на половината или цялото им имущество дори до свалянето им от длъжност. Халифът Омар, който смятал управлението им не за начин за потискането на населението, а за обслужването му, съветвал по следния начин управниците си:
“Аз не ви изпратих да властвате над хората чрез насилие. Вие трябва да бъдете хората, които им посочват правия път. По такъв начин ще бъдете пример за останалите. Ще трябва да спазвате законите на мюсюлманите. В никакъв случай няма да ги биете, да ги унижавате. Същевременно не ги хвалете без основание, за да не се разглезят. Няма да затваряте вратите на държавата пред тях. Иначе силните ще смачкат слабите. И никога не се поставяйте над мюсюлманите.”
Xз. Омар, който може да се смята за гениален по отношение на подбора, назначаването и контрола на управниците, оценяват работата на най-големите политически дейци на своето време в организацията на държавната администрация и се възползват от техните услуги. Тази негова особеност Хз. Айше разкрива със следните думи: “Заклевам се в Аллах, че Омар бе човек, който много добре управляваше нещата и беше безпримерен. Той винаги поверяваше делата на можещите хора.” При назначаването на лице на дадена длъжност Хз. Омар не гледаше славата или дали принадлежи към някое си племе или дори дали пръв е приел исляма, а преди всичко уменията му. В това отношение той имаше за ръководен принцип айета: “Поверете делата на можещите” и на свещения хадис: “Ако не поверите делата на умелите и можещите, очаквайте къямета”. Верен на този свой принцип, той назначава най-умелите хора на най-важните и най-отговорни държавни длъжности, въпреки че преди тях е имало хора, които са приели исляма много преди тях. Благодарение на тези талантливи хора са били осъществени множество завоевателни походи, при което ислямът получил възможност да се разпространи на три континента.
Хз. Омар се явява пример, който в своята държавническа и религиозна дейност е привел в действие системата на съвещателност шура. В този съвет, в който членували първенците на мюсюлманите, жизнено важните проблеми са били разглеждани и обсъждани свободно, а важните решения се вземали открито.
Със своята дейност Хз. Омар е спечелил почитта и уважението на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), както и на всички мюсюлмани. За него Абдуллах б. Месуд, един от приближените му заявява следното: "Приемането на исляма от Омар бе завоевание, неговото преселение бе помощ, а управлението му бе благодат.”
Доц. д-р Адем Апак