Вторият обет за вярност в Акаба
В сезона на хадж през тринадесетата година след пророчеството на Мухаммед, в Мекка пристигнали много мюсюлмани и езичници от Ясриб. Мюсюлманите решили да не оставят Пратеника на Аллах да обикаля планините около града, където бил заплашен от преследване с риск за живота си. Свързали се тайно с него. Сговорили се да за скрито събрание през нощта в средата на дните след жертвоприношението в ал-Акаба.
Времето дошло. Те легнали да спят в шатрите заедно с хората от племето си. Щом минала първата третина от нощта, започнали да се измъкват един по един и всички се събрали при ал-Акаба. Дошли седемдесет и трима – шестдесет и двама от ал-хазрадж и единадесет от ал-аус. С тях били две жени: Насиба, дъщеря на Кааб от рода ан-Наджар, и Асма, дъщеря на Амр от рода Салама. Пратеника на Аллах пристигнал с чичо си ал-Аббас ибн Абдулмутталиб, който държал на старата си религия, но предпочитал да присъства там, където е неговият племенник и да го подкрепя.
Пръв заговорил Ал-Аббас:
– Пратеника на Аллах продължава да е уважаван сред народа си и добре защитен в родината си. Ако смятате, че ще сте му верни в това, към което ви е призовал, и ще го браните от ония, които са срещу него, поемете си отговорността. Ако ли не, по–добре го оставите още сега.
От името на всички отвърнал ал–Бахра ибн Марур:
– Искаме да сме верни и честни. Ще се пожертваме за Пратеника на Аллах. Говори, Пратенико! Вземи за себе си и за своя Господ каквото искаш!
Пратеника на Аллах заговорил, рецитирал от Свещения Коран и отправил зов към Аллах да приемат исляма и поставил условия в Негово име:
1. Да служат единствено на Него и да не Го съдружават с друго нещо.
Попитали го в какво да се закълнат и той им казал, че заради него и неговия Господ трябва да се закълнат:
2. Да слушате и да се подчинявате в труд и в почивка.
3. Да дарявате в трудности и в добри времена.
4. Да изпълнявате, когато ви се повелява одобреното и се възбранява порицаното.
5. Да вършите всичко в името на Аллах и да не приемате хула на хулител.
6. Да ме подкрепяте, ако дойда при вас, и да ме пазите от всичко, от което пазите себе си, жените си и децата си. Тогава ваш ще е Раят.
7. Според разказа на Ибада, те казали: “Да не оспорваме думите на по- знаещия“.
Ал-Бахра ибн Марур го хванал за ръката и му казал:
– Да! Кълнем се в Онзи, Който те изпрати с истината, че ще те браним от онова, от което браним себе си. Затова се вричаме. Кълнем се в Аллах, ние сме деца на войната, ние сме хора на оръжието. Това е в кръвта ни.
Абу ал–Хайсам ибн ат–Тихан го прекъснал:
– Пратенико на Аллах! С хората имаме договори и те ни обвързват. Да не би когато ги нарушим и Аллах те увенчае с победа да се върнеш при твоите хора и да ни изоставиш?
Пратеника на Аллах се усмихнал:
– Кръвта си остава кръв. Разрушеното си остава разрушено. Аз съм един от вас и вие сте от мен. Ще воювам с онзи, с когото воювате вие. И ще сключвам мир с този, с когото вие се помирявате.
В този решаващ момент напред пристъпил ал–Аббас ибн Ибада ибн Надла:
– Разбирате ли в какво се вричате на този човек? Кълнете му се, че ще воювате срещу всички хора. Ако смятате, че когато парите ви бъдат похарчени и знатните ви мъже бъдат убити, ще го предадете, сторете го сега, защото иначе ще бъдете опозорени и на този, и в отвъдния свят. Ако пък смятате да му бъдете верни, дори и имота си да загубите, и знатните ви хора бъдат убити, дръжте се за него, защото този обет, кълна се в Аллах, значи най–доброто на този и в отвъдния свят.
А те отвърнали:
– Ще дадем обет, въпреки загубата на имота ни и гибелта на благородните. Какво ще получим за това, о, Пратенико на Аллах?
– Раят – отвърнал той.
Тогава му казали:
– Протегни ръка.
Той я протегнал и те пристъпили, за да дадат обет. Асад ибн Зурара поел ръката му и казал:
– Я почакайте, ясрибци! Нямаше да бием толкова път дотук и да подкараме камилите си, ако не знаехме, че той е Пратеника на Аллах. Наистина обетът означава да скъсаме с всички араби, най–добрите от вас да бъдат убити и да станете жертва на мечовете. Ако вие изтърпите всичко това, вречете му се и наградата ви ще бъде от Аллах. Но ако се боите за себе си, нека обетът ви не бъде даден. Това ще ви бъде най–голямото извинение пред Аллах.
Хората от Ясриб му отвърнали:
– Асад! Дръпни си ръката от нас, защото ние, кълнем се в Аллах, няма да се откажем да дадем обет, нито ще молим да бъде отменен.
После един по един отишли и му дали обет. Според някои по всяка вероятност положил клетва Асад ибн Зурара. Според други това е Абу ал–Хайсам ибн ат–Тихан; според трети – ал–Бахра ибн Марур.
Жените положили клетвата, изричайки словата без ръкостискане.
Дванайсетте упълномощени:
След като сключили споразумението, Пратеника на Аллах поискал ясрибци да излъчат дванадесет упълномощени лица, които да ги ръководят и да поемат отговорността за тях. Избрали деветима от племето ал-хазрадж и трима – от ал-аус. От ал-хазрадж били:
1.Саад ибн Ибада ибн Далим.
2. Асад ибн Зурара ибн Адас.
3. Саад ибн ар-Рабиа ибн Амр.
4. Абдуллах ибн Рауаха ибн Салаба.
5. Рафи ибн Малик ибн ал-Аджлан.
6. Ал-Барра ибн Маарур ибн Сахр.
7. Абдуллах ибн Амр ибн Харам.
8. Ибада ибн ас-Самит ибн кайс.
9. Ал-Мунзир ибн Амр ибн Ханис.
От ал-аус били:
10. Усайд ибн Худайр ибн Самак.
11. Саад ибн Хайсама ибн ал-Харис.
12. Руфаа ибн Абдулмунзир ибн Зубайр. Някои назовават Абу ал-Хайсам ибн ат-Таихан.
Когато ги избрали, Пратеника на Аллах им казал:
– Вие сте отговорни за вашия народ както учениците(апостолите) са отговорни пред Иса, сина на Мариам. А аз съм отговорен за моя народ.
Те се съгласили.
Това е вторият обет при ал-Акаба. В действителност то е най-великото и най-важното споразумение в живота на Пратеника на Аллах, защото чрез него се променил ходът на събитията и на историята.
Споразумението е сключено и хората се канили да се разотидат, ала един- чист сатана ги разкрил и надал най-пронизителния вик, чуван някога:
– Хей, хора, дето сте в шатрите. Разбрахте ли, че Мухаммад и тези с него, които станаха изменици се обединиха да воюват срещу вас?
Тогава Пратеника на Аллах казал:
– Кълна се в Аллах, о, враг на Аллах*, че ще намеря свободн0о време, за да се разправям с теб.
После им заповядал да се разотидат по шатрите, те се прибрали и спали до сутринта.
А сутринта в стана на ясрибците дошли курайшите да протестират. Езичниците от Ясриб казали:
– Това е лъжа. Нищо не се е случило.
А мюсюлманите мълчали. Курайшите повярвали на езичниците и се върнали разочаровани.
След това обаче разбрали, че новината е вярна и група конници хукнали да догонят ясрибците. Настигнали Саад -ибн Ибада и ал-Мунзир ибн Амр в областта Азахир. Мунзир успял да им избяга, но хванали Саад, вързали го и го дърпали за косите чак до Мекка. Освободили го ал-Мутим ибн Адий и ал-Харис ибн Харб, понеже той покровителствал техните кервани в Медина.
Ансарите искали да се върнат в Мекка, но когато видели, че Саад идва, продължили пътя си към Медина здрави и читави.
Из книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."
Портал