Мевлид
Думата ’'мевлид" означава време за раждане, място на раждане или само раждане. Като литературен жанр обаче мевлидът представлява поетическо произведение в стихотворна форма, в което се възпява раждането, личността, нравственост, преселението, възнесението, наставленията, известяванията и смъртта на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем).
Сред множеството мевлиди, написани от различни автори, по своите литературни качества, художествено въздействие и разпространение “Мевлид” на Сюлейман Челеби заема особено почетно място. За живота и дейността на Сюлейман Челеби (1351-1422) се знае твърде малко. Известно е, че той се е родил в гр. Бурса и продължително време е служил като имам в Улу джами, която и сега заема видно място сред архитектурно историческите забележителности на града. Според някои източници повод за написването на прочутото произведение е послужило събитието, което се случило по време на служенето му като имам в Улу джами.
Съгласно преданието някакъв си ваиз от Иран по време на своя проповед засегнал темата за пророчеството и посочвайки като факт 285-ти айет от сура “Бакара” заявил, че няма разлика между пророците, поради което Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) не би трябвало да се цени повече от Хз. Иса. Обаче някакъв арабин, който в момента присъствал в джамията, възразил на това негово твърдение и като факт посочил 253-ти айет от същата сура. Докато в 285-ти айет на споменатата сура по отношение на пратеничеството и книгите се повелява: "Разлика не правим между никого от Неговите пратеници", то в 253-ти айет се повелява: “...на един от тях отредихме да стои над другите”, което означава, че съществува разлика в степента на достойнство между тях. Когато част от джемаата подкрепила ваиза, се разгорял яростен спор, който по-служил като повод за предприемане на различни мерки от страна на държавата. Дълбоко развълнуван от случилото се и за да покаже своята обич, преклонение и привързаност към Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), а така също за да докаже, че освен останалите пророци той превъзхожда и всички други хора, Сюлейман Челеби написва своето произведение.
Именно тази негова творба сред народа става известна под името “Мевлид”. Само че той я е озаглавил “ВЕСИЛЕТ-ЮН НЕДЖАТ” - “Повод за спасение”. Предполага се, че чрез него той е искал да покаже пътя, който води до спасението в отвъдния свят на всеки мюсюлманин, повярвал в Аллах е пътят на съгласието с Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем). Като се има предвид времето, през което то е създадено, можем да приемем, че “Мевлид" е написан на достъпен, разбираем, но и на въздействащ емоционален език. Ето защо макар че след него са били написани множество мевлиди, то нито едно от тях не е успял да надмине този на Сюлейман Челеби. В някои български райони, населени с мюсюлмани, се наблюдава, че се чете и „Мустафа Мевлиди” вместо това на Сюлейман Челеби. Всъщност както и текстовете на другите мевлиди, то и текстът на мевлида на Мустафа до голяма степен е повлиян от този на Сюлейман Челеби, дори цели пасажи дословно са взаимствани от него.
Мевлид се чете главно по случай годишнините от рождението на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), при религиозни тържества, при раждане на деца и др.
Честванията на рождения ден на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) за първи път са започнали много по-късно след смъртта му в родната му къща. В деня на неговото рождение множество хора се стичали в родния му дом, четели различни молитви като по този начин изразявали своята почит и уважение към пророка. Към края на управлението на фатимидите (909-1171 г.) по времето на емира на Арбил Музаффереддин б. Али б. Бейтигин (умрял през 1233 г.) и известен под името Кьокбьорю, тези тържества се превърнали в традиция, в които вземали активно участие учени и обикновени хора от Багдад, Мусул, Джезире, Сенджер, Нусайбин и др. райони на Иран като се стичали в Арбил.
По-късно подобни тържества започнали да се организират и в други мюсюлмански страни като те са достигнали своя връх при управлението на османците. В тези величествени тържества, именувани “мевлид алайъ” - мевлидски паради, участвали шейхулислямът, везирите, известни преподаватели и ваизи, граждански и военни лица и обикновени хора като в определен порядък на дванайсето число на месец рабиулеввел заемали местата си в джамията Султан Ахмед. След пристигането на султана се произнасяли проповеди, а специални четци, наричани мевлидхани, четели “Мевлид" на Сюлейман Челеби, след което на присъстващите в джамията са раздавали фурми, внесени от озарената Медина.
В годините, когато все още не било открито електричеството, служителите украсявали минаретата с кандила, като между тях окачвали осветени надписи и фигури. В наше време тази традиция продължава да се поддържа като за целта се използва електрическо осветление. Днес мевлидски тържества се организират в редица мюсюлмански страни както и в страни, където живеят мюсюлмански малцинства.
Под предлог, че приближените сподвижници и техните последователи, които са имали голям принос в опазването на Свещения Коран и сюннета на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), а чрез тях и за целостта и чистотата на ислямската религия, през първите три века от хиджрета не са се организирали мевлидски тържества. Ето защо някои учени го смятат за “бидат” (нововъведение в религията). Противно на това обаче други ислямски учени изтъкват, че при определени условия четенето на мевлид е полезно и добро дело.
Понеже смъртта на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) е било повод за голяма скръб и страдание за мюсюлманите, то раждането му се смята за благодат, носеща радост. Нещастията трябва да се понасят стоически, защото те се възприемат като бунт срещу Всевишния Аллах. От друга страна обаче желателно е да изразяваме благодарността си за даровете, които получаваме, да им се радваме и да изразяваме тази своя радост. Ето защо раждането на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който е допринесъл за навлизането на човечеството от мрака в светлина и за провъзгласяването на последната религия, низпослана от Всевишния Аллах, се смята за събитие, което заслужава да бъде чествано с радост.
При условие, че не трябва да се възприеме като религиозен ибадет, който трябва да се извършва непременно, в четенето на мевлид, не бива да се будят някакви опасения. Не може да имаме резерви към нещо, което без преувеличение и без излишни отклонения насочват хората към ибадети, тъй като по този начин в мюсюлманското общество се създава задушевна приятелска атмосфера, в която могат да се припомнят много неща от сюннета на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) и в сърцата на хората да се зароди любов към Аллах и уважение към Неговия Пророк.
Някои действия и изяви, които не се съвместяват с основните принципи на религията ни и в които на преден план изтъква показността и скъсване на последната връзка на хората с религията ни крие големи опасности. Не трябва да се забравя, че когато държавните мъже и ръководители държаха хората да стоят далеч от религията, те дълго време поддържаха своите връзки с исляма именно като подкрепяха мевлида и подобните на него традиционни обреди. Когато Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) провъзгласяваше ислямската религия, не бе изкоренил всички остатъци от традициите от времето на невежеството, а напротив, той бе оставил някои от тях, които можеха да се облагородят и да се пригодят към новите условия. Впрочем и някои недостатъци, допускани в мевлидските тържества, също могат постепенно да бъдат поправени. Естествено в такива случаи голяма роля се пада на лицата, които участват като ходжи в подобни събирания. По този начин те ще заличат реномето си, което имат на пристрастени към светските наслади хора в очите на другите, а когато четат с развълнувани и трогателни гласове Корана и Мевлида, отвреме навреме ще прекъсват, за да обяснят някои моменти от живота на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), за да просвещават присъстващите.
Във всеки случай мевлидските тържества трябва да се смятат за подходящи и приятни поводи за подновяване на привързаността на хората към Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), за опознаването му от страна на подрастващите поколения с оглед да израснат като достойни негови последователи.
В рамките на Седмицата за честване на светото рождение на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), Главното мюфтийство на мюсюлманите в България, съвместно с районните мюфтийства организира поредица от чествания в София и страната. В онези райони, където живеят мюсюлмани, се организират и конференции, чрез които хората се запознават с личността, дейността и посланията на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). В тези тържества заедно с Главното мюфтийство и преподавателите от Висшия ислямски институт в София, вземат участие и гости от Турция, които изнасят беседи и доклади. Всичко това допринася за взаимното опознаване и духовното сближаване на мюсюлманите.
Дон. д-р Ердинч Ахатлъ,
Преподавател в ВИИ-София
Портал 
