Четене на Мевлид
Речниковото значение на думата “мевлид” е раждане, месторождение, време на раждане. По-рано този израз се използваше за обозначаване на нощта на рождението на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), а впоследствие започнаха да се наричат така онези поетични произведения, достойнствата, които възпяват раждането и живота на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем).
Традицията да се отбелязва с тържества и радост нощта на раждането на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) датира от IV век по хиджри по време на управлението на Фатимидите. Те организирали мевлиди, посветени не само на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), но и на Хз. Али, Хз. Фатима, Хз. Хасан, Хз. Хюсеин (радиаллаху анхум).
По-късно мевлидските тържества били възприети от страните от Магреба, Арабия, а по-късно от Османската държава. Към края на XVI век, по времето на Мурад III, мевлидските тържества били включени в официалния церемониал.
Както вече бе посочено, четенето на мевлиди не е изрична повеля на религията ни. Тъй като подобен обичай не е съществувал по времето на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), той не е практикуван и при наследилите го халифи.
По тази причина четенето на мевлид е било обект на спорове между ислямските учени. Поради твърденията на някои от тях, че мевлидът можел да послужи като повод за извършване на различни недостойни деяния, то организирането на подобни тържества било обявявано за мекрух и дори за харам.
Други учени обаче са убедени, че при четене на мевлид присъстващите, вследствие на своеобразната атмосфера, изпадат в дълбок религиозен екстаз. А това дава повод не за предизвикване на злини, а за пробуждане на доброто у хората и така постепенно получило почти законен статут.
Злоупотребата с такава прекрасна традиция от страна на отделни индивиди не би трябвало да хвърля сянка върху нея. Това значи, че дори тази практика да е “бидат”, то след като подтиква хората към добри дела, бива приемана за “бидат-и хасене”, т.е. “хубаво, добро нововъведение”.
В тази връзка Имам Суюти казва следното: “Ако се предотвратят лошите деяния, които биха били извършени в рамките на мевлида, то четенето или организирането на подобно тържество е допустимо и приемливо”.
В наше време четенето на мевлид се възприема като религиозна повеля, като най-често мевлидски тържества се организират в определени дни по повод смъртта на някой човек, след което присъстващите се угощават.
В нашата страна организирането на мевлид на третия, седмия, четиридесетия и петдесет и втория ден от смъртта на човек се възприема почти като неотменим обичай. А угощението, което следва, е почти като това по време на сватба. В някои райони дори съществува обичай да се раздава “брашнена халва”.
Причината една част от учените да отричат, а друга да приемат четенето на мевлид са тези нелепи поверия, ширещи се сред народа.
Така че с времето тази традиция започнала да се тачи като някакъв траен обичай. А да се привнасят в религията неща, които не са част от нея, са отхвърлени според един свещен хадис на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). (Бухари)
Особено при четене на мевлид в домовете се забелязват някои действия, които нашата религия отхвърля. Така например, когато се четат изразите, в които се говори за раждането на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), от уважение хората стават прави и непременно се обръщат към къблето и поставят ръцете си както по време на намаз... Но тези пози са свойствени само за ибадети, при които човек застава пред своя Творец и в други случаи са неуместни.
Друг погрешен обичай е домакинът да раздава храна след покойника. Подобно нещо в ислямската религия не може да се обоснове с нищо. Напротив, дори ислямът поощрява носенето на храна в дома на покойника. Когато Джафер (радиаллаху анху) бил пожертван. Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелил на близките си: “Сгответе нещо за семейството на Джафер, защото им се случи голяма беда и те няма да имат възможност да се погрижат за храна!" (Ебу Давуд).
Ето защо се смята, че е добре роднините и съседите да сготвят и да носят храна най-малко един ден в дома на покойника. Приготвянето и раздаването на храна от близките на покойника е останало от епохата на невежеството и представлява допълнителна тежест за семейството, поради което нашата вяра го третира за мекрух и не го одобрява. От друга страна това не означава, че в дома на покойника в никой случай не бива да се яде нищо.
Всъщност да се иска от близките на покойника да организира мевлид по случай третия, седмия, четиридесетия ден е нещо, което противоречи на съболезнователните традиции в исляма. Впрочем времето за изразяване на съболезнования на роднините е три дена. Да се поднасят съболезнования след третия ден и да се очаква от близките на починалия да организират мевлид означава пробуждане на болката им, което не би могло да се оцени като правилна постъпка.
Никой обаче не би трябвало да пита тези, които свикват мевлид “защо го правиш?”, както и да упреква онези, които не спазват този обичай.
Четенето на Свещения Коран и на молитви след покойника, даването на садака от негово име, извършването на добри дела са всъщност най-добрият начин за упоменаването му.
По време на мевлид също така се изпълняват зикир, молитви, четене на Корана, но ако тези неща се правят срещу заплащане, не само че не се смятат за севаб, а напротив – за грях. Тези, които поръчват четенето, трябва да мислят изключително за съгласието на Аллах, а онези, които четат, да изпълнят молбата, без да се пазарят. Ако поръчителят поднесе някакви подаръци, то в това няма нищо лошо, но и четецът трябва да приеме само подаръка и нищо друго и да не се пазари.
Ако след погребението трябва да се пазарят за четене на Корана или на молитви, така както става при другите пазарлъци, тогава вече ибадетът губи смисъла си. За да бъде изпълнен ибадетът според канона, за да получим за това награда, той трябва да бъде лишен от фалш и да се извърши само в името и за благоволението на Всевишния Аллах.
Не трябва обаче да се мисли, че след като сме организирали мевлид, вече сме изпълнили всичките си религиозни и други задължения към покойника. Това би било голяма грешка, дори невежа постъпка. Защото мевлидското тържество не ни освобождава от нито едно от религиозните ни задължения. Още по-ясно казано, с четене на мевлид не може да се каже, че сме изпълнили религиозните си задължения.
В заключение трябва да кажем, че макар възгледите на ислямските учени да ни се струват различни, всъщност те взаимно се допълват. Защото тези, които не одобряват четенето на мевлид, всъщност не одобряват онова, което се прави в противовес на вярата. Ала нищо не пречи всеки мюсюлманин в нощта на рождението на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) да се заеме с четенето на онези похвални стихове-касидета, възпяващи неговото дело и живот. Подобна постъпка събужда любов към нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), поражда благодат. А и авторите на тези произведения не са ги написали, за да бъдат четени срещу пари за душите на мъртвите, а за да ги четат всички хора. Да опознаят своя Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), да го обикнат и да се привържат с любов към него. Впрочем, когато присъстващите на тези тържества слушат с благоговение това, което се чете, под въздействието на духовната атмосфера, сърцата им се отварят към един по-възвишен свят и потъват в своеобразна благодат.
Кевсер Атар
Портал 
