Приятели

Приятели

Тръгнал ежко из гората, да обходи своите събратя.
На поляната голяма, веселба да не настана.
Тук и там надничал той, приятели да зърне свои.
Ала никой в храсталака не показвал си мустака.
Странна работа защо, няма никой в гората –
Нито един от моите братя.
Тук събираме се всички на поляната голяма,
Но сега тук никой няма.
Нещо странно има днеска, но каква е тази треска.
Само аз горкия тук, сам самичък като чук.
Изведнъж от храсталака, мъж изскочи с патлака.
И тогава ежко смело, скрил си своето чело.
Свил се на кълбо в защитеното легло.
Спуснал се по склона и право отишъл при муфлона.
Бягай, бягай, тичай друже да предупредиш когото можеш.
Че беда ви застрашава в нашата гора задружна.
Аз къде ли ще се мушна,
В дупка тясна ще се гушна и ушите ще си скрия.
Та нали съм зайко дългоух и с моя остър слух,
Новината първи чух.
Ежко бежко продължава новината да разпространява.
Баба меца мецана право пред него застана.
Бягай мецано, че ловец броди из гората.
Мой приятел-другар иска да хване тоз господар.
В беда сме всички, горски животни и птички.
Тръгнала е сама самичка, пъстра с рогца сърничка.
Връщай се обратно ти, че ловец с пушка ни следи.
И сърничката горката върнала се обратно в гората,
Гдето малките сърненца чакали храна като детенца.
Глъч се чува, шум ехти, някой в храстите шепти.
Както винаги засмяна и с хубава премяна,
Кума лиса е разбрала и със своята хитрост голяма,
Ловеца пак я не хвана.
Но за радост голяма, дъжд пороен захвана
И ловеца нищо не хвана.
Цял ден ловува ловеца, плячка голяма да хване,
Но ежко работата прецака и ловеца спря да чака,
Че пороен дъжд вали и всички следи заличи.
Цял ден ежко бежко тича за приятелите си добри,
Новината да разпространи.
За ловеца да разкаже и така да го накаже,
В гората вече той да не ловува,
Та приятелите да не се страхуват!...

Списание "Икра", брой 2, Февруари, 2005 година