Конете – верни приятели на човека
Знаете ли, че най-верните ни приятели след кучетата са конете. Домашните коне никога не изоставят стопанина си. Тези наши приятели могат да ни носят на гърба си на километри разстояние, без изобщо да се изморят. Познати са около 25 конски породи. В историята на човека конете са животните, които са му били в най-голяма помощ и полза. Днес по улиците преминават хиляди автомобили и пътищата са направени специално за това. А автомобилите навлизат в живота на човека и започват да му служат едва през двайсетото столетие. В годините, когато е живял дядото на вашия дядо, никой дори не е и подозирал, че може да съществува нещо като автомобил. По това време транспортът на хора и всичко друго се е осъществявал с помощта на различни животни и най-вече благодарение на конете.
А знаете ли, че възрастта на конете се определя в зависимост от степента на износване на техните зъби резци? Сеното и другите видове треви, с които те се хранят, обикновено са песъчливи и прашни и това довежда до това износване на зъбите им. Ето защо Аллах Всевишния ги е създал с много дълги зъби. Те са в челюстната им кост във вид на покрита дълга лента и коренната им част е много по-надълбоко, отколкото при нас хората. Когато режещата горна част на зъба се износи при старите коне коренът на зъба достига даже нивото на венците. Всеки зъб може да се износи с 2,5 до 5 см, без това да доведе до загуба на храно-дъвкателната му функция. По степента на това износване се определя възрастта на коня.
Помислете си само – ако Всевишния не им беше дал такава способност, то тези животни за кратко време щяха да останат без зъби, а без тях щяха и да умрат от глад.
Аллах е дарил с важни свойства и космите по тялото им. Така в регулирането на телесната им температура те изпълняват ролята на термостат, тъй като по всяко време тя трябва да бъде 38"С.
В зависимост от това през студените зимни дни космите се издължават, а през топлите сезони окапват и по този начин телесната температура на конете се запазва постоянна.
Ето още една интересна особеност – конете спят на крака. Знаете ли как става така, че спейки в това положение, те не падат? Не падат, защото костите на краката им притежават свойството да се заключват. Благодарение на тази способност, която Аллах им е дал, конете могат както да спят на крака, така и да носят тежките товари. Докато хората, ако са задрямали, в седнало положение не могат да възпрепятстват дори клюмването на главата си на една страна.
Краката на конете са създадени не само със специфични за носене на товари особености, но те имат и дадености за бързо бягане. Ключичната кост или т. нар. ключица, която другите животни имат, при конете липсва. Това способства за голямата им крачка. Освен това краката им разполагат и с един друг механизъм, който при ускоряване на бягането осигурява намаляване на изразходваната сила и енергия, като едновременно с това увеличава способността им за движение.
Действието на този механизъм може да сравним със скоростната система при автомобилите. Както ускоряващият хода си автомобил увеличава скоростта си, така конете, ускоряващи бега си, сякаш набират скорост. И докато силата, изразходвана за изтласкване намалява, способността за движение нараства.
Но все пак, питали ли сте се защо тялото на коня е устроено с такива способности за носене на тежести и за бързо бягане?
Защото в нормални условия притежаването им не му носи голяма полза, нали?... Тогава защо ги притежават?
Отговорът е твърде лесен. Тези способности на конете са им дадени не за да бъдат в полза на самите себе си, а за да служат на хората. Сиреч? Аллах ги е създал, за да са в полза на хората, за да им служат. Това, че животните са създадени за човека, в айетите си Всевишния Аллах оповестява така:
И сътвори Той добитъка. В него има топлина за вас и ползи, и от него ядете. В него има и хубост за вас, когато го прибирате вечер и когато го подкарвате на паша. И носи вашите товари към страни, които не бихте стигнали освен с тежък труд. Вашият Господ е състрадателен, милосърден [Сътвори] и конете, и мулетата, и магаретата – за да ги яздите и за украса. И сътвори Той каквото не знаете.
(16: 5-8)
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (109), Юни, 2002 година
Портал 
