Високомерието и самонадеяността

ВИСОКОМЕРИЕТО И САМОНАДЕЯНОСТТА

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

Уважаеми братя!

Нека да се страхуваме от Аллах Теаля, както подобава, и да се отдалечаваме от онова, което ни е забранил, за да успеем в земния живот и да се спасим в отвъдния.

Ислямът се стреми да изгради общество върху базата на обич, уважение, братство и взаимопомощ. Напътства към заздравяване отношенията между отделните личности и осъжда насилието и терора. Ориентира човека към правилно и добро съжителство в семейството и обществото. Прилагайки своите методи, Ислямът показва и пороците, които водят обществото към заблуда и го предпазва от всичко, което му вреди. Един от пороците, който се шири измежду хората е високомерието. Пейгамберинът (с.а.в) казва:

“...Високомерието е отхвърляне на истината и пренебрегване на хората.”/Муслим./

Високомерието е скрита морална черта у човека, последствията от която проличават в делата и поведението. То не може да бъде прикрито и се забелязва дори и от най-обикновения човек.

От качествата на високомерните са:

-Пренебрегват хората.

-Желаят да бъдат център на внимание.

-Показват важност с походката си.

-Изпитват отвращение, когато им се направи забележка.

-Подценяват слабите и бедните.

-Гордеят се с произхода си.

-Поставят себе си на по-горна степен от останалите.

При наличие на някои от тези качества започва оформянето на гордостта, която е унищожителна и погубваща болест. Тя унищожава религията и води човека към гибел, както погуби шейтана Иблис. Той се възгордя, не се подчини на заповедта на Аллах и не направи седжде на Адем (а.с). Аллах Теаля казва:

§И когато рекохме на меляйкетата: “Поклонете се на Адем!”, те се поклониха, освен Иблис. Отказа и се възгордя стана от неверниците.§/ Сура Бакара/2/:34./

Пейгамберинът (с.а.в) казва:

“Няма да влезне в Дженнета онзи, който има в сърцето си дори нищожна частица високомерие. Тогава един човек попитал : “Ами ако някой обича дрехите и обувките му да са хубави?” Пратеникът му отговорил: “Аллах е красив и обича красивото. А високомерието е отхвърляне на истината и пренебрегване на хората.”/Муслим./

От този хадис се разбира, че носенето на хубави дрехи не е черта от високомерието, а напротив, това е хубаво и се харесва на Аллах Теаля. А високомерието е презряна и отрицателна черта, която тласка човека към отхвърляне на истината и проява на презрение към останалите хора. То е причината, която не позволи на неверниците да последват последния Пратеник и да влезнат в Исляма. Гордостта тласка хората към неподчинение и ги кара да се опълчват против тези, които разпространяват повелите на Всевишния Аллах. Някои от хората са достигнали високо място в обществото, но са жертва на високомерието, тъй като гледат с презрение към останалите хора. Считат ги за изостанали, а религията като причина за това. Но те трябва добре да знаят, че Ислямът е прогресивна религия, защото напътства към науката, отхвърля невежеството и изостаналостта. За съжаление малцина проумяват факта, че Ислямът и науката са две успоредни прави и не си противоречат.

Високомерието тласка някои от хората да стъпват тежко, когато ходят по земята, удивени от младостта и красотата си. Пейгамберинът (с.а.в) ни предупреждава за тази опасност и последиците от нея, като казва:

“Когато човек се движи с ново облекло, с разресани и пуснати до раменете коси и се удивлява на себе си, неочаквано Аллах може да разтвори земята и той да потъне в нея...”/Бухари./

Високомерието кара някои хора да не ценят суннета на Пратеника (с.а.в) и да се подиграват с него. Селеме ибни Ел-Еква (р.а) предава, че неговият баща му разказал как един човек се хранел с лявата си ръка в присъствието на Пейгамбера (с.а.в) и той му рекъл:

“Храни се с дясната ръка”. Човекът рекъл: “Не мога.” Тогава Пратеникът (с.а.в) казал: “Дано да не можеш!” На човека нищо не му пречело да се храни с дясната ръка, освен високомерието. След този случай той никога повече не можал да дигне ръката си към устата”/Муслим./

Едни от причините за поява на високомерието са задоволството и разкошът, тъй като начинът на живот променя мисленето у човека. Високомерието може и да се унаследи, чрез предаване от родителите на децата.

Най-порицаните високомери са онези, които се гордеят над останалите с наукат,а която притежават, и които се възвеличават и удивяват на себе си. На такива хора науката им няма да допринесе полза. Въпреки че науката се изучава, за да допринесе полза на човека в този и отвъдния свят. Това поведение го кара да се самозабравя, тласка го към преследване на високи постове и слава. Високомерието му се увеличава, а той се формира като грешник при Аллах Субханеху ве Теаля. Това ще му попречи да влезне в Дженнета. Аллах Теаля казва:

§Ще отредим Отвъдния дом за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито да рушат. Краят принадлежи на богобоязливите.§/Сура Касас/28/:83./

Ислямските учени казват:

“Високомерният човек е като онзи, който изкачва върха на планина, той вижда хората дребни, но и те го виждат дребен”.

На високомерния човек наказанието е голямо. Относно това Всевишният Аллах казва:

§На онези, които вземат за лъжа Нашите айети и се големеят пред тях, не ще им бъдат разтворени небесните врати и не ще влязат в Дженнета, освен когато камила мине през иглено ухо...§/Сура Еараф/7/:40./

Всеки човек трябва да се предпазва от високомерието и да познава източниците, които влияят за развитието му, защото крайният резултат от него е унищожение и огнено наказание. Известявайки ни за завета на Люкман към своя син, Аллах Теаля казва:

§И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.§/Сура Люкман/31/:18./

Пратеникът (с.а.в) казва:

“Аллах ми низпосла да бъдете скромни и смирени, да не се гордеете едни над други, да не се подтискате, угнетявате и притеснявате помежду ви.”/Муслим./

Уважаеми братя!

Друга болест, която е не по-малко разпространена между хората, е самонадеяността.

Самонадеяността е: прекалена увереност в себе си, в собствените сили и възможности.

Когато човек е самонадеян, си въобразява, че всичко зависи от него, и че е единственият фактор за всички благодати, като забравя истинския източник – Аллах Субханеху ве Теаля.

Всевишният Аллах е пояснил, че самонадеяността е унищожителна и погубваща болест.

В деня, когато мюсюлманите били на местността “Хунейн”, някои от тях казали: “Ние днес няма да бъдем победени.” Тогава Всевишният Аллах низпослал следния айет и ги порицал:

§Аллах ви помогна на много места и в Деня на Хунайн, когато ви възхити вашата многобройност. Ала тя не ви спаси от нищо. И отесня за вас земята, въпреки че е просторна. После обърнахте гръб в бягство.§/Сура Тевбе/9/: 25./

Всевишният Аллах опровергал и неверниците, които се били укрепили в своите крепости:

§...а те мислеха, че крепостите им ще ги защитят от Аллах. Но повелята на Аллах дойде при тях оттам, откъдето не очакваха, ...§/Сура Хашр/59/:2./

Всевишният Аллах ни известява и за Карун, който се удивил на своето богатство и проявил самонадеяност:

§Рече [Карун]: “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.” А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати?... §/Сура Касас/28/:78./

Самонадеяността обхваща всички сфери на човешкия живот. Човек може да се удиви на красотата си, тялото, остроумието, потеклото, службата, която заема, науката и богатствата, които притежава.

От Месрук (р.а) се предава, че е казал:

“Достатъчно е за един човек да бъде определен като невеж, когато се удиви на науката си.”/Дарими./

Човекът може да се удивява и на ибадета си, като си въобразява, че Аллах Теаля ще приеме само от него, а от другите не. Джундуб (р.а) разказва, че Пратеникът (с.а.в) казал:

“Един човек рекъл: “Кълна се в Аллах, че Той няма да опрости греховете на еди кой си. И затова Аллах Субханеху ве Теаля казал: “Кой е онзи, който се отнася небрежно към Мен (като казва), че няма да опростя на еди-кой си. Аз вече му опростих. А делата (на онзи, който се закле), се провалиха.”-Муслим.

Нека да не се забравя, че Аллах Теаля знае мисленето на човека, тайното и скритото, и нищо не може да бъде прикрито от Него.

Молим Аллах Аззе ве Джелле да ни удостои да бъдем от хората, които слушат, което им се говори, и приемат най-доброто! Да бъдем от онези, които казват: “чухме и се подчинихме.” Нека Аллах Теаля да пречисти сърцата ни, да предпази делата ни от показ пред хората и да ни пази от качествата на високомерните и самонадеяните! Амин!