Важността и величието на намаза в Исляма

ВАЖНОСТТА И ВЕЛИЧИЕТО НА НАМАЗА В ИСЛЯМА

В името на Аллах Всемилостивият, Милосърдният!

Хвала на Всевишния Аллах, единственият Господар на световете, само на Него правим ибадет и Него за напътствие и помощ зовем. Той опрощава всички прегрешения, морално извисява и опазва от злините онези, които следват Неговите напътствия.

Нека саляту селям да бъде върху пратеника на Аллах Мухаммед ибни Абдуллах, семейството му, неговите сподвижници и последователи.

Уважаеми братя!

Намазът е най-важна основа на Исляма след искреното вярване и изричане словата на тевхида: “Ешхеду ен ля иляхе иллеллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх”-“Свидетелствувам, че няма друго истинско божество освен Аллах и свидетелствувам, че Мухаммед (с.а.в) е Пратеникът на Аллах.”

Абдуллах ибни Умер (радийеллаху анхума) предава следното:

“Чух Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем) да казва: “Ислямът е изграден върху пет /основи/: Засвидетелстването, че няма друго истинско божество освен Аллах и че Мухаммед (с.а.в) е Негов Пратеник, кланянето на намаз, даването на зекят, извършването на хаджилък и говеенето през месец Рамадан.” /Бухари и Муслим/.

В друго от изказванията си Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

“Основната повеля е Исляма а опората му е намаза...” /Тирмизи./

Намазът е духовната и постоянна връзка на човека с неговия Създател Аллах Субханеху ве Теаля, по време на която е най-близо до Него. Възхвалява Го, споменава Го, моли се на Него, осланя се и очаква помощ единствено от Него.

Аллах Субханеху ве Теаля е заповядал ибадета, като казва:

§О, хора, правете ибадет на своя Господар, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите.§ /Сура Бакара/2/:21./

Насочва човечеството в пътя на спасението, и го напътства как да бъде постигнато:

§Сполучил е онзи, който се пречиства и споменава името на своя Господар, като кланя намаза.§ -Сура Еаля/87/:14,15.

§Сполуката е за вярващите, които в своя намаз са смирени.§ /Сура Муаминун:23/:1,2/

За да бъде разбрана важността на намаза и неговата величествена стойност в Исляма, ще изброим някои от превъзходствата на този ибадет:

1. Намазът е първият ибадет, който Аллах Теаля е заповядал в Корани Керим след искреността и единобожието тевхида:

§И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да кланят намаза, и да дават зекята. Това е правдивата религия.§ /Сура Бейнех/98/:5./

Когато Мухаммед (с.а.в) изпратил с послание Муаз ибн Джебел (радийеллаху анху) към народа на Йемен му казал:

“Ти отиваш при хора на писанието и нека първото нещо към което ще ги призовеш е: да засвидетелствуват, че няма друго истинско божество освен Аллах, и ако те се подчинят на това, извести ги, че Аллах Теаля им е заповядал петкратен намаз в денонощието...” /Бухари и Муслим/.

2. Намазът е заповед на Всевишния Аллах към всички Пратеници и Пейгамбери (алейхисселям) и техните народи.

Обръщайки се към Муса (алейхисселям) Всевишният Аллах казва:

§Аз съм Аллах. Няма друго истинско Божество освен Мен. Затова на Мен прави ибадет и кланяй намаз, за да Ме споменаваш!§ /Сура Таха/20/:14./

Относно намаза е и дуата на Ибрахим (алейхисселям) към Всевишния Аллах:

§Господарю мой, стори мен и потомството ми от кланящите намаз! ...§ /Сура Ибрахим/14/:40./

За Исмаил (алейхисселям) Аллах Теаля казва:

§И спомени в Книгата Исмаил! Той бе верен в обещанието и бе Пратеник - Пейгамбер. И повеляваше той на своя народ да кланя намаза и да дава зекята…§ /Сура Мерйем/19/:54./

Намазът е повеля на Всевишния Аллах и към Иса (алейхисселям):

§И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да кланям намаз, и да давам зекят, докато съм жив.§ /Сура Мерйем /19/:31./

А относно Нух (алейхисселям) и всички останали Пейгамбери след него чак до Пратеника (с.а.в) Аллах Теаля казва:

§Те са от онези Пейгамбери, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адем и от онези, които пренесохме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исраил (Якуб), и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те падат на седжде, плачейки.§ /Сура Мерйем/19/:58./

3. Намазът е основен символ на Исляма и задължение на мюсюлманите при всички обстоятелства. Затова нека да се знае, че няма място в Исляма за онзи, който умишлено го изоставя. В хадис предаден от Джабир (радийеллаху анху), се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

“Между вярата и неверието е изоставянето на намаза.” /Тирмизи./

“Обетът между нас (мюсюлманите) и тях (неверниците) е намазът, и онзи, който го изостави, става неверник.” /Тирмизи./

Аллах Теаля в Корани Керим казва:

§Върнете се към Него с покаяние! И бойте се от Него, и кланяйте намаза и не бъдете от съдружаващите.§ /Сура Рум/30/:31/

Всевишният Аллах приканва към покаяние тези, които са изоставили намаза, и пояснява на вярващите следното:

§И ако се покаят и кланят намаза, и дават зекята, тогава те са ваши братя в религията.§ /Сура Тевбе/9/:11./

4. Намазът е светлина и довод за човека в земния и отвъдния живот.

Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

“Чистотата е половината от вярата, (словата) ”Елхамдулиллях” - Хвала на Аллах! - изпълват везните. А (словата) ”Субханаллах” – Пречист е Аллах! и Елхамдулиллях” - Хвала на Аллах! - преизпълват пространството между небесата и земята. Намазът е светлина. Садаката е довод. Търпението е сияние. Коранът е доказателство в твоя полза или в твой ущърб.” /Муслим./

В друг хадис, предаден от Абдуллах ибни Амр, се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

“Който постоянно кланя намаз, в Съдния ден ще бъде светлина и довод за него. А който не кланя намаз, няма да има за него светлина и защита нито спасение в Съдния ден. Ще бъде заедно с Карун, Фиравн, Хаман и Убей ибни Халеф (тези лица са олицетворение на най-големите неверници за всички времена).” /Дарими и Ахмед./

5. Намазът е помощта на Аллах Теаля към човека при трудности, злощастия и беди:

§И искайте помощта [на Аллах] с търпение и намаз! Той наистина е обременение, ала не и за смирените, които се надяват, че ще срещнат своя Господар и че при Него ще се върнат.§ /Сура Бакара /2/:45,46./

6. Пратеникът на Аллах (с.а.в) е прибягвал към намаз веднага, когато чувствал безпокойство, някаква тежест или когато се случвало беда с мюсюлманите. Тогава казвал на Билял (радийеллаху анху):

“О, Билял! Успокой ни с (с приканването ти към) намаз.” /Имам Ахмед./

Намазът е бил успокоение, щастие и наслада за душата на Пратеника (с.а.в) и остава такъв за неговите последователи.

7. Когато намазът е направен с искреност, заради Аллах и по начин, посочен от Пратеника на Аллах (с.а.в), предпазва човека от поквара и неодобрени дела.

Всевишният Аллах казва:

§Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И кланяй намаза! Намазът предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.§ /Сура Анкибут/29/:45./

8. Кланянето на намаза е окачествено от Пратеника на Аллах (с.а.в) като най-обичано дело.

Абдуллах ибни Месуд разказва:

“Попитах Пратеника на Аллах (с.а.в): Кое дело е най-обичано от Аллах? Той отговори: “Намаза изпълнен навреме.” /Бухари./

9. Намазът е причина за външна и душевна чистота и опрощение на греховете.

В хадис предаден от Ебу Хурейра (радийеллаху анху) се казва, че е чул Пратеникът на Аллах (с.а.в) да казва:

“Мислите ли! Ако пред вратата на някого от вас има река, в която се къпе по пет пъти на ден, какво ще кажете? Нима ще остане нечистотия по него? (Присъстващите) казаха: Няма да остане никаква нечистотия (о, Пратенико на Аллах!). Ето така и петкратният ежедневен намаз прилича на това, чрез него Аллах Теаля заличава греховете.” /Бухари./

10. Намазът е ключ за вратите на препитанието.

§И повели на твоето семейство да кланя намаза, и самият ти постоянствай с него! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. Краят принадлежи на богобоязливостта.§ /Сура Таха/20/:132./

11. Първото нещо за което ще бъде питан човека в Съдния ден, е намазът. Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

“Първото нещо, за което ще се направи равносметка на човека в Съдния ден, е намазът. Ако сметката относно намаза е правилна, правилни ще бъдат всичките му дела, но ако е провалена, провалят се и останалите му дела.” /Табарани./

Също Аллах Теаля в Корани Керим посочва, че изоставянето на намаза е една от причините за Джехеннемско наказание:

§“Какво ви отведе в Секар (Джехеннема)?” Ще рекат: “Ние не бяхме от кланящите намаза и не хранехме нуждаещия се, и затъвахме в празнословие със затъващите, и вземахме за лъжа Съдния ден.§ /Сура Мудессир/74/:42-46./

Предупрежденията и заплахите на Аллах Теаля отправени към изоставящите намаза, са, за да разберат опасността от това.

§Но ги последваха поколения, които изоставиха намаза и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление.§ /Сура Мерйем/19/:59./

Това са част от нещата, показващи важността и величието на намаза в Исляма и неговите превъзходства. Те са много повече от горепосочените, но когато човек е разбрал неговата стойност и е убеден, това му е достатъчно, за да се поучи. И нека да не забравяме напътствието на Всевишния Аллах, в което Той казва:

§Това е великото спасение. За такова дейните да действат!§ /Сура Саффаат/37/:60-61./

Молим се на Всевишния Аллах да направи нас и нашите потомства да бъдем от кланящите намаза, за да постигнем великото спасение и наградата на Всевишния Аллах - Дженнета. Амин!