Важността и престижа на джамиитеНяма съмнение, че джамиите са от голямо значение и мястото им е високо оценено от мюсюлманската общност. Те са най-великите символи на исляма. Затова той гледа на тях по-специално. Отредил им е безподобно превъзходство и ги е отличил с многобройни специфики.
Джамиите са завзели голямо място и в сърцата на мюсюлманите. Това успокоява сърцата им, сплотява души и пречиства умовете им. Мюсюлманите се събират в тях със сърца, изпълнени с вяра, смирение и покорни на Господаря на земята и небесата. Мисията на тези домове е световна и многообразна. Те пораждат похвални нрави и поуки, осигуряват психическо и душевно спокойствие. Намаляват несгодите и затрудненията в живота на хората, възпират неукротимите страсти и подбуди, укрепват обичта и сплотеността между тях, установяват стабилност и спокойствие.
В продължение на векове джамиите са били места за наука и учение. В тях са се провеждали семинари, уроци и дебати, обменяли се различни мнения, което е оказало голямо влияние за развитието на науката, литературата и изкуствата. Това са местата, където мюсюлманите се подчиняват на Всевишния Аллах, като изпълняват задължителните намази пет пъти в денонощието, получават религиозното си възпитание и се пречистват.
Те са от голямо значение в живота им, защото в тях придобиват душевния запас за дългото им пътуване към Всевишния Аллах. Те са училищата, в които получават религиозната си подготовка и морал; запознават се с миналото, настоящето и чертаят своето бъдеще. Със славата и престижа си джамиите са били основен източник на мюсюлманите за разрешаване на трудностите и сложните въпроси в живота им, защото те са своеобразните университети на различните науки в борбата за постигане на щастие в двата свята.
Джамиите са най-обичаните места от Всевишния Аллах. В хадис, предаден от Ебу Хурайра (р.а.) Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„Най-обичаните места от Всевишния Аллах са джамиите.“Най-обичани са от Всевишния, защото в тях се прави ибадет като кланяне на намаз, четене на Свещения Коран, правене на зикр и проявяване на смирение и покорство към Него. Те са крепости за вярата, места за показване на единобожието, училища, в които са завършили първите поколения в исляма, и елхамдулиллях - това е продължавало през вековете до ден днешен. В тях се получават религиозни знания, организират съвещания, запознанства и приятелства.
Превъзходството и авторитетът на джамиите е, че:
Те са домове на Всемогъщия Аллах. Който повелява:
„Първият Дом, съграден за хората (където да правят ибадет), е в Бекка (Мекка) благословен и за напътване на народите.” (Ал-и Имран, 3: 96)
В Свещения Коран Аллах Теаля говори за джамиите в двадесет и осем айета, като понякога почтено и уважително ги споменава наред със Себе Си:
„Джамиите са само за Аллах и затова не зовете никой друг заедно с Аллах!” (Джин, 72: 18)
Ето защо, който влиза в тях, е необходимо да направи така, че делата, които извършва да са чисти, искрени и само за Всемогъщия Аллах.
За изграждането и издигането на джамиите е отредена огромна награда. Към това спада почистването им, грижите и вниманието, снабдяването им с необходимите неща. Всичко това е доказателство за величието им и е знак на вярата и добра вест за спечелване на милосърдието и задоволството на Прещедрия и Възвишения Аллах, Който повелява:
„Устройва джамиите на Аллах само онзи, който вярва в Аллах и в сетния ден, и кланя намаз, и дава зекят, и се страхува единствено от Аллах. Тези са напътените.” (ет-Тевбе, 9: 18)
Осман ибн Аффан казва: “Чух Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) да казва:
„Който заради Аллах построи джамия, Аллах построява за него подобна в дженнета.“ (Тирмизи)
За отиването към джамията, за всеки един намаз, и за привързване на сърцата към нея, също има голяма награда. Ебу Хурайра (р.а.) предава, че Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Искате ли да ви известя чрез какво Аллах Теаля опрощава прегрешенията и повишава степените (в дженнета)?” Сподвижниците рекли: Да, о, Пратенико на Аллах! Тогава той казал:
„Вземане на абдест при трудности, многото крачки към джамиите, изчакването в тях от намаза до следващия, това е борба.“ (Муслим)
Джамиите са най-обичаните места от Аллах Тебареке ве Теаля. В хадис, предаден от Ебу Хурайра (р.а.) Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„Най-обичаните места от Аллах са джамиите.”Джамиите са местата, където Всевишният Аллах низпослава милост и спокойствие. Ебу Хурайра (р.а.) предава, че Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„Когато даден народ се събере в дом от домовете на Аллах, четат Книгата на Аллах и я изучават взаимно, върху тях се низпослава спокойствие, милост ги обхваща, меляикетата ги обкръжават, а Всевишният Аллах ги споменава и похвалва пред онези, които са при Него.“ Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), след като се преселил от Мекка в Медина, първото нещо, с което се заел да прави, е построяването на джамия. За нея Всевишния Аллах споменава в Свещения Коран като повелява:
„Джамията [Куба], основана върху богобоязливостта от първия ден, е по-достойна да влизаш в нея. Там има хора, които обичат да се пречистват. Аллах обича пречистващите се.” (ет-Тевбе, 9:108)
След Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) са продължили по този начин и неговите праведни наследници. Така са постъпвали и всички останали праведни мюсюлмани през вековете до ден днешен, а и продължава и ще продължава да се строят джамии до тогава, докато Аллах Теаля е отредил.
Материалното и духовното им изграждане обхваща построяването, осветяването, застилането, отопляването, ремонтирането, обслужването и почистването; кланянето на намаз и престояването в тях за правене на ибадет; назначаването на имами и мюеззини и възнагражденията за тях, провеждането на Коран курсове. В Коран-и Керим Аллах Теаля подтиква както към материалното построяване и изграждане на джамии, така и към оживяването им с различни видове ибедети. Защото какъв е смисълът от джамия, без да има кой да кланя намаз в нея? Аллах Субханеху ве Теаля казва:
„В домовете, които Аллах позволи да бъдат възвисени и да се споменава в тях Неговото име. Прославят Го там и сутрин, и вечер” (ен-Нур, 24: 36)
Муса ДурлуИзточник