6 Коранът

Сътворението на човека в неговия съвършен вид, би загубило смисъла си, ако не бе съпътствано от напътствие, което му разкрива истините за съществуването му и ползите в живота му.
Затова човекът е почетен от своя Създател веднъж, когато му дарява живот, и втори път, когато му е дарява напътствие, даващо отговор на ангажиращите човешката мисъл въпроси, в миналото и сега: Кой съм аз? Кой ме създаде в този съвършен вид? Какво ще стане с мен след смъртта?
Разбира се, в историята се появяват теории, мобилизират се лаборатории, с цел да бъде отречена истината за сътворението, но всичко това завършва с провал, факт който се признава вътре в самите лаборатории, както заявява геохимикът Jeffrey Bada от института San Diego Scripps, казвайки:
Днес, когато напускаме двадесети век, ние все още сме изправени пред най-големия нерешен проблем, който имахме, когато влязохме в него: как се е зародил животът на земята?
(Jeffrey Bada. Списание Earth, февруари 1998, стр. 40).
Всъщност, напътствието, което човекът получава от Създателя си дава отговор още преди хиляди години на въпроса, който Jeffrey Bada нарича най-големия нерешен проблем в началото на двадесет и първи век!
Така човечеството винаги е съпътствано от напътствие, което пояснява мъдростта и целта от сътворението.
Това напътствие е низпославано на различни, избрани от Бога хора, които го разясняват на хората и ги призовават към него. От тези божии избраници са: Дауд (Давид), Ибрахим (Авраам), Сюлейман (Соломон), Юсуф (Йосиф), Муса (Мойсей), Иса (Исус) и много други, последният от които е Мухаммед - мир и поздрав на всички тях.
Така също името с което е познато Божието напътствие при различните пратеници е различно: Псалми, Тора, Евангелие, Коран.
Затова, вярата в някои от Божиите избраници и неверието в други, или вярата в Божието напътствие в даден период от време, и неверието в него в друг такъв период е израз на необективност.
Целта на напътствието е да ощастливи човека и да го постави върху светлия път на справедливостта, но хората се отклонявали от този път, забравяйки Божиите напътствия или изопачавайки ги, затова всяко ново писание идвало да потвърди и допълни истината на предходните и да коригира неистините, както и да олицетвори безкрайната Божия милост към хората.
Освен, че категорично отхвърлят всяко подозрение за човешка намеса в Корана свръхчовешката енергия и мъдрост му придават и свойството да бъде вечно свеж и неостаряващ.
И тук няма да пропусна, да цитирам изключително красивите, изпълнени с обективност думи на професор Цветан Теофанов, който описва Свещения Коран и неговата мъдрост, след дългогодишен научноизследователски труд върху него, заявявайки:
Коранът е последното универсално напътствие, което Бог е низпослал с обещание за защита от промени и изкривяване. Затова Коранът обхваща и съответства на всички векове и общества, без да се обвързва с определено време, защото той е разкрит от Бог, който има знание за всичко минало и бъдеще.
Дълбините на Корана са сякаш бездни от кристална мисъл, която заблуждава лекия поглед с привидната си достъпност, но с навлизането в нея будният ум разкрива нови и нови хоризонти, които са само частица от Майката на Книгите - всеобхватната небесна Книга. Тази вековечна мъдрост не е застинала, тя притежава свойството да диша, одухотворява, пречиства, избистря съзнанието, вълнува чувствата, вдъхновява въображението и не престава да изненадва и възхищава както специалистите, така и непредубедените читатели, с вложената в нея сила на духа, с тайнствените кодове, неведоми за човешкото прозрение, с лаконизма и многозначителността на редовете и дори междуредията, на интуационните полета и отделните звукове... За да се вникне в Посланието на Аллах, се изискват не само езикови умения и виртуозност, но и цялостен поглед върху ислямската религия и цивилизация, и трябва не само да се навлезе в обемиста тълковна литература, но и да се повярва, да се почувства величието на Създателя.
(Цветан Теофанов. Превод на Свещения Коран, стр. 6, 1997)
Тази всеобхватна небесна книга - както я нарича проф. Теофанов е предизвикателство отправено към будния ум във всяка една епоха от времето, във всяка сфера на човешкия живот. Визирайки човека като свой основен обект, Коранът му разкрива, че в живота действат дълбоки нравствени сили и че човешката душа притежава способност за нравствено просветление. Докосвайки нейните дълбоки чувства и настроения, тънките й трепети и изумителни полутонове, Коранът превръща вътрешната мощ на личността, впрегната в разрушение, в благородно дълбоко човечно дело.
Така също Божията книга, разкрива дълбочината и особеностите на човешката психика, подготвяйки я за трудностите и изпитанията в живота, така че да не изгуби волята и оптимизма в моментите на трудност.
И ако човекът е основната цел на Корана, то неговият разум е първото нещо, което попада във фокуса на Свещената Книга, която му заповядва да размишлява върху себе си и заобикалящия го свят, да чете и търси познанието, да анализира историята, в която са скрити ключовете за социалните закони, не променящи се във времето. Така Коранът цели да опази умствената сила на човека, без тя да бъде разсейвана в суеверия.
Не на последно място Коранът възпитава човека физически, като му повелява да бъде загрижен за своето тяло, от гледна точка на чистота, здраве и красота, както и да се възползва максимално от благата, които Бог му е предоставил във вселената.
Така Коранът създава в човека нравствена извисеност, непоколебима воля, просветен ум и физическа красота, за да бъде представител и покровител на справедливостта и хуманизма във всяка една сфера на обществения живот.
Цялото това напътствие и възпитание, не престава да държи връзка с чувството, с неговата основна линия, с ритъма, темпото му, изложено на фона на съвършена художествена илюстрация, то отзвучава в душата на човека като музика.
И накрая искам да отбележа, че цялата тази енергия и мъдрост на Корана, пъстрота и динамика, сила и дух са затворени в самата дума.
Думата, за силата, на която говори Йордан Йовков, като забележителен майстор на езика казвайки:
Думата е страшно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения - всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства.
(Йордан Йовков. Разкази, стр. 6, 1977)
Тук се разкрива тайната на свръхчовешката сила на Корана, знаейки, че Създателя, Господаря на световете, ни говори в последното отправено към човечеството напътствие, разбираме защо виртуозите на арабското красноречие, застанаха безсилни в поклон пред Корана, което само по себе си е доказателство за неговия извънземен произход.