5 Семейните конфликти

Безпокойството я обзе изцяло, докато се взираше наоколо и виждаше изпаряваща се мечта и разрушителна мъка! Очи, които ронят сълзи и дом, чиито устои рухват! Ето я, вижда една вярна приятелка от детството и младостта, която изглежда като грохнала старица, отпиваща горчилката на самотата и разделението, и болката от изолираността и разлъката. Съпровождат я жални или укорни погледи всеки път, сутрин и вечер, когато излиза или се прибира, по който и път да мине и по която и тясна уличка да поеме! Затова тя е предпочела да се изолира от хората!
Тя си е задала онзи въпрос, който кънтял дълбоко в душата и, и в душите на мнозина като нея: Не беше ли възможно положението да бъде по-добро от сега?!... „Аллах отрежда и сторва каквото пожелае!"... Не можехме ли да променим отреденото от Аллах, с отреденото от Него?! Несъмнено, да спрем и да се предадем на „отредените" проблеми без да се придържаме към средствата за тяхното разрешаване е истинското безсилие, защото Аллах е отредил проблемите, но Той е създал и средства за тяхното разрешаване, а ние само вървим от отреденото от Аллах към отреденото от Него.
Нямаше ли да е по-подходящо за онази приятелка и за онзи неин съпруг да положат всички усилия да преодолеят препятствията, за да запазят устоите на изпълнения с живот дом, отколкото да се пречупят и да рухнат?! Не е ли по-добро спокойното и уравновесено обмисляне, вместо безразсъдното изричане на думи, от които ще последва мъка и съжаление... Тя казва: „Разведи се с мен!... " А той отговаря: „ Разведена си...".
„Развод" - дума, съставена от няколко букви, леко запомняща се и бързо търкулваща се от върха на езика, но с ужасни последици, чието въздействие се проявява върху дома и всички, които живеят в него — мъжът, жената, момчетата и момичетата, които са строителите на обществото, настоящето на общността и нейното бъдеще. Сатаната постига целта си, като успее да развърже тези здрави връзки, с което унищожава цяло едно общество и цяла една общност! И въвлича всички в мрежите на страданието и неизбежното зло.
Разрушаването на семейното гнездо:
За голямо съжаление има и такива съпрузи и съпруги, които участват, макар и неволно, или с добро намерение — както казват — в разрушаването на стените на своя хубав, златен дом и разрушаването на своето изпълнено с живот семейно гнездо, за изграждането на което толкова дълго са мечтали, трудили са се да го обзаведат и са желаели да живеят в него... Но, твърде скоро неговият блясък угасва и изчезва, светлината му свършва... Понякога може да се счупят някои от колоните му и покривът му да пропадне, и всеки от съпрузите да се изненада, че се е озовал под открито небе... А Всевишният и Пречист Аллах казва: „...Те са одеяние за вас и вие сте одеяние за тях...", (Ал-Бакара: 187). И щом съпругът и съпругата се окажат под открито небе, децата стават бездомни, а връзките на съгласието и обичта между всички се скъсват.
Бракът е сдружение между мъжа и жената:
Не сте ли съгласни, че бракът е едно сдружение между мъжа и жената, капиталът на което е състраданието и милосърдието, а печалбите му са взаимното разбирателство и любовта?... А конфликта между двамата съдружници съвсем не означава, че трябва да се скарат, и да се отнасят към другия враждебно или да се разделят, да разкрият тайните на партньора си, неговите недостатъци и онова, което е неизвестно за него, и накрая, сдружението да обяви своя фалит.
Напротив, двамата са длъжни да се опитат да разрешат различията си по всички възможни начини и с най-малки загуби. Защото семейството е най-достойно да бъде съхранено и изправено, то е най-важното учреждение, с всички прекрасни значения, които носи, като безопасност и спокойствие, топлина и доверие, саможертва и уважение, потомство и т.н... Особено след като е установено с повелята на Аллах и двете страни са се договорили да изпълняват изискванията на този твърд обет!
Затова, ислямското законодателство е засегнало всяка страна, в която има добро за живота на човека и го е разработило детайлно или в общи линии. Няма по-ярки доказателства за това от онези знамения от Свещения Коран, които отблизо разглеждат „семейните конфликти" и поясняват етиката на отношението към тях и начина на тяхното изправяне, и от Сунната на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), изпълнена с наставления, които обръщат толкова голямо внимание на този проблем.
Несъмнено, за всяка болест има лек. Но се започва с поставяне на диагноза, причините за нея, подхода и предписването на подходящо лечение, като трябва да внимаваме да не я преувеличим. Прекрасен образец за подражание в това отношение за нас е нашият благороден Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем). Веднъж той посетил дъщеря си Фатима (Аллах да е доволен от нея!), но не я заварил усмихната, както обикновено. Той веднага разбрал, че е имало конфликт между нея и съпруга й Али (Аллах да е доволен от него!).
Али (Аллах да е доволен от него!) бил извън дома и Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) тръгнал да го търси. Намерил го да спи в джамията. По пътя връхната дреха на Али (Аллах да е доволен от него!) била палнала на земята и се напрашила, но той не обърнал внимание на това. Като го видял с изцапани дрехи, Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) го събудил с думите: «Стани от земята, изцапан друже!», (Ат-Табарани) шегувайки се, без да го притеснява и задълбава в проблема, го поканил в дома си и му дал възможност сам да реши проблема със съпругата си.
Няма дом, в който да няма конфликти, но това не е грешка. Грешката е да не се опитваме да премахнем проблема, като разберем причините за него, за да намерим начина на разрешаването му в най-кратко време. Защото конфликтите са като червея, който прояжда здравото стебло, обезсилва го и го унищожава. Те са болест, която протича в тялото на семейния живот. Много често една от причините за тези конфликти е отсъствието на ислямски подход в отношенията между съпрузите, което води до усложняване на конфликтите, ако не се поправят.
Ако искаме да засегнем някои от причините за тези семейни конфликти, ще видим, че те са:
— Пропускането на някои задължения от страна на мъжа или жената, или пренебрежителното отношение от страна на единия към другия.
— Прибързаното избухване, преди да стане ясно как всъщност стоят нещата (обикновено в състояние на гняв не сме способни да разсъждаваме трезво и сме податливи на самовнушение. бел. ред.). Това води до неправилно разбиране и погрешни изводи и конфликтът възниква.
— Неправилното възпитание на жената или мъжа — от преди брака — и непознаването на правата и задълженията на съпрузите според Исляма.
— Позволяването на роднините и близките да се намесват и изкарването на конфликта извън стените на дома.
— Лошото финансово състояние на мъжа и лошото управление на финансите от страна на мъжа или жената.
— Лошото отношение на единия от семейството към роднините и близките на другия.
— Различието в методите на възпитание на децата и различието в личностите на мъжа и жената.
Спасителното корабно платно
Когато корабът се остави да бъде носен от порива на ветровете и не се вдигне корабното платно, за да го защити, тогава той може да се преобърне и всички, които са в него да загинат. И семейството е като кораба, но то има нужда от повече грижи. Затова, мъжът и жената трябва да се насочат към следването на правила, осигуряващи постоянната защита на това учреждение и да се договорят за тях, за да се улесни правилното им общуване по време на конфликтите, от които нито един дом не е лишен и в това няма нищо притеснително. Притеснителното е, да се правим, че проблемът не съществува и да не го разрешаваме. Проблемът може да е малък, но ако се игнорира, може да се уголеми и да разруши бастиона на семейството.
Правилата:
— Не трябва да има разногласия за утвърдено религиозно предписание или право от семейните права на мъжа и жената.
— Трябва да се обърнем за арбитраж към закона на Аллах при възникването на проблема.
— Проблема не бива да се разпространява от самото начало (така може да стане по-голям). Мъжът и жената трябва да го разрешат съвместно, при това, като съблюдават пълна тайна даже и от децата.
— Спокойният диалог и взаимното разбирателство са важни и необходими устои за разрешаването на който и да е конфликт, заедно със сърдечното отношение, взаимното наставляване за истината и доброто поучение.
— Не трябва да се прекратява диалога между мъжа и жената, а да се откажем от гнева и да се снабдим с търпение и нежност.
— Необходимо е определяне на период от време за разрешаването на конфликта, който да приключва с изтичането на този период независимо какъв е бил проблемът, с условие, сгрешилият да се извини и двамата да се сдобрят.
Да си спомним достойнствата и добрите качества на всеки от съпрузите, и да обърнем внимание на това, че първият и единственият, който извлича полза от тези конфликти е „прокуденият сатана", са неща, които допринасят за благополучното разрешаване на проблема и преодоляване на кризата.
Позицията на исляма спрямо семейните конфликти
Ислямът обръща огромно внимание на „семейните конфликти" и пояснява пътищата за разрешаването им. Той превръща помирението в задължително, като първа крачка по пътя преди което и да е друго разрешение.
Всевишният казва: „И ако жена се страхува от своя съпруг, от неприязън или отдръпване, не е прегрешение за тях да се помирят. Най-добро е помирението..." (Ан-Ниса: 128).
И казва: „И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга висяща. И ако помирявате и сте богобоязливи Аллах е опрощаващ, милосърден" (Ан-Ниса: 129).
Помирението между съпрузите има два етапа:
— Помирение, което се постига от двамата съпрузи, далече от всяка външна намеса, за да се запази святостта на семейния им живот и тайнството му, както се казва в горните две знамения. Мъдростта зад приканването към това помирение е, да се даде възможност на двамата съпрузи, всеки от тях да анализира постъпката си, да се обърне към своя Господ и съвестта си, за да поправи грешката си и двамата да се сдобрят.
— Явно помирение, при което решението излиза от ръцете на съпрузите и решаващата дума при него е на духовния водач и разумните помирители от семействата на съпрузите. Това помирение означава, че нещата са се усложнили и причините за конфликта до такава степен са укрепнали, че е непосилно за съпрузите да го разрешат удовлетворително сами. Всевишният казва: „А ако ви е страх от раздор между двамата, пратете съдник от неговото семейство и съдник от нейното семейство. Ако искат сдобряване, Аллах ще ги помири. Аллах е всезнаещ, сведущ" (Ан-Ниса: 35).
Този етап се нарича арбитражен етап или арбитражно помиряване и е за взаимно помиряване, при което съпрузите прибягват до трета страна. Страна, която ще бъде неутрална в отсъждането между двамата в техния конфликт и която ще има за цел да ги коригира и сдобри. Условията тук са: двамата съдници да се отличават със справедливост, която да ги държи далече от пристрастията или симпатиите към едната от двете страни; да имат знания, които им позволяват да отсъждат според предписанията на религията в този конфликт; да познават правилните ислямски обичаи и традиции; да бъдат от роднините, които в семейството или рода — ако е възможно — се отличават с това, че са разумни и имат правилни възгледи, за да запазят тайните на съпрузите и да ги насърчат да разкрият детайлностите на конфликта без да се срамуват.
След като тези усилия се положат и всички пътища за разрешаване и постигане на съгласие се провалят, а оставането в семейната връзка стане изтощително и трудно и не могат да се постигнат целите и голямата мъдрост, които Всевишният Аллах е отредил на семейния живот, тогава ислямското законодателство е намерило изход за съпрузите от тази криза в развода. И дори разводът да е най-омразното позволено нещо за Аллах, то е последният лек.
Ислямът обръща огромно внимание на „семейните конфликти“ и пояснява пътищата за разрешаването им. Той превръща помирението в задължително нещо, което е неизбежно, като първа крачка по пътя, преди което и да е друго разрешение
Грешка е, да се правим, че проблема не съществува и да не се опитваме да го разрешим.
Трябва да се обръщаме за арбитраж към закона на Аллах.
Не бива да разпространяваме проблема извън дома.
Важни са спокойният диалог и взаимното разбирателство.
Спасителното корабно платно за семейството са правилата, създадени от двамата съпрузи.