Келиме-и Шехадет, изречени чрез интернетРазказ на Сигрун Валсдотир - Амине, една исландка, приела исляма в края на 90-те години като студенткаРодена съм през 1976 г. в Исландия. Семейството ми принадлежи към официалната църква, т.е. бяхме евангелисти лутерианци. Впрочем, макар че винаги религията е присъствала в моя живот, то мога да кажа, че никога не е играла някаква важна роля. Като малка редовно посещавах неделното училище, както и летните лагери, които провеждаха религиозните организации.
Когато сте на определена възраст, у нас започват вече да ви гледат като зрял човек и трябва да го потвърдите чрез покръстване на вярата си. Когато трябваше да избирам сред дилемите да го направя или не, спомням си, че си помислих: Дали наистина сърдечно вярвам в това, което трябваше да правя? Изводът, до който стигнах, беше, че вярвам в Господ дори повече от някои хора, които бяха преживели това и ако трябваше да откажа това свещенодействие, щях да се чувствам, че съм направила нещо, което никога не съм си представяла.
Докато се подготвях за това, налагаше се да посещавам уроците, които водеше един свещеник. Когато приключиха, се постарах да продължа посещенията си в храма. Между другото нещата минаха благополучно и бях приета в църквата. Но въпреки всичко не бях убедена, че съм извършила нещо правилно. Посещенията ми в църквата не значеха нищо за мене. Така години наред не бях се замислила върху това що е религия и какво въздействие оказва тя над мене. Не помня някога да съм правила равносметка на своя живот, нито пък съм търсила по-различна религия. Всичко ми изглеждаше в реда на нещата, както трябваше да бъдат. Тоест, най-важното беше, че аз вярвах в Бог. Нима това не беше достатъчно?
В Исландия за ислям почти не се говори. Впрочем, докато растях не бях и чувала нещо за него. В училище, когато говореха за други религии, освен християнството, споменаваха и юдаизма, поради връзките му с християнството. Така че, освен малкото неща, които се казваха за юдаизма, нищо друго не знаехме. Спомням си, че като по-голяма за исляма се говореше - за мохамеданство, а за мюсюлманите като за мохамедани.
С една дума, знаех много малко за исляма. Представата, която бях придобила за него от медиите, не беше от най-добрите. Въпреки това обаче, слава на Аллах, не бях си изградила предубеждение за него. Причината навярно е била в моето отиване до Венецуела по обмена на студенти. По това време бях започнала да си кореспондирам с една девойка от Исландия, която е била в Индонезия. В своите писма тя ми пишеше за живота в тази страна. Това бяха все положителни неща, които ми разкриваха съвсем различен образ на исляма и мюсюлманите, което не се покриваше с това, в книгите и медиите.
До 1997 г. обаче, когато заминах да следвам в САЩ, все още нямах истински допир с исляма. В университета, в който щях да уча, имаше един студент от Египет. Скоро се сприятелихме и благодарение на запознанството ми, започнах по-отблизо да се интересувам от исляма, да му задавам въпроси. Междувременно за пръв път самостоятелно започнах да проучвам исляма чрез интернет, да чета книги, сред които имаше тълкувание на Корана.
Моят интерес се прояви към края на пролетта, но продължи и през лятото, когато бях в Исландия. Есента се върнах в САЩ, за да довърша започнатото. Единственият човек, с когото бях разговаряла продължително време за исляма, беше моят познат от Египет. Но през декември, същата година, се включих в една кореспонденция чрез интернет за исляма. По такъв начин се запознах действително с удивителни мюсюлмани, които много ми помогнаха.
Имаше един период, в който търсех отрицателни неща за исляма. Тогава се опитвах да се убедя, че не съм длъжна да бъда мюсюлманка. Ако трябваше да продължавам да живея честно, това щеше да бъде много по-лесно, отколкото да приема истината и да променя начина си на живот. За момент се съгласявах, че истината е в исляма, че желая да се отдам на Аллах и следователно да приема исляма, но в следващия момент го намирах за погрешно.
В края на краищата прозрях, че истината се крие в самия ислям. А цялото ми желание се състои в това да се отдам на Аллах и да заживея като мюсюлманка. Когато дойде време да произнеса Келиме-и Шехадет, в интернет си чатехме с една девойка мюсюлманка. Предстоеше ми след месец да се включа в група по един предмет. Споделих с нея намерението си, че искам да изкажа словата на Шехадета. Тогава тя намери още три девойки мюсюлманки по интернет, с които се запознах и произнесох клетвените слова.
След това имах много щастливи и много трудни моменти. Сега вече се стараех да науча много повече неща за исляма и се стремях да разбера как бих станала по-добра мюсюлманка, като същевременно да остана твърда и непреклонна въпреки реакцията от семейството и от приятелките си. Но това, което вече знаех е, че съм направила правилния избор. Затова искрено благодаря на Аллах, че ме поведе по пътя на истината.
Преразказал: Метин КарабашоглуИзточник 
Портал 
