Търпение и покорство
Умму Селеме след като предава думите на Аллаховия Пратеник, че е повелил: «Който се моли по този начин, Аллах изпълнява неговите желания», продължава: «Когато (съпругът ми) си помина, аз се молех по този начин. Задавах си въпроса: «Та кой може да бъде по-добър? Ала Аллах след това направи да се омъжа за Расулюллах (с.а.с.). (Муватта, Дженаиз, 14) Човекът е същество, което може да изживее едновременно любовта и страданието, радостта и скръбта, ужаса и веселието. През целия си живот той се натъква на редица събития, които му доставят радост, но има и такива, които са причинили скръб. Останалите живи същества с физическите и духовните си притеснения също не са защитени от природните бедствия, от опасностите, от другите живи същества или себеподобните им. Затова човекът е принуден да бъде предпазлив спрямо тях. Именно поради опасностите и бедствията, с които се среща вярващият, той трябва да има вяра и съпротивление, за да му помагат да остане прав без да пада. Защото той е призван да благоустроява света, в който живее, да облагородява човечеството и отвъдния си мир.
След като вземе всички мерки срещу всякакви опасности, които биха го сполетели, той ще се противопостави срещу неизбежностите и бедствията преди всичко с оръжието на търпението, с волята и настоятелността си. В неговия речник не трябва да има думата «предавам се», а търпение и покорство. Защото от Аллаховата повеля е научен, че бедствията са изпитания за него (ел-Бакара, 2: 155).
Той знае, че и успехите, които е постигнал, притесненията и ужасите, които е изпитал, са част от това изпитание. Всевишния Аллах, Който най-добре познава слабостите на сътворения от Него човек казва, че «щом го сполети беда, той Нас зове. После щом му дарим от Нашата благодат, казва: «Това ми бе дарено само заради моето знание». Ала не, то е изпитание. Но повечето от тях не знаят» (ез-Зумер, 49) Вярващият е длъжен с успех да положи този изпит и по израза на Пейгамбера ни, „дори да се приведе, не трябва да пада“. Любимият ни Пейгамбер в свое сравнение между вярващите и невярващите, оприличава вярващия със свеж житен стрък, който се навежда при силен вятър, а невярващият с дърво, което се пречупва или изкоренява при бурен вятър“. (Бухари, Тевхид, 31) Търпението и твърдостта, които нашият Пейгамбер ни показва при призоваването на хората към исляма, са добър пример как да постъпват вярващите при бедствията. Както е известно в мекканския период, когато въпреки жестокия натиск на езичниците, на икономическото и социалното ембарго, което са прилагали спрямо тях, против опитите им да го ликвидират, той с шепа вярващи изтърпява всичко това, като междувременно взема мерки, за да надвие враговете си, а по-късно, когато влиза победоносно в град Мекка начело на победилата армия, той не тръгва да отмъщава заради онова, което са причинили на него и на приближените му другари и не да притъпи болките, които изпитал като причинява болка на други. Той дори се молел за онези, които са го замервали с камъни и го окървавили целия като бършел кръвта от лицето си с думите: «Я, Рабби! Прости на моето племе, защото те не знаят!» (Ибн Мадже, Фитен, 23)
Поведението, което Пейгамбера ни проявявал при такива нещастия като болести и смърт, е показвал от една страна своите човешки чувства, а от друга - какво умерено поведение трябва да следваме при подобни ситуации. Отговорът, който дава на удивените, когато го видели да плаче при смъртта на сина си Ибрахим, го показват по най-добрия начин: «Очите плачат, сърцето се свива в печал. Но ние не изричаме нито дума, с която да гневим нашия Създател. Ако смъртта не беше едно всеобщо обещание на праведния (Аллах) и ако тези, които остават, нямаше да се срещнат с преждезаминалите, то, о, Ибрахим, ние щяхме да изпитаме още по-голяма мъка, каквато изпитваме сега» (Ибн Мадже, Дженаиз, 53) Нашият Пейгамбер е предупреждавал своите приближени и по въпроса за отношението на хората към нещастията по време на невежеството. Така например, той получил обещанието на жените «да не реват до небесата при злочестина, да не се нараняват, да не късат дрехите и скубят косите си, както са правели жените през невежеството». (Ебу Давуд, Дженаиз, 29) Вместо това той препоръчвал да се проявява търпение и покорство. Защото Аллах известява, че «търпеливите при такова положение заявяват: «Ние принадлежим на Аллах и отново при Него ще се върнем» (ел-Бакара, 2: 156)
Портал 
