Едирне – на крачка от насПристигнахме с влака призори. Гарата нова, гледахме я и не проумявахме как така за два или три влака в денонощието може да се строи толкова голяма гара, но се строеше и беше пред завършване. Изчакахме в импровизирана чакалня до зазоряване и тръгнахме за града, защото гарата е на около три километра от центъра му.
Още с излизането ни от гарата пред нас се показа запазено и добре поддържано текке. Бяхме прочели, че от гарата до града пътя преминава през пусто поле, но тук действителността се разминаваше с писаното в Интернет. Теренът от двете страни на пътя застроен с най различни както по външно оформление така и по предназначение сгради.
Не след дълго в една малка огряна от ранното слънце градинка ни посрещна великолепния паметник на султан Фатих. Пред него във вид на разтворена книга е поставена биографията му. Прочетохме я, снимахме паметника от различни страни и продължихме към центъра да си търсим хотела. Градът започваше да се събужда, слънцето още не беше изгряло, но много малки гостилнички бяха отворили , от тях се разнасяше апетитен аромат на шкембе и леща чорба, а любезните гостилничари не пропускаха да ни поканят. На две, три покани отказахме, но накрая се предадохме и влезнахме в една от тях. Нашите информатори нищо не ни бяха казали за шкембе чорбата и ние решихме да рискуваме. Рискувахме и не сбъркахме - лъжицата можеше да стои права в нея.
Сякаш, за да опровергае това което ни бяха казали, че в Едирне има само една джамия виждаме през отворената врата на една зидана ограда малката КАДЪ БЕДРЕДДИН ДЖАМИИ - строена през 1530 година. Разбира се самата джамия беше още затворена, но помещението за абдест и покритата с килими остъклената тераса бяха отворени. Измихме се, кланяхме намаз и отправихме благодарствена молитва към Всевишния Аллах за благополучното ни пристигане в Едирне и неговата благодат да ни съпътства по време на целия ни престой в града.
След като минахме покрай още няколко квартални джамии в дясно от нас на невисок хълм огряна от първите слънчеви лъчи величествено се издигаше Селимие джамии.
Джамията Селимие е построена от архитект Мимар Коджа Синан в 1569-1575 години и принадлежи към водещите архитектурни постижения в ислямската култура и се счита за най-хармоничния храмов комплекс в страната. Джамията и принадлежащия й двор са обединени в едно цяло. Комплекса включва в себе си молитвена зала, болница, медресе, библиотека, баня, стая на часовниците и покрит базар. Молитвената зала представлява ротонда, чийто свод се подпира от осем колони разположени в ъглите на залата. Тя има 999 прозореца, което число тогава се е смятало за магическо. Минаретата са високи по 70 метра и са най-високите в Турция. Сега част от комплекса е превърната в исторически музей за околността.
Ние също се уверихме, че минаретата са прави и продължихме към хотела, да се настаним и след това пак щяхме да се върнем: да кланяме намаз, да я разгледаме и да се порадваме на този архитектурен шедьовър, включен в списъка на световното историческо наследство.
Долу, оттатък улицата се издигаше друга голяма джамия - ЕСКИ ДЖАМИ, най-старата султанска джамия, както прочетохме в описанието за нея. Строена е по поръчка на тримата братя: Сюлейман, Муса и Мехмет Челеби. Строителството й са го възложили на архитект Хаджи Аляеддин и неговия помощник Омер бин Ибрахим. Джамията е била завършена през м. януари 1414 година. Останахме възхитени от калиграфно изписаните по стените айети от Корана. Друга джамия с подобно художествено оформление досега не бяхме виждали. Заснехме много от калиграфиите и тугрите по стените, да се мъчим да ги разчитаме в по-спокойна обстановка в къщи.
След около 20 минути пред нас оттатък Марица изникна някакъв ислямски комплекс с джамия. Гледаме натам, гледаме си часовниците минали са едвам 20 минути, пък да сме стигнали до музея хем ни се иска да е така, хем не ни се вярва. Питахме един случаен минувач по моста и той потвърди, - „Да това е музея на здравето”.
Още с влизането ни в обширния двор ни впечатли бюст-паметника на султан Баязид II. Целият този медицински комплекс е наречен на неговото име, защото през далечната 1484 година той наредил на архитект Хайреддин да го построи. Архитект Хайреддин построил едно здравно заведение, което далеч е надхвърлило сегашните ни представи за медицинска помощ. Той построил не само поликлиника и болница, но включил и медицински университет в комплекса. Прочетохме, че медицинската помощ там тогава е била безплатна, независимо дали си беден или богат, използвали са още тогава методите на хомеопатията и музикотерапията, докато в Европа за тях се заговори едва през втората половина на ХХ век. В отделението за музикотерапия бяха изложени различни музикални инструменти, като към всеки един от тях имаше бележка музиката от него за какво заболяване се препоръчва и в отделението се чуваше една много приятна за ухото музика. А че музиката е лечебна се уверихме още същия ден, защото като се прибрахме в хотела и уж полегнахме да починем малко, се събудихме чак привечер. Направи ни впечатление, че в клиниката за душевно болни изключително се е наблягало на музикотерапията. Там на специален подиум в средата на павилиона е стоял оркестър от музиканти с различни инструменти. Архитект Хайраддин не се задоволил да построи само болница и университет, но построил и една великолепна джамия наречена пак на името на султан Баязид II. И всичко това е било построено само за четири години.
Все отлагахме за по-късно време да посетим джамията която се виждаше през прозореца на стаята ни, но добре отпочинали след посещението в Музея на здравето се насочихме към ЮЧШЕРЕФЕЛИ ДЖАМИ, построена по времето на султан Мурад II през 1437-1447 години. Докато СЕЛИМИЕ ДЖАМИИ впечатлява със своята ефирна и лека конструкция, то ЮЧШЕРЕФЕЛИ (с три викала) ни впечатли със своите художествено оформени куполи и тавани на галериите обикалящи двора.
Отново на влака и поемаме към България. Пожелахме в най-скоро време пак да се върнем, не само защото тук в България разбрахме, че е имало и музей на Балканската война, да се насладим от гледката на великолепните архитектурни паметници, но и отново ни се искаше да хапнем от дондурмата и да си донесем по някоя и друга кофичка истинско кисело мляко.
Пламък ЗаневИзточник 
Портал 
