Обикновен полицай от Америка намери щастието в Исляма

Обикновен полицай от Америка намери щастието в Исляма

„Казвам се Уилям и живея в западната част на САЩ. В много отношения съм типичен американец. Това се отразява както в професията, така и върху личния ми живот.
Типичен американец
Що се отнася до професията ми – аз съм ръководител на голям полицейски отдел. Преди това служих в армията. Сега съм резервист. По отношение на личния ми живот мога да кажа, че живея в покрайнините на града, имам си жена и дете, пътувам с кола, а понякога и пеша. Дружа със своите съседи, а преди да приема исляма следвах традициите на нашата религия, с които бях свикнал от детство.
Както вече казах, моят живот бе сходен с типичния американец, който се грижи за дребните детайли на всекидневието, такива, които смущават живота на всеки американец. Казано съвсем искрено - никога не съм очаквал, че религиозните ми убеждения ще ме изкарат от тази «типична» за мен среда и живот, какъвто водех и ще станат едни от основните му фактори. Именно те ме дариха с това невероятно чувство за хармония и пълноценен живот и още по-удивителното е, че всичко това се случи за кратко време, което по-рано ми изглеждаше невъзможно.
Имам си приятел - мюсюлманин
Моят път към исляма започна със запознанство, което по-късно прерасна в приятелство с един мъж на име Насър благодарение на съвместната ни работа в края на 1980 г. Бях впечатлен от поведението и отношението му към мен. Дотогава бях срещал много малко мюсюлмани и винаги съм се чувствал неловко сред тях, понеже не бях уверен как ще ме приемат.
Работата е там, че покрай необичайната ми външност бях и евреин. А такова съчетание често отблъсква хората. Насър обаче се отнесе топло с мен, в резултат на което се сприятелихме. Именно чрез него получих първите впечатления за исляма и неговите последователи.
През всичките тези години, през които наблюдавах Насър как постъпва при различни обстоятелства, бях дълбоко впечатлен от неговата мъдрост и търпение, което проявяваше при работа с трудни хора или ситуации. Той винаги биваше на висота, даже тогава, когато ако се окажех в такова състояние, бих се съблазнил да се отнасям по-различно към хората.
Когато съм го питал защо постъпва именно по този начин, той винаги ми привеждаше мъдрости, които го ръководеха. Болшинството от тях (както разбрах по-късно) бяха цитати от Корана, които изказваше най-достъпно, като че ли поучаваше малко дете как да се отнася в живота.
Преди да се запозная с Корана, често съм се удивлявал как човек до такава степен може да бъде мъдър! Не съм знаел, че тези правила са записани там, където всеки, който пожелае може да ги прочете. Сега разбирам колко ми е провървяло, че съм се запознал с исляма и мюсюлманите посредством такъв положителен човек като моя приятел Насър.
Събитията от 11 септември
Някъде в началото на 2000 година започнах сериозно да се интересувам от исляма. Прочетох тълкуванията на Корана, но не можах докрай да ги схвана. Независимо от затрудненията, не ме напускаше чувството, че трябва да продължа. Взех да чета други книги за исляма, благодарение на които научих много неща. Естествено това беше в познавателен, а не в духовен смисъл.
По-късно отново се опитах да прочета Корана и отново се сблъсках. Когато потърсих помощта на Насър, се случиха събитията от 11 септември. Сега вече имах много нови грижи, поради което отложих заниманията си с исляма.
Трябва да отбележа, че именно през този период имах много ситуации, свързани с исляма и мюсюлманите - в нашия отдел постоянно постъпваха предупреждения за възможна опасност от страна на мюсюлманите, а аз бях заобиколен от хора, които ги възприемаха като потенциални врагове. Така че, за мой срам, продължавах да проучвам света на исляма само в онези области, които бяха непосредствено свързани с работата ми.
Моят път към исляма
След края на 2004 година чувството да изуча по-задълбочено исляма, внезапно се усили в мен и се обърнах към Насър за помощ. Той ми разкри принципите на своята вяра и феномена Коран. Нещо повече, показа ми колко е важен ислямът за живота му и колко силно вярва в учението на Корана като слово на Всевишния, че ислямът е начин на живот.
Той и брат му Рияд ми разкриха редица неща за исляма, в които бяха отговорите на редица въпроси, които ме вълнуваха. С тези допълнителни знания отново се заех с изучаването на Корана и изведнъж разбрах, че не е обикновена книга за прочит, а съдържа дълбоки размисли!
Тогава разбрах, че аз по-рано просто не съм бил готов да възприема съдържанието му, били са ми необходими допълнителни познания, за да мога да прочета и схвана информацията в него. За всеки случай четях и препрочитах всичко, което ми се даваше, след което повторно проверявах проучените факти. Колкото повече четях, толкова повече ме поразяваше прочетеното. Тогава открих, че информацията, в Корана не би била достъпна на Мухаммед (с.а.с.), ако той не бил Пророк. Това е обусловено не само от неговия произход и месторождението му, невъзможно би било да знае всичко това който и да е от неговите съвременници. Няколко пъти проверявах датите на много съвременни открития, за които се споменава в Корана и бях поразен. Освен че Коранът съдържаше информация, която с няколко века бе изпреварила времето си и то с подробности, повечето от които станаха известни в нашето столетие.
Убедих се, че Мухаммед (с.а.с.) е бил Пророк, вдъхновен от Всевишния чрез своя ангел. Сблъсках се с нова дилема. Вярвах, че Мухаммед (с.а.с.) е бил пророк, но все още не знаех какво трябва да предприема.
Една вечер се помолих на Всевишния да ме посъветва и да подкрепи. Вярвах в единния Аллах, но исках да зная по какъв начин трябва да се отнасям с вярата си. Моята молитва беше проста, но бе изречена от сърце. Легнах да спя с надеждата, че ще получа разбиране. Когато се събудих, имах чувството, че бях получил прозрение.
Всичко стана толкова неочаквано, ясно и просто. Разбрах, че това което съм правил, са били просто обреди, измислени от човека и които са се променили в продължение на хилядолетия. Чувствах се радостен и щастлив и в единодействие със себе си. Същата сутрин произнесох клетвените слова: «Ля иляхе илляллах, Мухамеден расулюллах!“
Хармонията
Разказах всичко това на Насър. Тогава той ме заведе в най-близката джамия, където кланяха петъчния намаз. Седнах на първия ред и разказах пред присъстващите защо съм дошъл. След това Насър и имама на джамията ми помогнаха да повторя на арабски думите, с които свидетелствах, че приемам новата си вяра.
Бях малко нервен, но радостта, която изпитвах, беше над всичко. След клетвените слова с такава топлота ме приветстваха мюсюлманите, които присъстваха в джамията, че трудно мога да го опиша. Те ми стискаха ръцете, поздравяваха ме заради влизането ми в исляма, а мнозина ми предлагаха помощта си, бяха готови да отговарят на въпросите ми. Това бе забележително и аз никога няма да го забравя!
В заключение, позволете ми да изкажа онова чувство на спокойствие и хармония, което се всели в мен, в душата ми, и макар че бях все още в ранните етапи на приобщаването си, бях щастлив и уверен, че направих своя правилен избор. Аз съм си все такъв типичен американец, карам кола с каубойски обувки. Само че сега съм мюсюлманин и благодарение на помощта на такива хора като Насър и Рияд се надявам в един прекрасен ден да послужа за пример на други, каквито те бяха за мен.
Саида Ибрахимова

Източник