Байрамите са изблик на вяра и ибадет
Речниковото значение на думата «курбан» означава сближаване, поради които всичко, което приближава човека до Аллах, се наричат курбани.
Нашите байрами са дни, които ни свързват в едно, в атмосфера на вяра, ибадети и история, и с радост ни пренасят в бъдещето.
Нашите байрами дават възможност на нашия все по-усамотяващ се съвременник да се огледа наоколо, пробужда чувство на вяра и национална гордост, укрепват роднинските и добросъседските връзки, съживяват обществения живот.
Ето защо трябва да обръщаме по-сериозно внимание на битието си, за да могат да се съживят и оформят нашите нрави и обичаи под въздействието на Свещената ни Книга и сюннета. В празничните дни не трябва да се отдалечаваме от обкръжението си, а ако по някаква причина сме останали откъснати от тях, по-късно, когато се върнем по родните си места, да не забравяме да им честитим байрама.
Все в тоя порядък на нещата, можем да изброим още: Тези, които са решили да поднесат курбан, не трябва да закусват в празничната сутрин, за да могат да хапнат първия си залък с месото на курбана. Рано да отидат на сутрешния намаз и да се кланят с джемаата по възможност в големите джамии. На отиване в джамията да се произнася текбир, а на връщане да се мине по друг път. Да бъде засмян и сладкодумен при срещата си с хората. По възможност да дава повече садака на нямащите.
След като се преселил от Мекка в Медина, Хазрети Пейгамбера ни видял, че жителите на Медина честват празниците невруз (нов ден, пролетен) и михриджан (есенен) байрам, взаимствани от иранските огнепоклонници. Тогава той повелил: «Аллах замени за вас тези два дена с още по-добри два дена, а именно с Рамазан и Курбан байрам» (Несаи)
Така че в нашата религия има два празника: Рамазан и Курбан байрам, които се честват от втората година на преселението.
Портал 
