4 Зекятът

Зекятът е един от петте стълба на исляма, без които религията не е пълна, мъдростта в него, както и във всичко повелено ни от Аллах Субханеху уе Теаля е огромна. За никого не е тайна какво става по света в днешно време. Има хора, които наричат себе си мюсюлмани, а тънат в разкош, докато техните братя по света гладуват и едвам свързват двата края, това е и една от причините за страданието на мюсюлманите и тяхната слабост. И ислямът като религия и закон е изпратен за всички хора, затова, ако основата на световната икономика бъде зекята, а не лихвата, нещата в световен план изобщо няма да са същите. Няма да има гладуващи и умиращи от глад, а ще има богатства и препитание в излишък. И само един пример, който е по-ярък от слънцето, в момента една шеста от населението на Земята притежава 85 % от земните блага, а другите пет шести, притежават останалите едва 15 %. И най-лошото е, че тези богати продължават да стават все по-богати, а бедните по-бедни. Аллах ни е показал правия път, по който единствено можем да бъдем щастливи и нямаше да ни задължи да правим нещо, ако знаеше, че има начин да сме щастливи и без него. Но за съжаление ислямската история е забравена, а с нея и великите примери, които имаме за просперитета и успехите на ислямската държава по времето на праведните халифи, а и след тях. Забравили сме, че не е трудно да се постигне добро за човечеството, стига само да спазваме законите и препоръките на Създателя.
Но за да ги спазваме ние трябва да сме запознати с тяхната мъдрост, затова накратко ще се опитам да припомня благодатта, която се съдържа в зекята, както и неговата същност, доколкото е във възможностите ми. Първо, нямаме право да пренебрегваме тази повеля, защото тя е спомената в Свещеният Коран: „И бе им повелено да служат единствено на Аллах, предани нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да раздават милостинята зекят. Това е правдивата религия.“ (98:5)
И още: „И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята зекят!“ (2:110)
Второ в историята, както вече споменах имаме достатъчни доказателства за перфектността на тази система, като започнем от управлението на Омар Абдул Азиз, когато мюсюлманите достигнаха до такова благосъстояние, че държавниците бяха принудени да оставят зекята насред пътя, защото нямаше никой, който да се нуждае от него, и дори и тогава нямаше кой да го прибере и е глупаво да се смята, че причината за това са били несметните богатства, които са притежавали мюсюлманите! Напротив, трябва да разберем, че причината е била в съвестното им отношение и в разбирането на Божиите закони и тяхното прилагане във всяка една област. Те са разбирали, че за да просперират, трябва да работят заедно и да изпълняват всички повели на Създателя, разбирали са също, че държавата, това са те и всеки един от тях е важна част от нея и че ако отделният човек изпълнява задълженията си към държавата, тя ще е силна и на свой ред ще защитава неговите интереси, както казва Създателят: „Онези, които, ако ги утвърдим на земята, отслужват молитвата и раздават милостинята зекят, и повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното... При Аллах е завръщането на делата.“ (22:41). Разбирали са и, че богатството има свойството да покварява душата и да я прави алчна и зла, когато не се пречиства, а пречистването и става именно чрез раздаването от богатството, което Аллах ни е поверил. Както Аллах казва в свещения Коран: „И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал, е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В деня на възкресението ще им бъде надянато на врата онова, за което се скъпяха.“ (3:180) Знаели са и, че богатството губи благодатта си, когато не е пречистено, както знаем от предание от Джабир ибн Абдуллах, радиаллаху анху, който казал: „Един мъж каза: „О, Пратенико на Аллах, какво мислиш ако човек изплати милостинята зекят за своя имот?“ Пратеникът на Аллах, (салляллаху алейхи уе селлем), каза: „Който изплати милостинята зекят за своя имот, той отстранява от него злото.“ (Албани-Таргиб уа тархиб). Неслучайно наградата за даване на зекята в Месец Рамадан е по-голяма, така е защото това е месец, в който се предполага, че мюсюлманинът е работил върху душата си, за да я пречисти и да се доближи до Създателя си, време за размисъл и подобрение на характера, време, в което се пречистваме от привързаността си към земния живот, а това включва и богатството. В Корана четем: „Вземи от техните имоти милостиня, за да се пречистват с нея и да им се въздаде! И се моли за тях! Твоята молитва е успокоение за тях. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.“ (9:103). Освен това, основният принцип на зекята е, че щом Аллах притежава всичко на небесата и земята то Той притежава и мен и всичко което имам му принадлежи. Аз съм просто един довереник на Аллах за всичко което ми е дал на съхранение. Трябва да правя това, което Аллах ми препоръчва, а Той повелява, че когато определено количество пари се задържи у някого за една година, малък процент от него (2,5) трябва да бъде похарчен в името на Аллах. Като цяло зекята се използва, за да се помогне на бедните и нуждаещите се и за други ислямски нужди както е повелил Аллах: „Милостинята зекят е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата (към исляма), и за (откуп) на робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника (в неволя) – задължение от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.“ (9:60). И ако казаното до тук не е достатъчно, за да накара грешника да спре да върши този огромен грях, то нека помисли и за безсънните нощи, които прекарва в страх да не изгуби богатството си, без да се замисля всъщност, че то е на Аллах, и Той може да си го вземе по всяко време, но когато е използвано за добри цели сам Създателят го пази и го умножава за раздаващия.