Зекятът
„Онези, които раздават своите имоти, и нощем и денем, и скрито,и явно, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.“ Бакара: 274
Щедростта е едно от положителните човешки качества, защото склонността на човека към богатство е всеизвестна, но въпреки това, щедрият човек отделя част от богатството си и го раздава на нуждаещите се. Който извърши такова добро дело изпитва сладостта на притежаваното от него богатство и смисъла на щедростта. Вярата на такъв човек се усилва, защото той се убеждава, че даващият препитание е само Аллах Теаля.
Това е общо казано за щедростта, но Ислямът е постановил богатите да дават определен дял на бедните, за да има взаимопомощ в обществото, в което живеят бедни и богати. Тази задължителна садака (милостиня) в зекятът:
- зекятьт е право на бедния, бедният мюсюлманин е брат по вяра на богатия, защото мюсюлманското общество е като семейство, даже като едно тяло – когато се разболее една част от тялото, цялото тяло е болно, което значи, че в Исляма не се позволява едни да са много богати и в същото време да изоставят други да тънат в нищета и мизерия. Също така не е правилно и човек да живее сам за себе си.
- зекятьт а право на обществото, защото не е възможно богатият сам да припечели богатството и да стане богат. В печеленето на богатство взимат участие много хора, като участието на някои е преднамерено, а на други не е. Например, ако погледнем как един търговец е станал богат, ще видим, че в неговата печалба участват много хора, от които той е купил стока, на други е продал стока и т.н. По същия начин и земеделецът става богат благодарение на обществото, и останалите хора, който са спечелили богатство. Следователно, обществото и в частност нуждаещите се от това общество имат право да се възползват от богатството на богатите.
- Преди всичко зекятът е право на Аллах Теаля, защото Аллах Теаля е Господар на всичко, което се намира на земята и в небесата. Всъщност, всичкото богатство принадлежи на Аллах Теаля. Възможно ли е земеделецът да придобие богатство ако Аллах не даде дъжд или ако въобще не пожелае? Ще има ли берекет в работата на търговеца ако Аллах не пожелае? Би ли произвел занаятчията нещо ако Аллах не му позволи това? Не – това е отговорът на всички тези въпроси, което значи, че богатството в ръцете на богатите принадлежи на Аллах. Зекятът е различен от данъка, защото зекята е и ибадет (служене).
Целта на зекята може да се изрази в няколко аспекта, като се има предвид смисъла на думата „зекят“.
Зекят в арабския език има две значения – едното е пречистване, а другото е растеж и увеличение. Като вземем предвид първия смисъл на думата, тоест пречистване, ще видим, че зекята е средство за пречистване на:
Първо: зекята пречиства душата на богатия от скъперничество – качество, което често става причина за проливането на кръв, за предателство и др. За скъперничеството Аллах Теаля казва:
„А който се предпази от скъперничеството на своята душа – тези са сполучилите.“ Тегабун:16
Второ: зекята цели да пречисти и душата на бедния от завист към богатия, който е натрупал богатство, За това Аллах Теаля казва:
„Вземи от техните имоти милостиня за да се пречистят с нея и да им се въздаде.“ Теубе: 103
Ако разглеждаме думата „зекят" като растеж и увеличение, също могат да се видят няколко момента:
Първо: духовното извисяване на богатия, който подпомагайки бедните, чувства духовно облекчение, чувства се силен, защото е успял да победи нефиса (страстите) си и изпълнил заповедта на Аллах Теаля.
Второ: духовно удовлетворение получава и бедният, който е взел зекята, защото той се чувства част от това общество, чувства, че не е забравен и че е пълноценен. Освен това, вземащия зекят не се унижава, защото разбира, че заможните наистина искат да му помогнат, а не да го унижат и посрамят.
Трето: зекята е средство за увеличаване богатството на богатия. Това може да се стори странно на някои хора, но онези, който дават средства като зекят, Аллах им ги умножава многократно.
Четвърто: зекятът е един много добър начин за обществена взаимопомощ; което е една от основните цели на Исляма, който проповядва, че в обществото не трябва да има изоставени и гладни хора, че нуждаещите се трябва да бъдат подпомогнати от по-заможните. Така Ислямът проповядва, че мюсюлманите са като едно тяло – когато една част от тялото се разболее, разболява се цялото тяло.
Пето: зекята е средство за раздвижване на средствата, който са натрупани в ръцете на една част от хората. Това до известна степен намалява разликата между богати и бедни.
От всичко това можем да направим заключение, че зекята е едно от основните средства за разрешаването на социалните проблеми на обществото. А може би това е мъдростта зекята да бъде една от основите на Исляма.
Нещо повече, богатият не е длъжен да раздава цялото си богатство, нито пък половината, задължен е да даде 2,5 % веднъж в годината от богатството, което е остатък от основните му потребности. Например: тази година нисаба (основния минимум) на зекята е 1200 (хиляда и двеста) лева, за които зекята е 30 (тридесет) лева.
Освен, че зекята подпомага и доразвива добрите отношения между бедни и богати и има полза от него в земния живот, зекята преди всичко е заповед на Аллах и всеки, който изпълни тази заповед, ще бъде възнаграден от Аллах Теаля в Отвъдния живот.
По този въпрос Аллах Теаля казва:
„Онези, които, вярват и вършат праведни дела, и отслужват молитвата, и дават милостинята зекят, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят." Бакара: 277.
Следователно зекята е един вид капиталовложение, чиято печалба е гарантирана от Аллах Теаля, а няма по-сигурна гаранция от гаранцията на Аллах Теаля.
Имайки предвид всичко казано дотук, добре е да споменем и хората, на които може да се дава зекят.
„Милостинята зекят е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които го събират, и за приобщаването на сърцата (към Исляма), и за (откуп на) робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника (в неволя) - задължение от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър." Теубе: 60
Според айета осем групи хора могат да вземат зекят, но предимството да се дава зекят, се определя от обстоятелствата, в които се намират хората. Ето защо ние също трябва да видим днес кои от тези хора имат приоритет. Без съмнение, такъв приоритет имат хората по пътя на Аллах, хората, които изучават Корана, хората, които са бъдещето на Исляма, а именно учениците, които се лишават от грижите на родителите си и от компанията на приятелите си, с единствената цел да изучат религията и след тора да я обяснят на останалите хора. Точно тези хора са връзката между Корана и кората, и между Исляма и живота. Тези са хората, които ние трябва да подкрепим, за да се опрем утре на тях. Те са които ще продължат Суннета на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Нека да не забравяме, че месец Рамазан е времето, в което Аллах дава повече награда за дадената садака, в това число и зекят и фитре. Нека в този месец, който е месец на Корана, да подпомогнем учениците, а чрез тях и Корана.
Мустафа Хаджи
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (105), Декември, 2001 година
Портал 
