2 Намерени са останки от града на адитите, погубен от ужасяваща пясъчна буря

Останките на град Убар, където живеели адитите, са открити близо до бреговете на Оман.
Сред погубените народи, споменати в различни сури на Корана, са и адитите, които идват след народа на Пратеника Нух (алейхис селям). Изпратен сред адитите, Пратеникът Худ (алейхис селям), подобно на всички останали пророци, призовавал своя народ да вярва в Аллах без да му приписва съдружници и да му се подчини като на пророк на това време. Хората се отнесли враждебно към него. Обвинили го в неблагоразумие, лъжа и опит за промяна на реда, установен от техните предци. Всичко, случило се с рода на Худ, е подробно разказано в сура „Худ". Друга сура, в която се споменава за адитите, е сура „Поетите". В тази сура са подчертани някои от отличителни им черти.
Адитите били хора, които „изградили паметник на всяко възвишение" и „правели дворци сякаш ще векуват". Вършели злини и се държали непристойно. Когато Худ предупредил своя народ, те казали, че неговите думи са само „обичаите на предците". Те били уверени, че нищо няма да им се случи. Отнесли се враждебно към Худ и въстанали срещу Аллах, но впоследствие били унищожени. Ужасяваща пясъчна буря погубила адитите, сякаш „никога не са съществували".
Археологически находки в град Ирам
В началото на 1990 г. в световните медии се появиха информации със заглавия: „Намериха изгубен митичен арабски град", „Легендарен арабски град открит", „Атлантидата на пясъците, Убар". Това, което направи тази археологическа находка толкова интригуваща, бе фактът, че този град бе съотнесен към Корана. Много хора, които дотогава са смятали, че адитите са легенда и мястото, където те са живели, никога няма да бъде открито, не можаха да скрият учудването си от тази находка. Откриването на този град, споменаван единствено в устните предания на бедуините, породи огромен интерес и любопитство.
Любителят археолог Никълъс Клап е откривател на легендарния град, споменат в Корана.
Клап, арабофил и преуспяващ продуцент на документални филми, попаднал на много интересна книга по време на изследването си за арабската история. Тя била „Арабия Феликс", написана от английския изследовател Бертрам Томас през 1932 г. Арабия Феликс е било римското название на южната част на Арабския полуостров, която днес включва Йемен и голяма част от Оман. Гърците наричали тази област „Еудаимон Арабия", а средновековековните арабски учени я наричали „Ал-Йаман ас-Саида". Всички тези имена означават „Преуспяваща Арабия", защото в древни времена жителите на този район били прочути като най-преуспяващи за времето си.
А каква е причината за това? Доброто им състояние отчасти се дължало на стратегическото положение – те били посредници в търговията с подправки между Индия и районите на север от Арабския полуостров. Произвеждали и изнасяли тамян – ароматна смола от редки дървета. Това растение, високо ценено от древните общности, се използвало като пушилка в редица религиозни обреди. По това време растението било ценно като златото.
Английският изследовател Томас разказва подробно за племената, които „имали късмет" и заявил, че е открил следите на древен град, основан от едно от тези племена. Това бил градът, познат на бедуините като „Убар". В едно от пътуванията, които той направил до района, местните бедуини в пустинята му показали напълно заличени следи. Заявили, че тези следи водят към древния град Убар. Томас проявил огромен интерес към този въпрос, но починал преди да завърши проучването си.
Клап изучавал написаното от английския изследовател Томас и бил убеден в съществуването на изгубения град, описан в книгата. Без да губи много време започнал изследване. Опитал се да докаже съществуването на Убар по два начина. Първо открил следите, които според бедуините съществували. Обърнал се към НАСА с молба да предоставят спътникови снимки на района. След дълги усилия успял да убеди властите да снимат областта. След това започнал изучаване на древни ръкописи и карти в библиотеката Хантингтън в Калифорния. Целта му била да открие карта на района и не след дълго намерил една. Попаднал на карта, нарисувана от гръцко-египетския географ Птолемей. На нея било изобразено местонахождението на древния град в тази област и пътищата, които водят към него. Междувременно получил новина, че НАСА е направила снимките. На тях личали някакви следи от керван, които с невъоръжено око се разпознавали трудно, но като цяло можели да се видят от небето. Сравнявайки тези снимки със старата карта, която имал под ръка, стигнал до извода, който търсел – следите на старата карта съответствали на следите, направени от спътника. Те свършвали на обширна местност, която очевидно някога е била град.
Най-после местоположението на легендарния град, който бил обект на историите, разказвани от бедуините, бил открит. След известно време започнали разкопки и останките на древния град започнали да излизат изпод пясъците. Така този град бил наречен „Атлантидата на пясъците, Убар".
Добре, но какво доказва, че този град е градът на адитите, споменати в Корана?
Веднага след като започнали разкопките, станало ясно, че този разрушен град принадлежал на адитите, защото сред изкопаните строежи били кулите, специално споменати в Корана. Член на изследователския екип, д-р Заринас, казва, че след като кулите са отличителната черта на Убар и след като Ирам е имал високи постройки или кули, то това било най-неоспоримото доказателство, че мястото, което разкопали, било Ирам – градът на адитите, описан в Корана. Коранът казва за Ирам следното:
„Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите и с ирамитите, имащи високи постройки, подобни на които не бяха сътворени по земите.” (Сура Зората: 6-8)