Суеверията и отношението на Исляма към тях

Суеверията и отношението на Исляма към тях

Връзване на парчета плат или парцали.
Връзването на парчета от плат е елемент останал от шаманизма на народите от Севера и Средна Азия. Според вярванията на тюрките шаманисти всяка планина, всеки свят извор, гьол и река, всяко свещено дърво си имат свой стопанин, притежател. Те изисквали от хората да им поднасят жертви – курбани, а на онези, които не го правели, вредели. Но тъй като тези духове са били много скромни, те се задоволявали с парче от плат, стиска конски косми, дори парче хвърлен камък вместо курбан.
Така тюрките дори след като възприели исляма не са оставили изцяло тези свои обичаи. Те връзвали парчета плат по тюрбетата на хората, които ги смятали за светци, по клоните на дърветата, поникнали около или по близките скали като по този начин са искали да ислямизират старите си обичаи.
Смятани за свещени дървета, води и местности биват посещавани от безплодни или с болно дете жени. За съжаление много жени вярват, че ако посетят тази места и се молят там; завържат парче плат или хвърлят дребни пари по водата ще забременеят. Други пък вярват, че ако връзват парче плат по клоните на подобни дървета, ще се излекуват от болести. (Бел. на редактора: В гората до Теккето Демир Баба по клоните на дърветата могат да се видят дори цели комбинезони!)
Ислямските учени векове наред са водили борба с тези и подобни суеверия. Те са успели да премахнат редица от тях, но не всичко е било изкоренено. Все още на редица места у нас могат да се видят парчета плат по клоните на дърветата, да се хвърлят стотинки в басейни и кладенци.
Палене на свещи.
Паленето на свещи в тюрбета (гробници), теккета или до гробове са обичаи, останали от времето на невежеството. Мнозина от археолозите са уверени, че този обичай е свързан с култа към огъня от най-древни времена. Сиреч този обичай е останал още от времето на огнепоклонничеството.
Тогава паленето на свещи или огньове се разпространило не само по гробовете на светците, но и по гробовете и на други мъртъвци.
Това е обичай преминал у мюсюлманите от финикийците, които поддържали вечно жив огъня пред паметника на Мелкарес, когото смятали за бог и пазител на града Сур.
Известно е също така, че елините и римляните преди християнството са палели факли над гробовете и надгробните камъни на починалите. Те не са изоставили този си обичай и след приемането на християнството.
Този паганистки обичай по-късно е бил пренесен чрез книгите и църковните обреди и богослужения. Според обясненията на християнските духовници, този обичай бил останал от времето, когато християнството се изповядвало тайно в пещерите и катакомбите, където палели свещи и факли за осветление.
Ислямът не признава такъв обичай. У мюсюлманите този обичай е преминал от огнепоклонниците и християните. Човекът, който пали свещ на гроба или на надгробния паметник се смята, че се е слял с лежащия в гроба или като частица от него, което се смята за езичество. Според исляма човек може да се приюти или да се върне само при Аллах и погрешно е да се надява да получи помощ или лек от всякакви същества освен от Него. Ето защо обичаят да се палят свещи по гробовете и надгробните камъни е суеверие. Друго погрешно поверие е да се палят свещи в продължение на 40 дена в стая, където е починал човек. Уж по такъв начин когато духът на починалия се връщал не се заблуждавал в тъмното и бързо намирал стаята си.
Тези поверия са суеверия и нямат нищо общо с основите на исляма. Ислямът позволява да се садят цветя и дървета по гробищата и по градините на тюрбетата, но свещи не се палят.
Леене на куршум.
Сред народа ни битува и поверието за урочасването. Вярва се, че след урочасването ще пострада сам човека, стоката му или предметите му. Ето защо предприемат се някои предварителни мерки, за да се предпази от въздействието на уроките. Те биват два вида: 3а предпазване и за излекуване, освобождаване.
Като предпазни мерки децата, телетата, агнетата, кравите, домовете, магазините, колите се обкичват със сини мъниста използвани за целта, фигурки, изработени от зъбите, ноктите или костите на мечки, вълци, щъркели; заковават се подкови и други предмети по входни врати, домове и т.н. Така се вярва, че ще се освободят от вредното въздействие на уроките. Освен тях се използват и муски против уроки.
А за освобождаване или излекуване от въздействието на уроките се прибягва до леене на куршум или восък или пък се търси помощта на ходжи, които имат силно въздействащ издъх. Но най-широко е разпространено леенето на куршум. Това се прави по следния начин:
Пострадалият от уроки (предимно деца) сядат пред леещия куршум. Главата му се покрива. И в съд пълен с вода се излива разтопеното олово и се гадае по него.
Тук трябва да заявим, че от гледна точка на религията ни не е правилно да се използват мъниста, кокалчета, зъби на някои животни и т.н. за предпазване от уроки. Защото според исляма ползата и вредата се явяват по волята на Аллах. Затова погрешно е да се откъснем от това разбиране и да се надяваме на помощта на различни предмети. Освен всичко това нашият пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил:
„Правенето на магии, обкичването с мъниста против уроки, прибягването на жените до заклинания и чародейства, за да задържат и да влияят на съпрузите си е идолопоклонство.“
Само че заслужава да се изясни следния случай: Защото хората у нас продължават да задават въпроса: Съществуват ли уроки? И ако съществува какво е мнението на исляма по този въпрос? По този въпрос нашият Пейгамбер повелява следното:
„Уроките или лошият поглед е реалност“.
Уроките могат да изпратят човека в гроба, а камилата в казана. Следователно следствие от лошите очи съществува и е реалност. Тогава каква е същността му и как можем да се предпазим от него?
Макар че не е известна същността на урочасването, нашата религия също така възприема следствията от лошия поглед на някои хора и породените отрицателни последствия от това. Впрочем в Коран-и Керим се казва:
„И едва не те сразяват с погледи неверниците, когато слушат Напомнянето и казват: „Той е луд“. А то не е друго освен напомняне за световете“. (ел-Калем, 51¬52)
Елмалълъ М. Хамди Язар в своята книга «Хак дини, Куран дили“ пише: «Значи след като гневът оказва въздействие върху тялото, то трябва да се съгласим, че очите също така имат добро или лошо въздействие върху човека пред него. Понякога това се среща като удар от електрически ток или магнетизъм, друг път човека се схваща... Каквито и прояви да има уроките съществуват.»
За освобождаване от въздействието на уроките ислямските учени препоръчват да се чете посочения айет от сура Калем.
Против уроките Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) четял «Айетю-л-курси» (ел- Бакара, 255), сурите Ихляс и Муаввизетейн (т.е. Феляк и Нас) и препоръчвал същите на своите приближени. А за да не урочасва нещо, което много му харесва на даден човек, трябва да казва: «Машаллах; ля куввете илля биллях».
А да се обкичват децата с различни сини мъниста са обичаи останали от епохата на невежеството. Освен че нямат никакво полезно въздействие, а не са приети и от религията ни.
Прието е на болните да се четат Коран и молитви за изцеление. Но да се залъгват хората, да се предсказват някои неща, да се правят магии и да се гадае са неща непозволени от религията ни. Изготвянето на муски, правенето на различни магии освен че не са позволени от религията ни, но са и забранени от закона.
Доц. д-р Мехмед Сойсалдъ

Източник