Привлекателността на суеверията
Често явление да се търси благополучие в сини мъниста, да се лее куршум, да се заковават подкови над вратите, да се покрива бебето с жълт плат, да се носят скрити в джобовете муски, да се влиза в стаята, без да се стъпи на прага, да се избягват някои числа...
С колко много ограничения сме се заградили! Колко много телени заграждения сме издигнали! Сред толкова много забрани не само че не търсим начини да се разведряваваме, а напротив, продължаваме да затъваме в тях.
Столетия наред владетелите са имали свои гадатели, за да може всяка тяхна крачка да бъде успешна. Те са били едва ли не владетели на своите владетели. Сега пък край нас бъка от всевъзможни медиуми, астролози, врачки, манастири, аязма, тюрбета...
Естествено приятно е човек да слуша, когато му нашепват приятни, примамливи предсказания, свързани с бъдещето. Явно е, че всеки иска да живее с някаква надежда. А цената на тази надежда в материален и морален смисъл плащат купувачът и продавачът заедно. И след като има толкова много купувачи и след като търсенето расте, то и цената им, за съжаление, естествено расте.
Вярващите знаят и намират отговор на въпросите на кого да вярват и да се осланят в свещените книги; на кого принадлежи знанието за неизвестността и кой ще отговаря на желанията и мечтите им. И дума не може да става въоръженият със здрави познания човек, който изцяло се осланя на Твореца, да се увлича по поверия и суеверия. Само онези хора, които нямат доверие в собствения си опит, знания и практика и блуждаят в невежество по отношение на вярата, могат да прибягват до услугите на различни гадатели и медиуми. Такива хора лесно попадат в уловката на тези измамници.
Суеверията не са нищо повече от едни празни, неосноваващи се на никакъв здрав разум илюзии. Така например, ако отключиш четиридесет врати, заключени с четиридесет катинара, щели да се осъществят нашите мечти. Ако обаче ние не се интересуваме от работата си и не вземем никакви мерки за подобряването й, напразно ще се надяваме да се открият четиридесетте врати. Ако бременни жени се обръщали към пълната луна, децата им щели да станат кръглолики. Ако обаче вие не се явявате на контролни прегледи по време на бременността и ако живеете в семейна обстановка, в която всеки ден бушуват ветровете на недоразуменията и неразбирателствата, как може да се надявате да ви се роди щастливо бебе?
Още от момента, в който децата проглеждат, те очакват обич, одобрение и грижа от нас. Ние като родители първо задоволяваме техните физически нужди от храна и покрив, след което посрещаме нуждата им от обич и одобрение като морално удовлетворение. Тези техни нужди подготвят почвата, върху която те по-нататък ще развият самоувереността и доверието в себе си. У децата, които растат без любов, нежност и състрадание, се наблюдава неумение да предават тази обич, която те не са получили; проявяват злобно, гневно отношение към другите.
Човешката душа изпитва нужда от храна точно толкова колкото и стомахът. Как ще бъде задоволена тази необходимост? Преди всичко със съзнанието за принадлежност. Всяко същество иска да знае и да усети онази основа, на която се обляга. Ако това познание не идва от истински и правдив извор и не се предава по най-добрия, правилен начин, то в последващите години хората ще се надяват да получат помощ и поддръжка именно от празни суеверия. Тогава вече ще почват да придобиват значение окачването или не на сини мъниста, дали да се брои до три и тогава да се прескочи прага и т.н.
Търсещият, питащият е дар, даден на човека от Твореца. Ако ние не се възползваме от този дар, то ще се намерят други, които от наше име ще ни накарат да го ползваме. При това положение често ние прехвърляме вината върху други и се успокояваме. Или пък се утешаваме като казваме, че ако снахата не беше стъпила на прага, щеше да има благополучен брак.
Тези, които се стараят да завържат някъде дълги, предълги въжета без да се късат, да палят свещи, да пишат своите молби или да купуват готови листчета с подобни молби, би трябвало още веднъж да се замислят в какво вярват!
Знаещите и просветените религиозни дейци в това отношение трябва да осветляват онези родители, които като изпращат своите деца на изпити, връзват различни парцали по дърветата. Добре би било на такива места или дървета да се окачват и надписи, които да се виждат и да се четат още от далече.
Фатма Невсун Думан
Психоложка
Портал 
