Как възникват суеверията?
Когато се изследва историята на религиите се вижда, че от време на време хората се откъсвали и отдалечавали от своите пейгамбери, които проповядвали религията на Аллах и някои поверия, обреди и обичаи ги съживявали отново. По такъв начин те се отдалечавали от вярата в единния Аллах (тевхид) и отново се връщали към своите суеверия.
Всеки нов пейгамбер е полагал големи усилия, водел е борба за откъсване на хората от тези погрешни суеверия. Но някои племена, които не са успявали да се откъснат от своите суеверия и не разбирали истините на Аллах се съпротивлявали срещу своите веровестители, поради което се проляло много кръв по този начин. Защото човек проявява най-много своята чувствителност по въпросите на вярата и съвестта си. Той дори да види, че поверието му е погрешно, че пътя, по който върви не е верен, често не може да се откаже от навиците си. Като прибавим към това и тревогите му, че ще погуби някои от своите изгоди, тогава става още по-чувствителен. Той не сменя своите убеждения докато умът и сърцето му не се съгласят изцяло. Някои пристрастия го правят още по-консервативен и го затвърдяват.
Ето такива хора винаги се противопоставяли на Аллаховите религии, които са известявали Аллаховите веровестители. По такъв начин борбата между приелите Аллаховите религии и неприелите се проточила през цялата история. Истинските религиозни учени са продължавали борбата с тези погрешни суеверия. Но във всяка епоха и във всяко общество е продължавало да има хора, които се подвеждали по погрешното, суеверното. Защото макар че основните принципи на една религия и обредите й не преминават буквално в една друга религия, то суеверията спокойно проправят път от носителя на една вяра в носителя на друга като болестотворни микроби. Защото човешките общества навсякъде въпреки някои различия в културите и образованието, са еднакви от гледна точка на човека. Ето защо както сред другите религиозни общности съществуват вярващи в суеверията, така и сред мюсюлманската общност има такива, които вярват в тяхното съществуване. Особено след като хора от различни племена и народности приемат исляма, тези суеверни поверия се увеличават още повече, защото всяко племе е привнесло със себе си нещо от обичаите на невежеството.
Някои погрешни обичаи и обреди, които будят недоумения и се срещат сред мюсюлманите, но не съответстват на основните принципи на исляма, са преминали в него от първобитните общества на древния Египет, Вавилония, Индия, Персия, Финикия, Рим и Еада. Други погрешни поверия са дошли по линия на юдаизма, християнството и шаманизма. Днес местата, където мюсюлманите представляват болшинство в древността са били известни като места с множество суеверия. Така например в Индия, Иран, Египет, Келдания, Палестина, Арабския полуостров, Мала Азия са израснали най-различни жреци и предсказатели, били са сцени на различни чудновати поверия.
В това отношение в своята книга «От суеверията към истината» (Хурафаттан хакиката) М. Шемсеттин Гюналтай пише следното: «Обичая да изкажат съждения от положението и движението на звездите е дадено на човечеството от келданиите. Предсказателите и жреците, които са били проклятието на народа, чрез всякакви дяволии са поддържали нарастването на лъжливите поверия, за да могат по този начин да управляват както си искат невежите маси, а владетелите да накарат да им се подчинят.
До такава степен е стигнало влиянието на жреците, че всякакви проблеми като се почне от такива важни въпроси свързани с войната и мира и се стигне до такива обикновени проблеми като яденето, пиенето, бръсненето, къпането се изпълнявали по волята на жреците. Тъй като онова, което жреците са казвали се посрещало с голямо уважение и дълбока вяра, скоро то се превръщало в традиция».
И макар че келданиите отдавна са напуснали този свят, то редица суеверия, внушени от техните жреци продължават да оказват своето въздействие върху голяма част от хората по света. Така например, обичая да се палят кандила е нещо, което е дошло от финикийците, тъй като те палели непрекъснато кандила пред пазителя на града и божеството на богатствата, търговията и мореплаването Мелкарис.
Магията, гадаенето по пясък и други суеверия са преминали у мюсюлманите от Египет и Асирия. Истина е, че сред мюсюлманите се разпространили множество суеверия от асирийците, които смятали гълъбите за свещени животни. Това поверие е живо и сред мюсюлманите. Духовните водачи на асирийците по време на своите обреди се счепкали докато се окървавели.
Поверието за планината Каф е преминало от иранските легенди. Древните иранци вярвали, че съществува свещена планина на име Каф, където живеела птицата Анка. Тези легенди са преминали дори в османската литература.
Приключенията между иранския герой известния Рюстем и Симер са били извор за вдъхновение на най-бляскавите мечтатели в иранската литература. Освен това търсенето на различни поличби, вярването, че някои предмети крият щастие или нещастия пък са останали от римляните и арабите идолопоклонници. Римляните са вадели някои заключения от полета на птиците, от тяхното грачене. Този обичай съществува и у арабите.
Днес наши хора смятат за предизвестие за нещастие гласа на кукумявката. Това се възприемало по същия начин от римляните. Всеки римлянин възприемал като начало на някакво бедствие гласа на кукумявката. Както келданиите са имали своите жреци, така и арабите са имали свои гадатели.
Полубожествата на древните гърци след разпространението на християнството промениха имената си и започнаха да се наричат светци. Тази традиция след време прониква и в исляма като поклонничество при тюрбета – гробници.
Редица суеверия са проникнали и в християнството, което е била религията на Аллах преди исляма. Така например, честванията на Великден (паскалия) представлява подобно поверие. Този празник не е нищо друго освен продължение поверието на древните хора, когато те са вярвали в природата и чествали празника на лятото. Юдейското племе 3000 години преди Рождество Христово го наричали „песах“. Тогава те поднасяли в жертва първите агнета родени от стадата им, за да бъдат умилостивени от бога. По-късно това тържество получава смисъл на празненство в знак на благодарност, че юдеите са успели да напуснат Египет. Ала всъщност в основата на тържество стои езическият празник в чест на божеството „нешвюнема“ (израстване), което през зимата убива, а през пролетта възкръсва.
Християните взели този празник на паганизма (езичеството), приспособили го към своята Книга и възприели като величествен празник на възкръсването на Иса пейгамбер (Иисус).
У представителите на различни западни народи също така наблюдаваме остатъци от древните езически поверия. Всъщност никой от народите в наше време не се е отърсил окончателно от суеверията в пълния смисъл на думата. В техните религии непременно се промъкнали и някои поверия и обреди от предишните религии. Защото суеверните поверия лесно преминават от представителите на една религия в други като оставят там своите следи. Така например, древните шаманистки племена обожествявали някои от дърветата. Така това поверие е преминало у християните под названието «коледно дърво».
С огорчение трябва да отбележа, че този обичай навлиза и в мюсюлманските домове и магазини. Ала християните са взаимствали този култ към дърветата, приспособили са го към една легенда, свързана с раждането на Хз. Иса и са му придали религиозно значение.
Ислямската религия, макар че се обявява решително за изоставянето на тези суеверия от времето на невежеството, все пак в наши дни продължават много от тях. Все още може да си види как се връзват парчета плат по клоните на дърветата, като се вярва, че са святи с пожелание за това или онова; палят свещи, хвърлят пари, посипват със сол, колят курбан на прага на дома и т.н.
Броят на тези, които желаят да им изработят магия за благополучие на дъщерята, против снахата и тичат по магьосници и други шарлатани, за да разкрият къде има съкровище, навярно е много по-голям, отколкото предполагаме. За голямо съжаление в резултат на всичко това се пораждат редица неблагополучия, харчат се много пари, дават се най-различни скъпи подаръци и в края на краищата страдат млади хора, пораждат се ред нещастия. Всичко това е от непознаването на великата ни религия. Подобни поверия в никакъв случай не се споделят от нашата религия. Тя е забранила всякакви подобни думи и постъпки.
Доц. д-р X. Мехмед Сойсалдъ
Портал 
