Гръбнакът на османското правосъдие

Гръбнакът на османското правосъдие

В основата на османското гражданско управление се намираше един голям град и подчинените на него множество села, които съставляваха една казаа. След танзиматските реформи бяха създадени административни единици по-малки от казаа, наречени нахие, които по-рано не съществуваха. Начело на всяка казаа стоеше като граждански началник кадията
Кадията бе представител на правосъдието
В Османската държава още от времето на бейството по традиция в новопокорените земи като представители на властта се назначаваха по един кадия и един субашия – полицейски началник. Османският кадия за разлика от останалите мюсюлмански страни бе длъжностно лице, което заемаше специално място и представляваше правосъдието и държавната администрация. В сравнение със своите колеги, живели преди тях в ислямските страни те имаха по-широки пълномощия. Освен това по полученото образование, назначението и придвижването си по кариерата те се подчиняваха на изискванията на една по-широка йерархия и цялостно изградени правила.
Османският кадия, който принадлежеше към научната прослойка на обществото, представляваше османската държава в нейната обширна и разноцветна география. Той бе представители на служители, които най-добре познаваха света около себе си като същевременно беше професионален представител на юридическата прослойка на тази държава. Поради назначенията си в тази професия, повишенията, които получаваха и разнообразната дейност, с която се занимаваха както и финансовите, административните и военните си задължения, бе неизбежно да не познават редица райони на Анадола и Румелийската география. Кадиите изпълняваха както част от задълженията, които в настоящето време изпълняват административните началници, а същевременно изпълняваха и ролята на съдии и представители на общините.
Основата на централизираното османско управление се състоеше в прякото и непосредствено подчинение на дивана на всички кадии, които управляваха по една казаа като получаваха директно разпорежданията си от Дивана - Висшия съвет. Факта, че извън персоналното обслужване на мобилизираните и армейските служби работата и дейностите на всичките държавни служби бяха на подчинение и под прякото наблюдение на кадиите, което показва първостепенното значение, което се отдавало в османското управление на тяхната роля и длъжност.
КАК СЕ СТАВАШЕ КАДИЯ?
Източниците показват, че още по времето на Орхан Гаази е било създадено първото медресе за подготовка на кадии.. От първите исторически писмени паметници узнаваме, че първите кадии са били назначени в градовете Изник, Бурса и Едирне, а в новозавладените земи са били изпратени второстепенни и третостепенни кадии. Фатих султан Мехмед в своя законник е определил разноските, които се полагат на кадиите, установил йерархията, която ще следват и установил равенството между обучаващите, съдилищата и решенията на съда. Преди да се учредят медресетата при джамията Сюлеймание обучението на кадиите е ставало в медресетата Фатих, наречени Сахн-и семан (осемте медресета след началното училище). След учредяването на медресетата при Сюлеймание випускниците от тях се изпращали за стаж във важни санджаци, при висши кадии и след 3 до 5 години служба се връщали в Истанбул. След това онези от тях, които полагали успешно изпитите си били назначавани в някое от най-ниските кадийства като по този начин започвал професионалния им живот.
Кадиите в съдилищата след медресето се назначавали измежду онези които се отказвали преподавателска дейност и предпочитали съдийството.
Кадиите се назначавали в даден район за две години. Възможно е било този срок да се променя. Само че някои висши кадии не заемали местата, където били назначени, а изпращали там свои заместници. Кадиите от съдилищата се разделяли на три: Румелийски, Анадолски и Египетски. Назначенията на кадиите е ставало непременно със султански берат. Назначенията, пътните разноски и преназначенията на онези от тях, които принадлежали към прослойката на учените се извършвали от службите на Анадолския и Румелийския казаскер (върховен кадия за Румелия).
Затова, когато един кадия трябвало да се назначава, налагало се да избере едното от тези служби. Всички дейности в канцелариите се записвали в главна книга (дефтер). Повишенията и други свойствени дела на кадиите се извършвали в тази канцеларии. Ако назначението на даден кадия не се било регистрирало в главната книга, наречена «рузнаме» - дневник, документът, който притежавал бивал невалиден.
КАДИИТЕ – СИМВОЛ НА ВЛАСТТА
Всеки кадия от началото до края на службата си изминаваше цялата йерархическа стълбица. Ето защо учените сред тях се оформяха като избрана прослойка до последния век на държавата.
Дори в най-слабите райони на османската власт имаше кадии, които векове наред бяха символи на властта при османците. От 15. до 17. век в която и да е обширна географска област рядко можеше да се срещне такава централизирана и контролирана бюрократична система.
Един кандидат кадия като изкарваше три години стаж и научеше тънкостите на професията си, се назначаваше на длъжността кадия в съдилищата на Анадолския и Румелийския казаскер. Накрая на своята служба кандидатът пристигаше в центъра и изчакваше да бъде преназначен на по-висока длъжност. След като достигаше до най-висока степен в йерархията си като околийски кадия, той се връщаше в центъра и заемаше мястото си сред кадиите, които очакваха своите назначения в областите, в които се обучаваха стажантите. Кадия, който не беше се прочул със своите познания или книги, написани от него, трудно можеше да бъде назначен в такава област.
С времето са настъпили промени в длъжностите и властта на кадиите. След Втория мешрутиет (конституционно управление) с решение на военните съдилища отсега нататък личните искови дела нямаше да могат да се разглеждат в шериатските съдилища. Затова шериатските съдилища щяха да разглеждат само делата, свързани с бракосъчетания, разводи, за издръжката на децата, наследствените дела и др.
Шериатските съдилища след 1918 г. се прехвърлиха към Шейхулислямството с някои поправки и допълнения, но на 8 април 1924 г. те бяха отменени със закон и техните правомощия бяха прехвърлени върху професионалните съдилища. По този начин понятията «кадия» и «наип» - заместник останаха в историята.
КАДИИТЕ БЯХА ГОВОРИТЕЛИ НА НАРОДА
Като се има предвид длъжностите на османските кадии по държавни, общински, финансови, военни и юридически дела, може да се каже, че не е имало други служители с толкова широки пълномощия. Те принадлежаха към прослойката на учените, познаваха шериатските закони, но служеха като административни служители. Но като всички от управляващата прослойка, те същевременно бяха членове на военната общност, но понякога представляваха говорители на управляваното от тях мюсюлманско население. Тъй като бяха натоварени да прилагат и шериатското право, те освен че бяха служители на централната държавна власт, но и представители и говорители на народа пред държавната власт. Макар че не се намесваха в живота на немюсюлманското население, те бяха задължени да следят за спазването на правото при тях и да следят дали изпълняват финансовите си задължения. По време на военни действия още повече се затрудняваше работата на кадиите и техните наместници - наиби.
КЪДЕ СЕ ПОМЕЩАВАХА КАДИИТЕ
Уважението, с което се ползваха кадиите през цялата история у османците достига най-високо равнище заедно с прослойката на учените. Тъй като в първите години на изграждането на държавата съдебните дела се разглеждали в джамиите, до джамията Иълдъръм и Йешил джами в Бурса са изградени с оглед да отговарят на тези изисквания. В Османската държава кадиите не разполагаха със специални учреждения като общините и съвременните съдилища. Кадия, който биваше изпратен в някоя околия първоначално наемаше някакъв конак, който можеше да посрещне неговите и на служителите около него необходимости. Той заделяше част от конака за себе си и за семейството си, а другата част предоставяше на шериатския съд (махкеме-и шерие).
В така оформения шериатски съд се намираше един кадия или наместника му, един главен секретар, двама или трима секретари, кяхия (служител за всякакви дела), чукадар (служител за чистене от прах на посетителите), един имамин и един мукайит (регистратор). Не е известно от кое време в Османската държава започнали да се отделят съдилищата в самостоятелни сгради.
Османската държава винаги е придавала голямо значение на съдебните институции. Известно е, че основателят на държавата Осман бей първият служител, който бил назначил е бил кадия и субашия (служител по сигурността и събирането на данъците). Първият данък, който започнали да събират е бил данък пазар. Следващите след него султани са правили същото в новозавладените земи.
Най-важното общинско задължение на кадиите е било да контролират чаршията, пазара и еснафа. Съдиите, които не са били в състояние лично да гледат делата в обширните им райони, за целта използвали своите наместници в нахията. Те от своя страна вършели работата на кадията в даден район като осигуряване на сигурността, общинските служби, разглеждането на делата, предотвратяването на прекалената печалба, складиране и др. контролни функции.
Субашиите, които се равняват на днешните полицаи денем обхождали районите си, чаршията и пазарите и следели за чистотата в квартала и улиците, за ремонта на калдъръмите; осведомявали главния архитект за опасните сгради, които можели да се срутят; нощно време обхождали града с нощния пазач. Освен това следели дали търговците и занаятчиите изпълнявали своите задължения; задържали и наказвали пияниците и безделниците, които нарушавали спокойствието на гражданите и града.
Кадийските наместници обикаляли селата и на място гледали малките дела, подпомагали кадията като го съветвали като най-добър познавач на шериатските закони. Тогава мюфтийската длъжност се поверявала на някой известен учен от околията от падишаха, но не се смятало за официална длъжност. Назначеният за мюфтия учен продължавал да изпълнява преподавателската си работа. За длъжността на мюфтията не се предвиждало заплата като лицата, за които те издавали фетви (решения) му плащали известна сума.
По време на гледането на делата винаги в заседанията присъствали пет шест души, известни в града със своята честност и справедливост и се подписвали под съдебните протоколи.
доц. д-р Рашид Гюндогду

Източник