Жените и джамията

Жените и джамията

Джамиите са места, които събират в едно хора от всички слоеве на обществото и ги обединяват със съзнанието, че служат на Аллах.
Джамиите са свещени храмове, където укрепва любовта, уважението и сърдечното единство на хората. По протежение на историята общо взето е надделяла културата на патриархата. Ислямската религия обаче, въпреки наличието на някои физиологични и психологически различия, смята жените и мъжете за «хора» и «Аллахови раби», поради което ги приема за равни. (ез-Зарият, 56); че Аллах ги е сътворил различни, за да изживеят живота си щастливи и в благополучие» (ен-Ниса, 1; ер-Рум, 21) като същества, които взаимно се допълват с различните си роли (Ал-и Имран, 195).
По времето на Хз. Пейгамбера ни в Месджиди Небеви жените са живели активен религиозен живот. Това са били години, в които ислямът се прилагал в оригиналния си вид. Трябва да се има предвид, че онова, което е било започнато по времето на Хз. Пейгамбера ни, продължило и след неговата смърт. Впрочем, Аллах Теаля повелява: «Който се покорява на Пейгамбера, вече се е покорил на Аллах» (ен-Ниса, 80).
Жените, които вземали активно участие в социалния живот през първите години на исляма присъствали в петкратните, петъчните и байрамските намази. Те са слушали проповедите на Хз. Пейгамбера ни. При това с думите: «Не пречете на присъствието на жените в месджида» (Муслим, Салят, 134) Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е поощрявал жените да присъстват в месджидите. Нещо повече той е искал дори при някои извинителни положения жените да посещават месджидите като застанат зад джемаата и вземат участие при текбирите. Освен това той е дал разрешение за онези жени, които са пожелали да вземат участие в нощните намази. (Бухари, Езан, 162)
В ислямската история често се срещат имена на жени, които стриктно са изпълнявали своите ибадети и се прославили със своята набожност. Фактът, че жените са посещавали месджидите в ранните сутрешни часове и са вземали участие в намазите узнаваме от следното предание, достигнало до нас благодарение на Хз. Айше: „След като Расулюллах повеждаше сутрешните на- мази, вярващите жени се покриваха и оставаха там, след което се връщаха в домовете си. И тъй като все още беше тъмно, никой не можеше да ги познае.“ (Бухари, Салят, 13).
По времето на Хз. Пейгамбера ни жените посещавали джамиите и за да чуят Корана. Умму Хишам си спомня: «Аз сура Кехф научих лично от Хз. Пейгамбера ни при петъчните намази. Защото при всеки петъчен ден той четеше сура Кехф».
Хз. Пейгамбера ни е придавал голямо значение за просвещението на всеки мюсюлманин без разлика дали е мъж или е жена. В това отношение жените, които вземали участие в намазите не само в Месджиди Небеви, но и в останалите джамии са имали възможност да научат много въпроси, свързани с този и отвъдния свят.
Тъй като мъжете в Месджиди Небеви са били повече, жените се затруднявали да чуят Хз. Пейгамбера ни. Затова те отишли при него и настояли: «О, Пратенико на Аллах, мъжете ни надминаха в стремежа си да чуят и да се възползват от вашите беседи. Не бихте ли ни заделили един ден определен за целта?» Тогава Хз. Пейгамбера ни определил времето след икинди намаз в четвъртъците. От време на време той прекосявал мъжкото отделение, идвал при жените, където им преподавал религиозни знания и им препоръчвал да дават садака.
Хз. Пейгамбера ни наред с поощренията на жените да присъстват в джамиите, е взел и необходимите мерки, за да може те да се чувстват удобно и спокойно в тях. Той е препоръчвал да се чете по-накратко при намазите заради плача на децата, да се избягват неща, които биха привлекли вниманието на другия пол като употребата на приятни ухания.
Въпреки препоръките на Хз. Пейгамбера ни жените да вземат участие при джемаата в джамиите, след неговата смърт мюсюлманите, които още не са били освободени от влиянието на предишните култури, са допуснали грешката съзнателно или не, да отнемат някои от правата, които ислямът признавал на жените. Когато се върнем в историята, ще видим, че жените, които по времето на Хз. Пейгамбера ни и Хз. Ебу Бекир са вземали участие в намазите, то при Хз. Омер е било решено те да кланят намаз отделно от мъжете с друг имам. По времето на Хз. Осман е било възстановено предишното положение. Хз. Омер е заделил специално място за жените в джамията, където те по време рамазана да кланят намаз отделно от мъжете като им назначил Сюлейман бин Ебу Хасме за техен имам. Това правило по-късно при Хз. Осман е било отхвърлено и жените отново започнали да кланят намаз под ръководството на същия имам.
Желанието жените да бъдат държани далеч от джамията и джемаата с времето оказало своето въздействие и се е утвърдило поверието, че присъствието им в джамиите може да породи различни раздори и че по-добре би било да изпълняват ибадетите си по домовете. Това положение обаче по-късно насочило жените към посещения на теккета, тюрбета и завиета. А това от своя страна променило не теоретичната и действената страна на религията, а извел на преден план формалната й страна. Това положение след време станало причина някои нерелигиозни практики да се показват като част от религията ни.
В днешно време жените посещават джамиите по-скоро по време на някои ибадети. Те по време на рамазана четат Свещения Коран и изпълняват в тях Теравих намаз, слушат наставления и проповеди с оглед повишаване на религиозните си познания. И все пак в наше време жените не са постигнали това положение, което са имали по времето на Хз. Пейгамбера ни. Търсенето на причините за това, представянето на предложения, с оглед решаването на проблема, са важни от гледна точка на привличането на жените в джамиите.

Източник