1 Абдуллах ибн Умми Мектум – слепецът, който стана знаменосец на Пратеника салляллаху алейхи уе селлем

„Сляп човек, заради когото Всевишният Аллах низпосла шестнадесет знамения, които се четяха и ще продължат да бъдат четени дотогава, докато се сменят денят и нощта.“(Тълкувателите на Свещения Коран)
Кой беше този, заради когото бе упрекнат благородният Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) от висините на далечните седем небеса, с упрек, от който Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) усети болка и страдание?! Кой беше този, заради когото Всевишният Аллах изпрати достойния Джебраил с вдъхновение към сърцето на достойния Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем)?! Наистина това е той – Абдуллах ибн Умми Мектум, муеззин на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Беше меканец от племето Курайш. С Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) го свързваше роднинска връзка. Беше син на чичото на Хадиджа (радиаллаху анха) – майката на вярващите, дъщеря на Хувейлид. Баща му беше Кайс ибн Заиде, а майка му –Атика бинт Абдуллах. Бе назован Умми Мектум, защото майка му го роди сляп.
Абдуллах ибн Умми Мектум беше свидетел на изгрева на светлината на Исляма и Всевишният Аллах разтвори сърцето му за вярата. Той беше от първите, встъпили в религията на Аллах.
Живя Абдуллах ибн Умми Мектум с бедите и болките, които понасяха първите мюсюлмани с жертвоготовност, твърдост и непоколебимост. Понесе страданията и болките от мъченията на курайшите, както останалите сподвижници на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Болките от жестокостите и мъченията, на които го подлагаха, не успяха да го пречупят, разколебаят, да намалят храбростта му или пък вярата му. Напротив, всичко това добави още вяра и храброст в придържането към религията на Аллах, привързаността му към Книгата на Аллах и изучаването на Закона на Аллах. Прибави му одобрение и приближение към Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Неговата привързаност към Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и силният му стремеж към наизустяване на Свещения Коран стигнаха до там, че той не пропускаше нито една възможност да научи нещо, без да се възползва от нея. Неговата твърдост и настойчивост в това отношение понякога бяха толкова удивителни, че той научаваше нещо от Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и продължаваше да търси и от другите.
Веднъж Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) бе насочил своя призив към знатните хора от племето Курайш със стремежа и силното желание да приемат Исляма. Един ден се срещна с водачите на племето. Започна да разговаря с тези първенци на Курайш и да им разяснява какво представлява Ислямът. Той (салляллаху алейхи уе селлем) жадуваше и желаеше с душата си те да приемат Исляма, да откликнат на неговия зов или поне да престанат с мъченията срещу мюсюлманите. В това време към тях се присъедини Абдуллах ибн Умми Мектум. Той поиска от Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) да му прочете знамения от Книгата на Аллах, като каза:
- О, Пратенико на Аллах, научи ме на това, на което те научи Аллах.!
Тогава Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) се отвърна от него, като лицето му се намръщи и се отправи към групата на големците. Очакваше с надежда, че те ще приемат Исляма и като мюсюлмани ще бъдат сила, мощ, чест и величие за религията на Аллах, а също и подкрепа за Неговия пратеник. Още незавършил беседата си с тях – беседа, носеща за курайшите избавление –тръгна да се връща към близките си и почувства като че ли нещо го удря по главата. След това му бяха низпослани словата:
„Той се намръщи и обърна гръб, че при него е дошъл слепецът. Но ти откъде знаеш, може да се пречисти. Или да се поучи, та да му е от полза поуката. А онзи, който е безразличен, с него си се заел. И не е твоя грижа, че не се пречиства. А от онзи, който е дошъл при теб с упоритост и е богобоязлив, от него ти се отклоняваш. Ала не! Това е поучение и който пожелае, той се поучава в Писания почитани, въздигнати, пречистени, [преписани] от ръце на ангели-] писари достойни, благочестиви." (Абаса 1- 16)
Шестнадесет знамения низпосла довереният Джебраил в сърцето на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) заради Абдуллах ибн Умми Мектум. Знамения, които не са престанали да се четат от времето на низпославането им та до днес. Те ще се четат до Съдния ден – когато Всевишният Аллах ще бъде Наследяващият всичко на тази Земя. От този ден Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) реши да почита дома на Абдуллах ибн Умми Мектум. Приближаваше го до себе си, когато той идваше на места, където мюсюлманите се събираха. Питаше го за неговите желания, интересуваше се от неговите нужди и ги удовлетворяваше. И не е чудно. Нали бе порицан заради този слепец от висините на седемте небеса с най-суров упрек заради рязкото му обръщане?
Когато мъченията на курайшите към Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и тези, които вярваха в Аллах и бяха с него, започнаха да стават все по-силни, Всевишният Аллах позволи на мюсюлманите да се преселят от Мекка. А Абдуллах ибн Умми Мектум бе от първите, които напуснаха родното си място, преселвайки се заради религията. Той и Мусаб ибн Умейр бяха първите, които пристигнаха в Медина от сподвижниците на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем). И още непристъпили в Медина, те се разпръснаха сред жителите на града, за да им четат от Книгата на Аллах и да ги учат на религията на Аллах. Когато Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) пристигна в Медина, избра Абдуллах ибн Умми Мектум и Билял ибн Рабах за муеззини, възвестяващи словото на единобожието по пет пъти всеки ден, призоваващи хората към добротворство, подтиквайки ги към благоденствие и спасение.
Когато Билял четеше призива за молитва, Ибн Мектум възвестяваше нейното начало, а когато Абдуллах четеше призива, Билял възвестяваше началото й.
А в месец Рамадан, когато мюсюлманите в Медина чуеха призива на единия от тях преди зазоряване, започваха да се хранят, а когато чуеха призива на другия муеззин, преставаха да се хранят и започваха да говеят. Билял четеше среднощния призив, за да събуди хората, а Абдуллах известяваше с гласа си настъпването на зората – времето за сутрешната молитва. И не сгреши в тази си дейност ни веднъж, въпреки физическата си слепота.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) удостои Абдуллах ибн Умми Мектум с честта да бъде негов заместник в Медина, когато напускаше града – около десет пъти. Веднъж от тях бе когато Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) се отправи за превземането на Мекка.
След битката при Бедр Всевишният Аллах низпосла на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) знамения от Свещения Коран, с които Той възвисяваше делото и достойнството на борещите се по пътя на Аллах. С тези знамения Всевишният Аллах показваше превъзходството на борещите се над тези, които избират леността пред борбата по пътя на Исляма. Подбуждаше мюсюлманите към борба по пътя на справедливостта и подканваше ленивите да почувстват отвращение от мързела си. Тези знамения развълнуваха душата на Абдуллах. Стана му тежко от това, че не може да достигне степента на достойнството и превъзходството на борещите се по пътя на Аллах. И каза, обръщайки се към Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем):
- О, Пратенико на Аллах, ако можех да воювам, щях да воювам.
А след това със смирено сърце поиска от Всевишния Аллах покорност и благоговение. Помоли го да спусне знамения, извиняващи него и другите като него от физическата им затрудненост да отидат да воюват, като казваше в молбата си:
О, Аллах, низпослай знамение за моето извинение!
И много скоро Всевишния Аллах отговори на молбата му.
Зейд ибн Сабит, писар на откровенията, низпославани на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), разказва:
„Бях до Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), когато го обзе спокойствие, а бедрото му попадна върху моето бедро. Не бях усещал по-тежко бедро от бедрото на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). След това ми разкри, че тази тежест е била от тежестта на това, което му е било низпослано. Пратеникът ми каза: „Пиши Зейд!" и аз записах: „Не са равностойни онези от вярващите, които си седят вкъщи, и онези, които се борят по пътя на Аллах..."
Стана Абдуллах ибн Умми Мектуми рече:
- О, Пратенико на Аллах, а този, който не е в състояние да воюва?
И още думите му не бяха отзвучали, когато спокойствието отново обхвана Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и бедрото му отново попадна върху моето. Този път то тежеше много повече от първия път! Каза ми: „Прочети ми това, което записа, Зейд!" Зачетох му: „Не са равностойни онези от вярващите, които си седят вкъщи..." Каза Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем): „Добави!: „освен имащите извинение...".
Така бе низпослано извинението за тези, за които бе молено от Абдуллах ибн Умми Мектум".
Но, въпреки че Всевишният Аллах извини Абдуллах ибн Умми Мектум и тези като него, които не са в състояние да воюват в битка, той бе взел решение в себе си да воюва по пътя на Аллах. Това бе така, защото големите личности проличават в тези велики моменти. И възжела от този ден Абдуллах да влезе в битка. Дори определи за себе си мястото, което да заеме в часовете на битката. Казваше той: Поставете ме между вас в редовете и ми дайте знамето да го нося и да го пазя. Аз съм сляп, не съм в състояние да избягам.
В четиринадесетата година от преселението Омер ибн Ал-Хаттаб обяви решението да встъпи в битка с персите. Повратна битка, която трябваше да сложи край на тяхната империя и господството им и да отвори пътя към истината и справедливостта. Писа Омер до своите наместници в различните краища на държавата: „Призовете всеки, който има оръжие, кон, храброст и решителност да дойде при мен!"
Мюсюлманите започнаха да се отзовават на повика на Омер (радиаллаху анху) и да се стичат към Медина от всички краища. Сред множеството пристигащи бе и слепецът Абдуллах ибн Умми Мектум. Начело на тази армия Омер постави Саад ибн Аби Уаккас, като му даде своите напътствия и заръки и се прости с него, след което го изпрати на път.
Когато войската достигна мястото, наречено „Ал-Кадисийя", Абдуллах ибн Умми Мектум облече своята ризница и подготви снаряжението си. Бе взел решение да носи знамето на мюсюлманите и да го защитава или да умре.
Двете армии се срещнаха в тридневна люта, страшна битка. Битка, която историята до този момент не познаваше. С отиващия си трети ден дойде и величавата победа за мюсюлманите, а с нея престана да съществува една от най-големите държави. Бе издигнато знамето на единобожието в тази езическа земя. Цената на тази велика победа бяха стотици мъченици. А между тези мъченици бе и Абдуллах ибн Умми Мектум. Той бе намерен мъртъв, облян в кърви, но все още държащ знамето на мюсюлманите.