1 Как да се преборим с проблемите на тийнейджърската възраст?

„Никога не съм ви молил да ме раждате! Престанете да контролирате живота ми! Мразя ви!„
Мислите, че сте преминали трудната част да сменяте пелените и да се будите посред нощ от плача на бебето. Смятате, че най-тежко е човек да се занимава с неудържимо двегодишно „чудовище". Убедени сте, че сериозният проблем е да се справите с непослушно дете, което винаги се забърква в неприятности в училище? Е, сега идва наистина трудната част – да се справите с непокорен, често груб и невъзпитан тийнейджър.
РОДИТЕЛИ МЮСЮЛМАНИ, НЯМА ИМУНИТЕТ СРЕЩУ ТИЙНЕЙДЖЪРСКИ ЗАЛИТАНИЯ!
Тийнейджърските години, включващи периода от 13 до 19-годишна възраст, винаги са били труден период за родителите, с малко изключения. Борейки се да намерят своето място в света, тийнейджърите често въстават срещу начина на живот на родителите си. Те искат да опитват, за да открият кое е най-добро за тях. Родителите мюсюлмани също се сблъскват с много от проблемите, пред които се изправят немюсюлманските семейства. И децата мюсюлмани се изкушават да употребят алкохол или наркотици, да бъдат физически привлечени от представител на противоположния пол в класа, да бягат от училище или да се съберат с неподходяща компания. Няма съмнение, че ще бъде болезнено за едно мюсюлманско семейство да открие, че синът или дъщеря им взема наркотици, че тайно излиза с приятели от противоположния пол или има проблеми с полицията, но това може да се случи. Какво ще стане, ако те се превърнат в наркомани, ако се заразят със СПИН като правят извънбрачен секс или станат майки и бащи преди да са сключили брак? Големите мечти за децата ни може внезапно да рухнат и да се превърнат в кошмар. Случвало се е на някои мюсюлмански семейства. И безспорно е ужасяваща мисъл за повечето родители. Някои просто ще кажат, че няма да се случи на тяхното дете. Други ще предприемат действия и ще търсят начини да предотвратят опасностите. А ако се появят – да се справят с тях.
Няма две семейства с абсолютно еднакво положение. Въпреки това има няколко полезни насоки за това как да се справим с тийнейджърските залитания. Още от ранна възраст трябва да започнем да им говорим за Аллах, пророците, сподвижниците на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и големите герои в Исляма. Ако изградим у тях любов към Исляма и им дадем добри примери с техните герои, ще има по-малка вероятност да се отклонят. Човек иска да прилича на своите герои. Ако детето се възхищава на Пророка Мухаммед, Абу Бакр и Али, ще се опита да последва примера им. Ако се възхищава на рок- и поп-фолк звезди, то ще иска да е като тях. Ако въодушевим децата си с добри примери, когато се изкушат да извършат нещо лошо, ще си ги спомнят и ще останат непоколебими.
ТРЯБВА ДА СМЕ МНОГО ВНИМАТЕЛНИ КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ НА ДЕЦАТА НИ
Между 13 и 19 години децата се интересуват по-често от това какво казват приятелите им, отколкото от това какво казват родителите или по-възрастните. Според едно предание от Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем): „Човек е според морала на приятеля си. Така, че всеки от вас да гледа кого взема за приятел." Ако децата ни имат добри приятели, искрени и честни, има голям шанс и те да станат като тях. От друга страна, ако децата ни се движат с такива, които вземат наркотици и се забъркват в неприятности, то вероятно и нашите деца ще започнат да правят същото.
Необходимо е от ранна възраст да се опитваме да намерим добри приятели за децата си. Добре е периодично да ги водим на джамия или да ги изпращаме в ислямски училища, където ще се запознаят с деца мюсюлмани. Ако все пак се сприятелят с немюсюлмани, не трябва да се тревожим твърде много. Стига тези деца немюсюлмани да не им оказват отрицателно влияние. Може пък нашите да ги тласнат към Исляма. Трябва да се тревожим, ако децата ни започнат да се движат с непочтителни и невъзпитани деца.
ДА НАСЪРЧИМ ДЕЦАТА СИ ДА УЧАСТВАТ В ПОЛЕЗНИ РЕЛИГИОЗНИ, СПОРТНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ДЕЙНОСТИ
Много вероятно е отегчените тийнейджъри да потърсят развлечение и вълнение на погрешното място. „Ръце без работа са работилница на дявола“– беше казал някой. Ако животът на подрастващите е изпълнен с добри и вълнуващи занимания, те няма да имат нито време, нито желание да излизат от „правия път". Ако още не сме направили това, сега е моментът да позволим на децата си да участват във вземането на решения в семейството.
ТРЯБВА ДА ПОДКРЕПИМ ТЕХНИЯ СТРЕМЕЖ ЗА ТВОРЧЕСТВО
Понякога подрастващите започват да критикуват начина на живот на своите родители и обществото и родителите се дразнят от това. Трябва да имаме предвид, че може и те да са прави. Животът и обществото ни не са съвършени, а децата твърде често имат свежи идеи как да ги подобрим. В книгата „Как да живеем с тийнейджърите – наръчник за родителите мюсюлмани" Рукаийа Уарис Мексуд пише: „Тийнейджърите са идеалисти – те искат да променят света и да го направят по-добро място. Това не са лоши стремежи и е много жалко, че възрастните са забравили собствените си идеали в ежедневен кариеризъм" Ти, родителю, може да си просто един усърден работник с някаква скромна професия, а наследникът ти, който сега е истински идеалист, може да стане известна личност, реформатор, политик или хуманитарен деец. Кой би могъл да знае, освен Аллах? Ако има стремежи и иска да по-добри света, трябва да го окуражим и да му помогнем. Ако е изпълнен с устрем, но му липсва правилна посока, трябва да му помогнем да използва усърдието си положително. Ако се захване да помага на хората в нужда и да работи за важни каузи, този стремеж може да окаже огромно влияние за по-нататъшното му развитие.
ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНЯВАМЕ ТОВА, КОЕТО КАЗВАМЕ
Тийнейджърите мразят лицемерието и много от тях сякаш имат вграден радар, за да го улавят. Ако искаме те да се вслушват в нас и да приемат съвета ни, трябва да ни имат доверие. Ако им казваме да не пият, а ние самите го правим, те няма да ни уважават. Ако гледаме програми по телевизията, които не желаем да бъдат гледани от децата, как може да очакваме те да ги избягват?
Младежките години обикновено са трудни и е необходимо родителите да се подготвят за тях преди да са настъпили. Ако родителите са изградили взаимоотношения на доверие и любов с децата си отрано, по-малко вероятно ще бъде техните деца да се отклонят от правия път. Мъчително е да гледаш как детето ти върви в грешната посока и да не знаеш как да го спреш, за да не се самоунищожи. Но ако неуморно и отрано им внушаваме правилните ценности и им помогнем ла изградят приличен начин на живот, без да бъдат надменни, може би ще попречим подобна трагедия някога да се случи.