Дваж чуй, веднъж говори!

Дваж чуй, веднъж говори!

Поради всевъзможни причини във всекидневието си ние влизаме в контакти с различни хора. Тези взаимоотношения стават чрез разговорите, т.е. чрез езика – изразител на ума, сърцето и мисълта. Езикът може да бъде както средство за изразяване на вярата, за съживяване на религията, за разкриване на истината и правдата, така и неправдата и богохулството.
Аллах повелява: „И когато чуят празнословие, те се отдръпват от него...“ (ел-Касас, 55)
Прекаленото говорене води до излишни и неверни приказки. Ето защо трябва малко да се говори и много да се слуша.
След като Аллах ни е сътворил с две уши и една уста, то би трябвало човек дваж да чуе и веднъж да говори. Мевляна в своята книга „Месневи“ започва с думите: „Чуй!...“, защото човек повече от всичко се нуждае от чуване и слушане. Отново Юдже Мевля в Корани Керим ни повелява: „Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани!“ (ел-Араф, 204) А нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ни заявява: „Тези, които мълчаха се спасиха!“ (Тирмизи, Къяме, 50)

Източник