Правила за поведение според сюннета на Хз. Пейгамбера ни

Правила за поведение според сюннета на Хз. Пейгамбера ни

Човекът като социално същество изпитва необходимост да живее заедно с други хора, които имат различни възможности и необходимости. А съвместният живот – определени правила. Те от една страна гарантират нормалното развитие на човешките взаимоотношения, а от друга – подпомагат индивида, сътворен по най-добрия начин в неговите отношения с останалите същества.
Взаимоотношенията между хората се уреждат с юридическите закони. Когато те не се спазват, се пораждат сблъсъци и настъпва хаос. Ето защо тези правила са подкрепени с определени наказателни санкции. Юридическите закони се следват от нравствените правила. Нравствеността е усвояването на доброто поведение и превръщането им в норми на живот. А постъпките, които противоречат на нравствените правила се санкционират лично от собствената съвест на човека или под натиска на обществото, в което живее.
Онези неща, които учат човека на изискванията за учтиво и културно поведение, необходими за живота в дадено общество и които определят формите и нормите, които трябва да се спазват при човешките взаимоотношения и го правят да бъде уважаван и почитан, се наричат правила за поведение. Те съдържат и други теми извън нравствените. Само че правилата за поведение, особено тези, които се отнасят до природата на човека са свързани с практичната страна на човешките взаимоотношения. С една дума – те са допълнение към нравствеността.
В този смисъл заедно с онова, което съдържа Коран-и Керим и живота на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), който притежавал най-добрите образци на почит и уважение, могат да се разгледат като източник на правилата за поведение на мюсюлманина. Защото Аллаховият Пратеник, който целял да изгради едно цивилизовано общество, е велик вожд и учител, учил хората на цивилизовано и нравствено взаимоотношение. Неговата ръководна роля при оказването на верния и правилния път чрез тези правила за поведение са валидни вече много векове. Защото той е този, който допълнил и доусъвършенствал прекрасната нравственост, която предишните пейгамбери са известили на човечеството. (Ибн Ханбел, 11 ,381; Муватта, Хюснюл хулк, 1)
Мюсюлманинът ще бъде нравствено възпитан човек, когато вземе за пример онова, което Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) показва както в семейния си живот, така също и в работната среда, обществените и личните си контакти с хората.

Ето и някои айети, които са свързани с темата:
„О, вярващи, нека едни общности от вас да не се присмиват на други! Може да са по-добри от тях. Нито жени на жени... Може да са по-добри от тях. И не се хулете, и не се оскърбявайте с прякори! Колко лошо е името нечестивост подир вярата! А които не се покаят тези са угнетителите". (ел-Худжурат, 11)
„О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, милосърден.“ (ел-Худжурат, 12)
„По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли (нещо) уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему.» (Ал-и Имран, 159)
„И не криви лице пред хората (като ги подценяваш и се отвръщаш от тях), и не върви по земята с високомерие! Аллах не обичай никой горделивец, самохвалец.“ (Локман, 18)
„И бъди уверен в своята походка, и снижавай своя глас! Най-противният от гласовете е магарешкият глас“. (Локман, 19)
„И повели твоят Аллах да не служите другиму освен Нему, и към родителите –добрина! Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай: „Уф!“ и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова! И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: „О, Аллах, мой, помилвай ги както и те ме отгледаха от малък!“ (ел-Исра 23-24)
„(Те са), които раздават и в охолство, и в оскъдица, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората – Аллах обича благодетелните.“ (Ал-и Имран, 134)
„И щом ви поздравят с поздрав, поздравете с по-хубав от него или отвърнете със същия! Аллах за всяко нещо държи сметка“. (ен-Ниса, 86)

Ето и някои хадиси, свързани с темата:
„Вярващият е сърдечен човек. Не може да има нищо добро у този, който не може да установи близки отношения с хората или да установят такива с него.“ (Ибн Ханбел, II, 400)
„Най-лошият и злонамереният от хората е онзи, от когото хората странят и бягат, за да се предпазят от злините му“. (Тирмизи, Бирр, 59)
„В деня на къямета във везните на вярващия няма да има нещо по-тежко от прекрасната му нравственост. Няма съмнение, че Аллах се гневи най-много на онези, които говорят и постъпват лошо». (Тирмизи, Бирр и Съла, 62)
„Нито един родител не е дарил с нещо по-скъпо детето си освен с прекрасно поведение.“ (Тирмизи, пак там, 33; Ибн Ханбел, III, 412)
„Ти продължавай да поддържаш връзките си с този, който ги е прекъснал. Дай на този, който те е лишавал. Прости на онзи, който ти е причинил злини.“ (Ахмед, IV, 158)
Според едно предание, достигнало до нас чрез Ебу Хурейре (p.a.) Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелил следното: «Когато някой от вас отиде на някое общество, нека ги поздрави. Когато пожелае да си тръгне от това общество, нека отново да ги поздрави. Предишният му поздрав не е по-важен от последния.» (Ебу Давуд, Едеб, 138, 139)
„Сине, мой! (Когато почваш да се храниш) яж с дясната си ръка и пред тебе.“ (Бухари, Етиме, 28)
„Когато пиете вода, не издишвайте в съда, от който пиете. Когато пожелае повторно да пие, нека отдели съда от устата си (да поеме дъх), след което да продължи да пие.“ (Ибн Мадже, Ешрибе, 23)
„Ако някой от вас поиска три пъти разрешение и не получи такова, то нека се откаже и се върне обратно“. С тази си повеля той е искал да каже, че по домовете на хората може да се влезе едва след като поискате разрешение. (Бухари, Истизан, 13)
„Който надава уши (подслушва) онези, които се странят от него и не обичат подобно нещо, то в деня на къямета ще се лее горещо олово в ухото му“. (Бухари, Табир, 45)
„Това че напуска нещата, които не го интересуват показва, че той е добър мюсюлманин“. (Тирмизи, Зюхд, 11)

Някои мъдрости, свързани с темата:
„Възпитаността е корона от Аллахово сияние; сложи си тази корона. Тя ще те предпази от всички злини». (Мевляна)
„Ако човек не е получил нужното възпитание, той не е човек. Разликата между човека и животното се състои във възпитанието. Отвори очи и виж цялото Аллахово слово, айет по айет се състои от възпитание.“ (Мевляна)
Някои послания в тази връзка:
Възпитанието е осъзнаване на границите. Най-ценното у човека е осъзнаването на границите. Това го прави свободен.
Правилата за поведение осигуряват създаването на здрави отношения между отделния човек и останалите.
Спазването на правилата за поведение означава уважаване на останалите хора и техните чувства. Това от своя страна показва степента на цивилизованост на човека.
Али Чимен

Източник