9 Първите мюсюлмани в науката

Химията като наука несъмнено е изобретение на мюсюлманите, което те развили до съвършенство, оставили ненадминати постижения чак до края на XVII век.
В своята блестяща книга "История на арабите" Филип К. Хити открито признава значението на мюсюлманските учени в тази област на науката: "След медицината, астрономията, математиката – пише ученият – най-голям научен принос мюсюлманите привнесли в химията. Именно те дали на химията и физиката обективен научен експеримент, който бил решителна крачка напред в сравнение с неясната съзерцателност на древните гърци."
Джабир Ибн Хайан, работил в Куфе през VIII в., е известен на света като баща на съвременната химия. Ползвал се с покровителството на принца на династията на Омаядите Халид ибн Йезид Муавие и знаменития имам Джаферес-Саддик и успял да получи блестящо образование. Джабир нееднократно подчертавал значението на експеримента в своите изследвания и така положил основите в развитието на химическата наука.
Западните учени го смятат за откривател на няколко химични съединения. На него се приписва авторството на повече от 100 научни работи по химия.
Джабир коригирал Аристотеловата теория за строежа на металите, която оставала неизменна чак до възникването на съвременната химия през XVIII век. В своята работа той обяснил методите за получаване на редица химични вещества, включително цинобър (минерал с аленочервен цвят, който се използва за получаване на червени бои) и арсен. Историческите изследвания доказват, че той умеел да получава меден сулфат, стипца (безцветно вещество със стягащо кръвоспиращо действие и с тръпчив вкус) и алкали практически без всякакви примеси, а също така знаел как да приготви така наречения серен черен дроб и утаена сяра посредством нагряване на сярната смес. Той умеел да изготвя окислен цинобър, бил добре запознат с методите на получаване на сяра, сярна и азотна киселина, познавал методите за разтваряне на златото и среброто в киселини. Неговите трактати по химия, посветени на тези въпроси, били преведени на много европейски езици, а някои химични термини, предложени от Джабир, и до днес се използват широко в съвременната химия.
Сред известните работи по химия на Джабир са: "Слънцето на съвършенството", "Царствена книга", "Книга за категориите", "Книга за Източните цинобри".
Той предложил теория за геоложкото формиране на металите и работил по практическото използване на химията в живота на човека като пречистване на металите, изработване на стомана, боядисване на тъкани и кожи, използване на манганов двуокис за украсяване на стъкло.
Друг известен средновековен арабски учен със съществен принос в развитието на химическата наука е Зекерия Рази (известен в Европа с името Разас). Той е роден през IX в. и е бил един от великите лекари за своето време. На него принадлежи известният труд в областта на химията "Китабел-Асрар", посветен на получаването на химични вещества и тяхната употреба. Зекерия Рази бил един от първите, който направил сравнително точна класификация на веществата. По времето, когато Джабир и някои други арабски химици разделяли минералните вещества на тяло (злато, сребро и др.), душа (сяра, арсен и др.) и дух (цинобър и нишадър и др.), Рази разделил минералните вещества на растителни, животински и минерални.
С класификацията на минералните вещества се занимавал също и Ел-Джабиз. А Ебу Мансур Муваффак има значителен принос в методиката на получаване и определяне свойствата на минералните вещества. Известният арабски химик Ебул Казим се занимавал с приготвянето на лекарства по метода на сублимация и дестилация. В ислямските страни изработвали висококачествена захар и стъкло. Мюсюлманите били също специалисти и в областта на изготвянето на мастило, лак, цимент и изкуствени бисери.

Свещеният Коран пробудил у първите мюсюлмани духа на изследването. Именно той изиграва определяща роля в техните научни постижения и довежда до разбирането, че науката не може да се развива само на основата на умозрителни предположения. Реален прогрес може да се постигне само като се отговори на въпросите, зададени по волята на Създателя на природата.
Най-важните характеристики на такъв метод на изследване са експериментът и наблюдението, чрез които се решават редица проблеми от механиката, хидростатиката, оптиката и други раздели на физиката. Това довело мюсюлманите до изобретяването на апаратури за дестилация, сублимация, филтриране. Сред мюсюлманските учени, които имат съществен принос в развитието на физиката, са Кинди, Джахиз, Бану Муса, Беруни, Рази и Абдур Рахман ибн Наср.
Ебу Юсуф ибн Исхак, известен повече в Европа с името ел-Кинди, е роден в Куфе в средата на IX в. и е живял в Багдад. Освен с физика той се занимавал и с астрономия, философия, химия, оптика и е бил специалист по теория на музиката. Той е написал повече от 256 книги, голяма част от които за съжаление са изгубени. До нас са достигнали трудовете на Кинди, преведени на латински език. Те са посветени на метеорологията, въпросите за измерване относителните тегла на веществата, морските приливи, оптиката и отражението на светлината. Осем от неговите книги са от областта на музиката. Освен това той написал няколко книги върху приложението на желязото и стоманата при изработване на оръжия. Математиката той използвал не само в услуга на физиката, но също така и в медицината.
Кинди бил убеден, че златото и среброто може да се получават само чрез добиване от рудници, а не с помощта на каквито и да е други процеси. Той се опитал да обясни закона за земното привличане. Рази провел изследвания за определяне на относителното тегло чрез хидростатични методи, които той нарекъл "мизанет-табии".
Повечето от неговите трудове по физика, математика, астрономия и оптика не са се запазили. В областта на физиката разглеждат въпроси за материята, пространството, времето и движенията. Според него материята в примитивно състояние, преди сътворението на света, се е състояла от разсеяни атоми.
Смесени в различни пропорции с елементите на пустотата, тези атоми образуват няколко елемента – пет на брой, а именно - земя, въздух, вода, огън и небесния елемент.
Ебу Рехан Беруни, научен гений, в своя труд "Китабел-Джаваир" описва различните видове скъпоценни камъни и определя точно тяхното тегло.
Беруни установил, че светлината се разпространява по-бързо от звука. В областта на геологията той първи предложил правилно обяснение за образуването на природните извори и артезианските кладенци.
По-голямата част неиздадени статии на Беруни се съхраняват като ръкописи в библиотека Ескориал. В тези материали се дава подробно описание на камъните и металите, определяни като естественофизическа и медицинска ценност.
Друг известен учен в ислямския свят е Хазини. Той обяснил феномена на увеличаване плътността на водата при приближаване към центъра на Земята. Роджър Бекъм, който впоследствие доказал същата хипотеза, основал своите доказателства именно на теорията, предложена от Хазини.
Мизанул Хикме посветил своите блестящи работи на въпросите за теглото на телата и съставил таблици за стойността на плътността на много твърди и течни вещества. Тези трудове включват също "наблюдение на капилярността, прилагане на аерометъра за измерване плътността и оценяване температурата на течностите, теория на лоста и използването на тежестта в строителството".
Главите за теглата и мерките били написани от Ибн Джами и ел-Аттар. Абдур Рахман ибн Наср написал забележителен трактат за теглата и мерките, предназначени за пазарите на Египет.

Мюсюлманските учени достигнали значителен прогрес и в областта на биологията, особено в ботаниката, развили до съвършенство културата на градинарството. В зоологията не малко работи на средновековните мюсюлмански учени били посветени на изучаването на конете. Ебу Убейде написал повече от 100 книги, от които над 50 са по въпросите на конете.
Ел-Джахиз от Басра заслужил репутация на един от великите зоолози в ислямския свят. Влиянието, което той оказал в тази област, се проследява чак до известния персийски труд "Ел- Казвини" и египетския трактат "Ел-Дарими". Неговата книга "Китаб ел-Хайван" (Книга за животните) съдържа данни за психофизиологическите адаптации на животните. Той бил първият, който забелязал измененията в живота на птиците при тяхната миграция, отново описал метода за получаване на "амоняка от вътрешностите на животните по пътя на сухата дестилация".
Ел-Дарими, починал в Кайро през 1405 г., бил велик зоолог. Неговата книга "Животът на животните" е една от най- значимите работи на учените в областта на зоологията. Тя представлява истинска енциклопедия за живота на животните, богат източник на сведения в тази област на науката, съдържа история на животните, предхожда трудовете на Бюфон 700 години.
Огромен е приносът на испанските мюсюлмани в ботаниката. Те били проницателни наблюдатели и открили полови различия при такива растения като палмите и конопа. Странствали в търсене на редки растения по бреговете на моретата, горите и отделни територии. На тях принадлежи класификацията за начина на размножаване при растенията – растящи от семена, от присадки (калеми) и произволно растящи, т.е. диви. Испанските мюсюлмани развили доста добре ботаниката в сравнение със състоянието, в което "тя била оставена от Диоскорид, и добавили към гръцките хербарии 2000 растения". В Кордова, Багдад, Кайро съществували специализирани ботанически градини, предназначени за обучение и експерименти.
Кордовският лекар Ел-Гафики (1165 г.) бил известен ботаник, събирал растения в Испания и Африка. Според Г. Сартън той бил велик експерт за своето време по лекарствените травми. Неговите описания на растенията били най-точни в сравнение с всички, които били осъществени на езика на мюсюлманските страни. Той давал названия на арабски, латински и берберски език."
Ебу Зекерия Яхя ибн Мухаммед ибнел-Авван, живял в края на XII в. в Севиля (Испания), бил автор на значителния трактат по агрономия "Китабел-Филалах". В книгата се разглеждат повече от 585 различни растения и се привеждат данни за култивиране на над 50 плодни дървета. В този труд се обсъждат различни болести по растенията и се предлагат методи за тяхното лечение. В книгата са представени нови наблюдения за свойствата на почвата и различните видове (типове) наторяване.
Абдуллах ибн Ахмед ибнел-Байтар бил велик ботаник и фармаколог в Испания през средните векове. В неговите хербарии са представени образци на растения от средиземноморските крайбрежия от Испания до Сирия. Той дал описание на повече от 1400 медицински препарата и ги сравнил с данните, приведени в работите на 150 древни автори. Книга за лечебните растения е важен труд по ботаника за всички периоди, като се започне от Диоскорд до края на XVI век.
Ел-Байтар бил известен в средиземноморските страни. Той служил в двора на ейюбитския крал Малик в качеството си на главен специалист по травмите. От Кайро той пътувал в Сирия и Мала Азия и умира в Дамаск. На арабите и персите принадлежат редица космографски трудове, включващи раздели за животните, растенията и камъните. Най-известните от тях съставляват енциклопедия "Зекериел-Кайвини".
Значителното развитие на ботаническата наука в Испания довело до широко разпространение на агрономията и градинарството. Г. Сартън пише, че "развитието на градинарството съставило една от прекрасните особености на ислямското наследство и градините на Испания остават и до днес едни от най-великолепните резултати на мюсюлманското присъствие и развитие".