6 Коранът спаси науката

Издаваното в Дания популярно научно списание IllustreretVidenskab, което е особено известно сред младежите, в своя брой от февруари 2004 г. помества статия, озаглавена Коранът спаси науката, написана от датчанина Ларс Дуе Арнов. Статията, освен че разкрива приноса на ислямската религия към науката от гледната точка на един датчанин, в същото време по невероятен начин описва как дължим цялото си знание в области от астрономията до медицината, което днес улеснява живота ни, на исляма и мюсюлманските учени. Като един човек от Запада, Арнов набляга на това как не е възможно Ислямът да бъде "източник на терор", какъвто той се опитва да бъде показан, особено след събитията от 11 септември, като в същото време напомня за закъснялата благодарност, която трябва да се изрази към Исляма.
Днес, много хора на Запад обвиняват ислямския свят в това, че е фундаменталистки. В същото време обаче, докато Средновековието е тъмна епоха в историята на Европа, то ислямският свят беше един жив и просветен свят, в който се развиваха науката и цивилизацията. Новата религия Ислям подтиква вярващите да търсят мъдростите и произведенията на Аллах в природата. В действителност, в основата на днешното научно познание стои ислямското познание.
През XII в. мюсюлманският доктор Сабит е извикан в лагера на един християнски барон да прегледа раната на крака му. Сабит превързва раната по свои методи. Когато раненият започва да оздравява, при него идва един френски лекар, отдръпва Сабит настрана и задава на рицаря следния въпрос: "Какво желаеш, да живееш с един крак, или да умреш с два?" След това вдига една голяма брадва и я поваля върху крака на рицаря. При първия удар кракът не се откъсва напълно, а при втория удар се разпилява и в този момент рицарят умира. Арабският доктор мюсюлманин, поклащайки глава напуска лагера със следните думи: "На тези християни не им достига ум за медицина."
Тази случка е показателен пример за отношенията между европейците и мюсюлманите през Средновековието. Тези две култури винаги са били резервирани една към друга. Това е така, защото привържениците и на двете религии вярват, че те са последователите на истинската религия.
Това напрегнато отношение става причина за измислянето на различни истории по адрес на мюсюлманите в Европа. Докато европейците гледат на мюсюлманите като на убийци без разум, то мюсюлманите виждат европейците като първобитни и диви същества.
И двете страни сигурно преувеличават, с тази разлика, че мнението на мюсюлманите за европейците е по-близко до истината. По времето, когато мюсюлманският доктор Сабит посещава лагера на християните, ислямският свят се намира в невероятен културен разцвет. Източникът на този разцвет несъмнено е разпространяващият се от Средния Изток до Северна Африка и Европа Ислям.
В тази златна ера (900-1300 г.) ислямската цивилизация се намира много по-напред в сравнение с европейската. Ислямът тогава определя развитието във всички научни области.
В средновековна Европа развитието на науката се осъществява под строгия контрол на църквата, като едва ли не нововъведенията биват спирани. Анатомичните изследвания върху човешкото тяло например, са възприемани като непозволени от религиозна гледна точка и са забранени. В същото време обаче ислямските доктори, астрономи и математици осъществяват много сериозни стъпки в тези области. За съжаление в днешно време много малко хора знаят и приемат факта, че Западната цивилизация е произлязла и се основава напълно върху изследванията и откритията на ислямските учени.
Културата е по-силно средство от оръжието.
През X в., когато ислямското знание се намира в своя апогей, Ислямът се разпростира върху голяма част от земното кълбо. Завоеванията на Запад, които започват веднага след смъртта на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) в продължение на няколко години достигат до Северна Испания.
Мюсюлманите бележат изключителни победи и в битките. Причината за тези победи се крие не толкова в бойните възможности на войниците, отколкото във факта, че тази нова религия и цивилизация се основава върху силата на вярата и културата. Противно на другите религии и култури, Ислямът завладява душите не със страх и терор, а с милост.
През Средновековието християнската религия станала средство за натиск върху масите. На различните мислители се въздействало с огън и терор. Хората сред мюсюлманите, които притежавали различни идеи и религии, живеели в пълно разбирателство с мнозинството. Ето защо много области масово приемали Исляма без какъвто и да е натиск. През 711 г., когато ислямският пълководец Тарик преминава с войската си през Гибралтарския проход в Испания мюсюлманските бойци не срещат никаква съпротива. Нещо повече, някои области посрещат ислямските войски като един вид спасители. Така, докато Ислямът заздравява позициите си в света, с принципите си, мюсюлманите се включват в търговския живот и населението подобрява значително жизнения си стандарт.
Един от най-важните градове на ислямската цивилизация в Южна Испания - Кордова през 950 г. има население от 500 000 души. По онова време в града има 600 джамии и много библиотеки. В личната библиотека на халифа е имало 400 000 книги. Всички пътища на града били застлани с павета, нощем улиците били осветени. От друга страна големите западноевропейски градове тънели в тъмнина до XIX в., когато в употреба навлиза газовата лампа.
Знанието е престижът на халифите.
Богатите търговци по онова време, принцовете и халифите винаги имали около себе си малки групички от учени и философи. Това означавало голям престиж и уважение. Основната причина за разпространението на науката била нейният престиж и стимулиране, почитане от знатните среди, което подпомагало и развитието на технологията. Наред със забележителностите в областта на изкуството и архитектурата, възниквали и научни центрове с градини и алеи. Градовете, снабдени с необходимите за науката и изследванията инфраструктура и библиотеки, били подложени на наплив от страна на учените. Редица градове като Багдат, Кайро, Кордова били превърнати във важни научни центрове.
Учените ден и нощ обсъждали научни проблеми в библиотеките и в домовете, в които били поканени. През IX в. халифът Мемун основава в Багдад академия под името "Научен дом" (Бейтул Хикме), която действително се оказва академия на науката и изследванията. Обучаващите се в тази академия студенти превеждат забравени старогръцки и византийски произведения на арабски език. Ако не беше тази преводаческа дейност нямаше да е възможно тези произведения да се запазят и достигнат до наши дни. Тази преводаческа дейност е една от най-полезните за развитието на ислямското знание.
Действителният мотивиращ фактор обаче е разглеждането на Корана през IX в. от революционно мислещите учени от гледна точка на научното развитие. Тези новатори безсъмнено са отдали голямо значение на личностния избор и човешкия разум. Но по-важно от това е голямото внимание и подкрепа, които Коранът оказва на науката. Това е така, защото Коранът постоянно приканва вярващите към любопитство и размисъл. Той иска всяко нещо да бъде изследвано, да бъдат анализирани механизмите и потайностите на явленията в природата по най-прецизния и напреднал способ.
Учените и мислителите, които прочитат и коментират правилно посланията на Корана, не намират науката и знанието като нещо противоположно на религиозните догми. Точно обратното, това са нужните пътища за разбирането на света. По този начин може да се разбере величието и истинското съществуване на Аллах.
Мюсюлманите не отричат християнството и юдаизма.
Нещо повече, те виждат Исляма като по-напреднала и развита форма на тези религии. И в този смисъл подхождат много гъвкаво и меко към последователите на другите религии. В тази свободна научна среда те си сътрудничат не само с християнски и юдейски учени, но и с хора, споделящи други разбирания и изповядващи друга религия. За изследователите и учените от различни националности и религии, които се събират в ислямските страни, арабският език става езикът, на който всички те общуват помежду си. Арабският език е световният и научен език за онова време и е заемал ролята, която английският притежава днес... По този начин ислямските страни се превръщат в средище на големите учени. От това сътрудничество се получавали невероятни резултати.
Ибадетът има нужда от астрономията.
Бройната система, създадена от математика ел-Харизми (770-840 г.), полага началото на една нова ера в математиката. Малката книжка на Харизми в областта на математиката поставя началото на един съвсем нов период. Той открива "нулата", представляваща "нищо". Тази система е най-съвършената от използваните досега.
Бройната система, днес известна на всички ни като арабската бройна система, представлява революция. Това е така, защото вече може да бъдат описани всички числа, които идват на ум на един човек. Използването им е много лесно. Докато европейските търговци се опитват да се справят с твърдите римски цифри, ислямският свят лесно извършва сметките си с молив.
В действителност бройната система е позната и в Индия. Но Харизми усъвършенства бройната система много повече. И още по-важното е, че представя ислямския свят. Този факт за арабите бил нещо нормално, понеже те споделят възгледите си и научното мислене от Иран, Индия, Китай и древна Гърция, но добавят своите възгледи и научни познания и ги развиват до по-висши нива.
Мюсюлманските учени и изследователи проявяват голям интерес към астрономията. Напредването в областта на математиката имало важно значение. За да бъде възможно кланянето на намаз пет пъти дневно с лице към Мекка, било необходимо да се следят положенията на Слънцето и Земята. В която и страна да се намирали мюсюлманите, едно от условията на намаза за тях било да са обърнати към Кябе.
Тази религиозна мотивираност е причината за големите открития по-късно в астрономията. Така например, се измерват обиколката на Земята и периметъра на земната повърхност. Ислямските учени по астрономия систематизират всички познания. Те не извършват случайни наблюдения, а изследват систематично небето. На различни места изграждат обсерватории, които по-късно стават пример за модерната астрономия.
Ислямските учени възприемат със съмнение моделът на Птоломей (около 120-180 г.), според който земята е в центъра на Вселената, а Слънцето и звездите се въртят около нея. Те откриват и доказват несъответствието в неговата система и създават един нов модел. Днес знаем, че моделът на Слънчевата система с център Слънцето принадлежи на полския учен Коперник (1473-1543 г.) В действителност обаче, изследванията по този въпрос са извършени от ислямските учени. Близостта на изчисленията на Коперник е толкова идентична и прилича на тези, направени от ислямските учени, че някои историци не могат да не приемат и да се въздържат от това да признаят, че Коперник всъщност е използвал изчисленията на ислямските учени.
Хирургически конец от черво на котка.
Без съмнение най-голямата ислямска наука е медицината и през Средновековието мюсюлманските учени са далеч по-напред от своите европейски колеги. Още през X в. докторите можели да ампутират крак и ръка и да зашиват раните с черво от котка. Ислямските лекари лекували счупен нос, а в края на XI в. очният лекар ел-Мевсъли открива способ за лечение на перде в окото. Това представлява техника за поливане на вредните вещества от окото чрез малки игли с дупки в тях. Този метод е открит отново от френския лекар Бланшет едва през 1846 година.
Мюсюлманските учени изследват човешкото тяло, и чрез различните опити, които провеждат, успяват да разграничат и установят различните видове болести и да ги отстранят. Доктор Ел-Рази (825-930 г.) например, първи установява шарката и я лекува. През XIII в. египетският доктор Ибн Нафис(1213-1288 г.) открива белодробната система, а неговият ученик Ибн ел-Куфф открива капилярните вени. По този начин бива положена основата на модерната медицина.
Един от най-значимите доктори на ислямския свят еИбни Сина (980-1037 г.), известен като Авицена. Ибни Сина събира медицински данни от Византия, Индия, арабските и други азиатски народи и по-важното – на тяхна база прави своите научни открития и ги прилага. Ибни Сина написва най-голямото си произведение в областта на медицината под името "Ел-Канунфит-Тъб" (Законите в медицината). Тази книга е основният източник на знание във всички големи европейски университети до XVIII век.
Модерната болнична система, която притежаваме днес, също идва от мюсюлманите. През XII в. голяма известност придобива болницата Адуди в Багдат. Болницата Адуди, в която работят 24 доктора е функционирала по същия начин, по който работят днес съвременните болници. В нея също е имало големи салони, предназначени за обучение и големи библиотеки. Интелигентните и талантливи младежи идвали от далечни места, за да придобият знания тук. Болницата Адуди оказва огромно влияние за възникването на многобройни болници в ислямския свят. Най-голямата от тях е една от болниците в Кайро, където било възможно лекуването на всякакви болести. Тя имала капацитет от приблизително 1000 легла, била почти колкото днешната най-голяма болница в Дания –Ригоспитал.
Без съмнение, изобретенията и научните открития на мюсюлманите са много важни. Но може би най-важното от това е, че те откриват научния метод на изследване, това, че те въвеждат системността в науката. Мюсюлманите предотвратяват показността на научните опити и тестове и ги превръщат в систематични и организирани такива. Както това става днес, те разпределят всички неща – явления на класове, научните дискусии стават по методите на разума и логиката, проблемите се разглеждат от гледна точка на научното познание и изследване. Всички научни данни, получени в резултат на тези изследвания и дискусии с внимание и грижа се увековечават като се записват върху хартия, която мюсюлманите започват да използват около VIII в.
Европейците се запознават с ислямската наука и мислене, когато мюсюлманите завладяват Испания. Едва през XII в. главният епископ в Толедо Дон Раймундо назначава група от монаси – експерти филолози да преведат научните трудове от арабски на латински. Тези преводи по времето на Кастилския крал Алфонсо X (1258-84 г.) се ускоряват още повече.
Ограниченията удавят науката.
Докато християните превеждат ислямските научни трудове от арабски на латински, златната ера, изживявана в областта на науката започва лека полека да увяхва. И през XIII в. започва период на връщане назад. Учените не са в състояние да обяснят напълно причината за този процес. Някои свързват застоя и изоставането не с истинското тълкуване на Исляма, а с догматизирането на вижданията на определени личности. Междуличностните неразбирателства ограничават свободата на мисленето, която Коранът осигурява. Посланията на Корана, като най-важен фактор за напредъка в науката, вече започват да се тълкуват в ограничен вид. Под булото на различни религиозни маски се налагат някои забрани и ограничения на научните мнения. Според други учени основната причина за упадъка в науката са войните и нестабилността в икономиката.
Жадните за кръв монголци ограбвали източните части на ислямската държава и бедствието се случва през 1258 г., когато Багдат е нападнат и ограбен. В същото време войната, данъците и монополът от страна на държавата в търговията и икономиката също бил отрицателен фактор. Както казва историкът Ибн-и Халдун през XIV в., "когато данъците бъдат повишени и печалбата изчезне, приносът на икономиката към културата също изчезва".
Докато ислямският свят увяхвал, то за европейците вратите на науката току що се отваряли. Превеждането на ислямските трудове дало началото на Ренесанса в Европа. Европейците не се спират само с изучаването на науката, а и се развиват във всички други области. Най-важното в този процес може би бил фактът, че ислямската наука промени гледната точка на християнския свят към църквата и света. Тези нови мисли отделили науката от религията и това станал водещият фактор за развитието на модерната наука през XVIII в. Златната ера на науката в Исляма затихна преди 700 години. Но това, което знаем е, че Ислямът спаси науката. Ислямът стана причина Европа да се събуди и стана причина науката да достигне до наши дни.