Правила на науката и обучението
"Изучаването на науката е фарз (задължение) за всеки мюсюлманин и мюсюлманка."
1. Науката е откриване на прозрението и светлина на тъмнината. Премахва мрака на невежеството; възвисява човека до степента на добродетелните.
Знанието е украса за знаещите и оръжие срещу враговете. То е капитал, който никога не свършва и не се погубва, не тежи на човека; то е съкровище, което не свършва, винаги го придружава, без страх от крадци и нещастници.
Знанието пази живота. Улеснява осигуряването на препитанието, Напътства към чувството за дълг, към честен начин на живот в обществото, прославя човека. Чрез него се придобиват различни професии и занаяти, регулира се разумът, то активира благонравствеността, пречиства и заздравява вярата.
2. Сине, знай, че достойните учени са наследници на пророците (енбия) и пратениците (мюрселин) – Аллах да ги благослови. Те са и светлината на епохата си, защото, когато видят нещо, говорят за същността, причината, целта, резултата, доброто и злото, ползата и вредата от това нещо. А невежите се считат за мъртви, защото те не оценяват нищо, без да са подтикнати от необходимостта и затруднението; пият вода, без да разберат какво е тя, ядат плода, без да помислят от къде идва той, изобщо не се интересуват от нищо.
3. Не се притеснявай, затова, че знаеш по-малко от другите! Но се притеснявай за онова, което си имал възможност да научиш и не си научил!
4. Сине, търсещият знание не трябва да се занимава със светски удоволствия, каквито са богатство и сладострастията; те са харам, защото истинското знание е тяхната противоположност. Единствено невежите, които следват шейтана (сатаната) и които са печелели гнева на Милосърдния (Рахман), следват сладострастията си.
5. Не бъди високомерен към знанието! Бъди скромен, за да се развият твоите способности и дарби! Слушай много внимателно и с желание знанието, уроците, лекциите и преговорите! Не се впускай изведнъж в науката, а използвай установените системи! Предпочитай по-важното пред важното! Подбирай доброто от всяко нещо и го запомни!
6. Сине, целта на обучението не е да станеш мюфтия или преподавател, а да се подготвиш като човек, който осъзнава своите права и задължения.
7. В никакъв случай целта на обучението да не е постигане на слава и възхвала. Знанието ти да не бъде причина за завист и обвинения, както и да не поражда вражда между добросъвестните служители! Такива постъпки са порицани; науката и обучението, колкото и да са възхвалени, ако се съпътстват от такива отрицателни намерения, и те самите се превръщат в порицани. Обучавай се с искрени намерения! Действай според желанието на Аллах! Нека знанието ти да бъде причина за добри неща! Бъди благословен; възвиси се материално и духовно!
8. Сине, не бъди от невежите всезнайковци! Целта ти да не е превъзходство над връстниците ти! Не се опитвай да надскочиш това, което си! Най-великото познание е да познаваш своите възможности. Ученият прилича на житен клас; ако е пълен, се навежда, а ако е празен, се изправя.
Ю. Зияеддин Езхери
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (118), Юни, 2003 година