Търпение, благодарност, съгласие

Търпение, благодарност, съгласие

В последния айет на сура Али Имран Аллах Теаля повелява: «О, вярващи, бъдете търпеливи и надвивайте с търпение, и бъдете твърди, и се бойте от Аллах, за да сполучите.» (Али Имран, 200)
Исмаил Хаккъ Бурсеви когато коментира този айет обръща внимание върху следното:
„О, хора! Проявете търпение при изпълнението на ибадетите и подчинението на Аллах; търпете при болести, бедност, немотия, страх и други подобни изпитания».
По отношение проявата на търпение бъдете по-търпеливи, отколкото неприятеля.
Надвийте собственото си аз, който е най-големият ви враг, когато трябва да се противопоставите на своите желания и наклонности. И бойте се от Аллах, за да постигнете спасение.
Потърпете при притесненията, която ви причинява набожността.
Противопоставяйте се на собственото си аз, когато трябва да изоставите навиците си.
За да постигнете богатство, нека тайните ви да останат известни само на Аллах.
Ето така узрява човека. С търпение, благодарност и съгласие.
Ибрахим бин Едхем (куддисе сиррух) има едно предание относно пътуване до светите места пеша. Това предание, пълно с мъдрости се разказва по следния начин:
„Ибрахим бин Едхем тръгнал пеш да посети Бейтуллах. Както пътувал по безлюдните и безводни пустини, настигнал го един бедуин и го попитал:
„О, стари господине, накъде сте тръгнали така?“ Ибрахим бин Едхем (к.с.) отговорил: „На Бейтуллах!“
Човекът с учудване го запитал: «Как така пеша ще стигнеш до там?»
„Аз разполагам с много превози“ – отговорил Ибрахим бин Едхем.
Човекът се огледал наоколо, но не видял никакви превози, но големият Аллахов приятел повторил: «Аз разполагам с много превози!»
При тези негови думи бедуинът не можал повече да търпи и попитал:
„Е, добре, къде са тези превози?“
Тогава Ибрахим бин Едхем решил и да задоволи любопитството на бедуина и да му даде достоен урок, рекъл:
- Сине! Когато ми се случи някакво нещастие и неприятност, аз яхвам превоза „търпение“. По този начин се опитвам да премахна и да преодолея това нещастие или тази неприятност.
Постигна ли някакво благо, веднага пък яхвам превоза «благодарност». Тогава си спомням за моя Създател, Който ми е дал това благо и аз Му благодаря!»
Ако пък ме сполети някакво бедствие или нещастие, тогава пък се качвам на превоза «съгласие». Защото аз вярвам, че това бедствие или нещастие е от Аллах и не Му се оплаквам и се съгласявам с положението си.
А и друг път, когато моят аз ме призове към някоя злина, а з си казвам: «О, нефис мой! Аз зная, че остатъка от живота ми е по-кратък от изживения!»
Ето, благодарение на тези три превоза дългите разстояния се скъсяват и трудностите се преодоляват, сине!»
Така Ибрахим бин Едхем продължил своя път. Бедуинът, който чул тези мъдрости, рекъл следното на големия Аллахов приятел: «О, Ибрахим! Всъщност ти си бил с превоз, а аз съм бил пешия. Върви нататък, продължавай пътя си!»
Човек цял живот се бори, за да се сдобие с тези три вида превози. Затова той трябва да е готов за различните изпитания. Защото лошите намерения, които са се гнездили в душата на човека, могат да бъдат премахнати единствено благодарение на непрестанната борба със своя нефис!
Тези три прекрасни черти на нравственост – търпението, благодарността и съгласието ги има единствено у зрелите хора. Затова нека нашия Създател да ни направи да сме от търпеливите, благодарните и проявяващите съгласие.
Един ден любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) рекъл следното на приближените си: „Искате ли да ви кажа какво да правите, за да може Аллах да ви прости греховете и да ви възнагради?“ Тогава те в един глас рекли:
„Да, Расулюллах, искаме!“ Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелил следното:
„Когато ви се налага да преодолеете неща, които са трудни за нефса, вземете абдест, идете в месджида, кланяйте намаз и чакайте следващия намаз... Ето, това се нарича винаги да сте подготвени!“ (Муслим, Тахарет, 4-1)

Източник