5 Мисията на етническата интелигенция

Мисията на етническата интелигенция

На мислещата прослойка на етническата и националната общност, на хората на интелектуалния труд се пада голяма отговорност в съхраняването на идентичността, в преодоляване на нихилистичните настроения.
Генезисът на интелигенцията, в съвременния смисъл на думата, е свързана с консолидирането на нациите и възникването на националните държави в епохата на Ренесанса. До тогава с културна и научна дейност се занимава духовенството, което в Османската империя се нарича улема. Духовенството заедно с религиозни функции, изпълнява и светски като съдебни и административни служители. Някои от теолозите се занимават с научноизследователска работа и в областта на природо-математическите и хуманитарните науки.
В процеса на диференциацията на науките в епохата на Ренесанса и Просвещението се разширява кръгът на светската интелигенция. Към нея в строгия смисъл на думата принадлежат мислителите, учените и творците в областта на науката и изкуствата – изобразително, театрално, музикално и литературата. Това са просветени и мислещи хора, творчески личности, които освен добре владеене на своята научна дисциплина са усвоили основите на научните знания на своята епоха и познават главните течения, които се развиват в социално-политическата, културната и научната области. Самите те са представители на определени съвременни идейни течения, инкубатори на нови авангардни идеи. В същото време играят водеща роля в практическото им прилагане. Това им осигурява солидни позиции в обществения и културния живот на страната и света.
Интелигенцията е основен фактор на социалния прогрес, субект на културата. Отделните клонове на науката и културата не могат да се развиват без творчески личности. Те възпроизвеждат нови ценности, формират определен светоглед, който спомага за функционирането на обществената система.
Особено е важна ролята на интелигенцията в периода на консолидиране на нацията и етническите общности. Тя мобилизира пасивната дотогава общност около националната идея и новата култура. Чрез своите творби писатели, художници, учени-философи, историци и др. създават културни ценности и научни теории, разработват нови понятия, развиват литературния език. Те са хората, които разкриват историята и смисъла на етнокултурната идентичност, ценността на етническата специфика. На кратко те пробуждат дремещото национално съзнание и го укрепват. В този смисъл интелигенцията е носител на националното съзнание.
Нейната роля в информационната епоха ще нараства още повече, тъй като в тази епоха най-висша ценност ще бъде науката, знанието и информацията, т.е. продукта на творческата интелигенция.
Всяко общество, което се стреми към социален прогрес създава, отглежда своя интелигенция, която се явява негов водач, представител и говорител.
Турската общност в България също разполага, макар и с твърде тънък слой, със своя интелигенция. В случая се имат предвид хора, занимаващи се не само с творчество, но въобще с умствен труд, чийто гръбнак представлява учителството. Съставът на местната турска интелигенция се формира в периода след възстановяването на Третата българска държава на основата на групата на духовенството, възникнало в османската държава. До 20-те години на XX в. духовенството продължава да представлява основния елемент на интелигентската прослойка. Повечето от учителите се занимават с преподаването на религиозни учебни дисциплини.
В годините между двете световни войни започва да се формира и групата на светската интелигенция – учители, журналисти, писатели и поети, отделни лекари, адвокати, и др. Върху идейните възгледи на светската интелигенция значително влияние оказва кемализмът и аграризмът на Ал. Стамболийски. Кемализмът имплицитно съдържа и идеята за лаицизма (секуларизма). Местната интелигенция възприема и лаицизма, в смисъла на отделяне на религията от държавата, отдаване на необходимото значение на науката и т.н. В същото време демонстрира своята привързаност към исляма, с препоръка ислямската мисъл да се реформира съобразна потребностите на новата епоха. Научнопопулярната дейност на някои преподаватели от духовното училище „Нювваб” изцяло е посветена на религиозни теми. Отделни преподаватели обаче подхождат към тях от реформаторски позиции.
Светската интелигенция през 20-те и 30-те години няма значителни научни изяви. Нейното творчество се проявява главно в публицистиката и литературата. В научно-популярните статии се интерпретират националната идея и идентичността, социалния прогрес, необходимостта от реформи в културната област и по-специално в образователната система. Чрез своята публицистика, поезия и разкази, с просветната си дейност светската интелигенция, както беше отбелязано, допринася много за пробуждането на националното съзнание.
Политиката на тоталитарния режим, която през първото десетилетие и половината се основава на принципа за разцвет на националните култури, създава предпоставки за укрепване на местната турска интелигенция. През учебната 1957/58 година в страната работят 4900 учители – турци, от които 2758 – редовни. Сред тях има и висшисти. Вече над 400 души са завършили висше образование. Появяват се нови и по-образовани писатели и поети, произведенията на които издигат местната турска литература на нов етап. Съставът на художествената интелигенция се разширява с музиканти и композитори, диригенти, драматурзи и режисьори. На този етап на развитие на културната ни история се оформя една, макар и малка група от научни работници. Над 15 души завършват докторантура, от които четирима са избрани за професори, а шестима за доценти. Двама от тях работиха в областта на турски и литература, четирима в областта на историята, трима – във философската област и двама се занимават с естествени науки.
Най-характерната черта на тяхното творчество, на базата на постиженията на научната теория в съответната област и господстващата идеология, т.е. с помощта на дедуктивния метод да осветлят характера на местните диалекти в турския език, историята на развитието на турската култура, респективно на литературата в България и историята на турската общност.
Марксистко-ленинското схващане за интелигенцията, която й отреждаше подчинена роля, т.е. я превръщаше в придатък на работническата класа и обратите в малцинствената политика на комунистическата партия не дадоха възможност местната турска интелигенция да се превърне в значима влиятелна социална сила. Тоталитарният режим полагаше системни усилия, за да деформира етническото съзнание, да го замени с класово. Така в годините на тоталитарния социализъм беше създадена и една група конформистка интелигенция, която в името на някои привилегии, игнорираше задълженията си към своята етническа общност По време на „възродителния процес“ тя се отказа от етническия си произход, демонстративно замени етническата си идентичност и активно участваше в „теоретическото и историческо обосноваване“ на асимилаторската политика.
Огромното мнозинство от местната турска интелигенция обаче остана пасивно към „възродителния процес“. Те не се поддадоха на идеологическия и пропаганден натиск на партийния и държавен апарат. По-голямата част от тях обаче не намериха сили в себе си, за да се противопоставят открито на асимилаторската политика, не можаха да се включат в съпротивителното движение даже и в последния му етап, когато то придоби масов характер.
Имаше една не много голяма група, която още по време на кампанията за насилствена смяна на имената се ангажира с организирането на съпротивително движение. С тяхното активно участие бяха създадени 40 нелегални групи и организации, някои от които изиграха важна роля в организирането на майските мирни демонстрации през 1989 г. Затова много от тях бяха екстрадирани в Турция и някои европейски страни. По време на т.нар. голяма екскурзия, т.е. насилственото изселване около 15 хил. учители, лекари, агрономи, писатели и др. бяха принудени да напуснат страната.
В началото на прехода към демокрация турската общност отново се сблъска с вечния проблем – недостиг на интелигенция. Общността в своята история никога не е разполагала с достатъчно в количествено и качествено отношение кадри, които да направляват нейното културно и социално развитие. Главните причини за това са: липса на необходимите обществени и институционални предпоставки, преобладаване на селското население и перманентните изселнически въдни, които през десетина години отнасят в Турция подготвените кадри.
Поради тези причини и естеството на радикалната промяна в ценностната система през прехода към демокрацията се наложи да се подготви нова интелигенция. От една страна част от старата интелигенция идейно се обновява, а от друга – млади хора завършват висше образование и се включват в редовете на хората на умствения труд. Като цяло те получават добра специална и езикова подготовка, владеят необходимите компетенции, което им осигурява реализация в условията на европейската интеграция и свободната пазарна икономика.
Според преобладаващото мнение обаче подготовката на новата интелигенция става доста бавно и едностранчиво. Сегашната образователна система не им предоставя необходими знания за тяхната етническа култура, история и традиции. Определена част от тях не успяват да овладеят литературния турски език. Училището дори не си поставя като приоритетна цел формирането на самосъзнание за етно-културна идентичност. Затова младата интелигенция не се чувства отговорна за възпроизвеждането на нови културни ценности, съхраняване и развитие на идентичността. Сред тях много рядко се срещат личности с ясно изразена гражданска позиция личности Социално ангажиран. Мнозинството са индиферентни към проблемите на своята етническа общност. За много от тях приоритетна е личната реализация и благополучие.
Срещат се и такива интелектуалци, които се изолират от своята етническа общност, подценяват нейната култура. Тази тенденция е характерна за онези творци, чиито произведения или публицистична дейност е получила признание в страната, а на някои и в света. На тях понякога се предоставят отговорни държавни постове, в това число и министерски кресла, солидни места в ръководните органи на СМИ. Подобни творци обаче не се чувстват отговорни за развитието на своята етническа култура и за подготовката на млади специалисти, необходими в тази област.
В епохата на глобализацията, когато интеграционните процеси се интензифицират, конкуренцията не само в икономическата област, но и в междуетническите и националните култури се засилва, турската общност има нужда от съвременна интелигенция, която може да се ангажира с авангардната роля, теоретически да осмисля проблемите на общността, да популяризира сред нея съвременните идеи, да очертава перспективите в нейното развитие. Накратко да се превърне в носител на самосъзнанието за етнокултурната идентичност, в личности осъзнаващи ролята на такива демократични ценности като толерантност, диалогичност, плурализъм, солидарност, граждански патриотизъм. Интелигенцията е призована да вникне в същността на интеграционния процес и да осъзнае мястото на идентичността в него, активно да се включва в реализирането на културното взаимодействие и да отстоява своите ценности. Една от нейните обществени задачи е да стане коректив на политическата практика.
В периода на демократичните промени обаче местната турска интелигенция не можа да играе чувствителна роля не само в политическия живот на общността, но и в културната област, тъй като няма солидна социална опора. Старата се чувства изолирана, а младата – непризната. Политиците са обладани от самочувствието, че са оторизирани от общността, а интелигенцията е откъсната от нея.
Определени политически среди налагат специални усилия, за да противопоставят младото поколение на старата интелигенция. По такъв начин обективно се пречи на естествения процес да се осигури приемственост между поколенията, което е главен фактор във възпроизвеждането на идентичността.
Интелигенцията не разполага с трибуна за обществена изява. И в прехода към демокрация не се създадоха центрове или клубове, където свободно да се дебатира по съвременните обществени проблеми, по въпросите, които са приоритетни за турската етническа общност. А това е твърде необходимо за развитието на обществената мисъл и демократичната политическа култура.
доц. д-р Ибрахим Ялъмов