Диференциация на подхода към етническата идентичност
В началото на XXI в. се очертава диференциация в разбирането на турската общност за индивидуалната и колективната си идентичност. Трезво мислещите продължават да проявяват чувствителност към нея. У тях е жив споменът за т.нар. възродителен процес и се стремят да не допускат неговото повторение в някаква друга форма. Тази група проявява определен интерес към своята история и култура, към нейното развитие. Последователно защитава необходимостта от пълноценно изучаване на родния език в училищата. В много райони бяха създадени турски културни дружества, които се стремят да възродят нашите традиции и обичаи чрез организиране на фолклорни състави, фестивали и състезания.
У тази група се забелязва тенденция за нарастване на интереса към ислямската вяра и традиции. Те са пропити от мисълта, че етническата и религиозната идентичност взаимно се допълват.
Твърде значим е приносът на творческата интелигенция, привързана към етническата и културната си идентичност. Литературните и научните им творби не само възраждат културното ни наследство, но го обогатяват чрез възпроизвеждане на нови ценности.
Обективният подход обаче налага да признаем, че към второто десетилетие на XXI в. възникна и постепенно нараства една група, която е индиферентна към етническата, културната и религиозната си идентичност. Особено доста голяма част от политиците и младото поколение не проявяват интерес към етническите и религиозните характеристики на своята общност, отнасят се безразлично към съдбата на своята култура, към етническите традиции, не полагат усилия за усвояване и ползване на родния си език. В развитието на обществената мисъл се очертава тенденция на отслабване, замъгляване на етническото самосъзнание на определени хора. Появява се чувство за етническа непълноценност, т.е. етнически нихилизъм.
Още по-тревожен е фактът, че за една, макар и не голяма, прослойка от турското население идентичността вече е загубила смисъла си. По тяхно убеждение не е логично да се стремим да съхраним и да развиваме етнокултурната си идентичност в навечерието на неговото изчезване вследствие на глобализацията. Прагматичното мислене ги е довело до разбирането, че могат да се устроят по-добре в живота, да постигнат благополучие, ако се откажат от етническата си идентичност. Тези хора отбягват да говорят на турски език не само на обществени места, но и в семейна среда. Що се отнася до етническите и религиозните традиции, те са оставени в забвение. Обикновено използват българските си имена. Дори някои или не са ги сменили, или пък отново са ги върнали официално. Хора с такива убеждения са склонни да отстъпват пред асимилационния натиск.
Главната причина за отслабване на чувството за етническа идентичност се крие в политическата практика. Основните политически партии и ДПС, което претендира да представлява турското и мюсюлманските малцинства, наблягат на интеграцията. В стремежа да се предотврати обособяването, капсулирането на малцинствените общности силно се пренебрегва ценността на идентичността.
В условията на дълбока икономическа криза в страната и в Европа осигуряването на поминък придобива характер на главна приоритетна задача. Особено през последните години въпросът за намиране на работа и осигуряване на необходимите за семейството приходи ангажира цялото внимание на турското и ромското население. Грижата за бъдещето на своята идентичност за тях е абстрактен, далечен проблем.
Засилването на мобилността на населението също подклажда устоите на идентичността. Емиграцията от селата към градовете и чужбина довежда до откъсване на част от населението и по-специално на младежта от етническата си общност, от културата и традициите си. У тях се появява стремеж да се приобщават към ценностите на макро обществото. Така ценностната система става по-хетерогенна. Този процес, ако не се регулира, се обръща срещу етнокултурната и религиозната идентичност. Постепенно затихва стремежът, движението за самосъхранение, формира се нихилистично схващане, че етническата, културна- та и религиозната идентичност нямат обществено значение.
Сред младите турци прониква характерното за западната култура идея за консумативно общество. Явно се откроява стремежът да се получи колкото се може повече от обществото, без активно участие в увеличаването на обществените блага. Хедонизмът, т.е. стремежът към забавен, сладникав и безгрижен живот, към лично щастие без оглед на обществените условия, се превръща в етническа норма.
Една от причините за бавното укрепване на самосъзнанието за етническа, културна и религиозна идентичност, е затихващата функция на социалния живот. Частните турски училища бяха закрити в началото на 60-те години на XX в., а сегашното българско училище е индиферентно към етническата идентичност на малцинствата. Художествената самодейност не получи необходимия размах. Празничният живот постепенно отслабва.
Появилата се тенденция на нихилистично отношение към етнокултурната и религиозна идентичност не бива да се разглежда като фатална. То може да се преодолее чрез укрепване на самосъзнанието на общността за идентичност, като се провежда системна културна и образователна дейност. За съхраняването на идентичността е необходимо не само производство на качествени материални продукти, но и възпроизводство на духовни ценности. На настоящия етап изключително важно значение придобива развитието на всички клонове на местната турска култура, като започнем с усвояването и използването на литературния турски език и стигнем до спазването на онези етнически традиции и обичаи, характерни с хуманизъм, демократичност и толерантност. В лабиринтите на историята етническата ни култура е сраснала с ислямската религия, което налага да отдадем необходимото значение и на нейната верска и обредна система.
Историческият опит на човечеството потвърждава, че решаващата роля в конструирането и развитието на идентичността принадлежи на семейството и училището.
Семейната среда създава онези условия, които благоприятстват за формирането на етническите характеристики, осигурява приемственост между поколенията. Основните функции на семейството имат социален и етнически характер. В него детето започва да се социализира, формира първите си навици за обществено-полезна дейност. В нашето съвремие изключително важно значение придобиват етническите функции на семейството, тъй като там детето получава първите знания за рода и религията си, усвоява родния си език, приобщава се към етническите традиции и обичаи. Накратко, започва да натрупва информация за своята общност, за нейното минало и настояще. На тази база в юношеските години се формира неговото самосъзнание за етнокултурна и религиозна идентичност. Ако в детските години не се изградят основите на самосъзнанието за идентичност през целия си живот личността страда от лабилност, остава податлива на асимилационните стремления.
В наши дни една не малка част от турските семейства не разполагат с необходимата подготовка и време, за да помогнат рационално на изграждането на идентичността на подрастващите. Някои от тях, особено в градовете, подценяват усвояването на родния език и приобщаването на децата към етническите традиции.
Особено е важна ролята на семейството в преодоляването на смущенията, които изпитват децата от своята етническа и религиозна принадлежност в първите класове на училището. Необходимо е в тях да се внедри разбирането, че съвременният човек притежава няколко идентичности, които взаимно се допълват.
Самосъзнанието на детето се оформя и укрепва в училището. Преди всичко то, както беше вече отбелязано, предоставя на учениците определен кръг от знания за природните и обществените явления и процесите, дава необходимата компетентност. Заедно с това съдейства за формирането на гражданската (национална) и етническата идентичност. На базата на интеркултурната образователна доктрина изгражда личности с многобройна идентичност. Една от главните цели на училището трябва да бъде възпитаването на учащите се в дух на етническа толерантност Съгласно Декларацията на ЮНЕСКО „толерантността означава зачитане, приемане и правилно оценяване на богатото многообразие от култури в нашия свят, и на всички форми и начини за проява на човешката същност.“
В процеса на взаимодействие с другостта, учащите трябва да стигнат до убеждението, че различното не е враг и не представлява опасност.
Сегашната образователна система не е в състояние да реализира своята функция, свързана с изграждането нито на етническа, нито на гражданска идентичност у децата, принадлежащи към малцинствата. Налага се да се реформира в духа на интеркултурната педагогика.
доц. д-р Ибрахим Ялъмов
Портал 
