8д Луната над нас пълна изгря

Крясъците на децата отекваха отвъд Мекка. Мюсюлманите в града бяха отделни в един квартал, като всякакъв вид отношения бяха прекъснати с тях от страна на останалите хора в Мекка.
Измъчваха ги. Особено непоносими бяха страданията за слабите и беззащитни мюсюлмани. Не малко измъчваха и Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който беше причина да изгрее слънцето на вярата в мюсюлманските сърца. Хвърляха върху него камилско шкембе, когато се кланяше, ръсеха бодли върху пътя му и заплахите към него нямаха край. От друга страна, му казваха, че ако се откаже ще му дадат каквото иска. Колкото пожелае имущество, дори му обещаваха управлението на Мекка и когато не ги прие, страданията към него достигнаха до краен предел.
Настъпи време, когато положението на мюсюлманите в Мекка стана нетърпимо. Вярващите поглеждаха към Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)... какво трябваше да направят?
Каза им търпете. Аллах ще ви помогне. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) търсеше за тях място, където да са спокойни. След което определи преселението за единствено спасение... Преселение в Абисиния... първото преселение.
След това една част от тях, взимайки децата си, се отправиха към Медина... В Медина намериха приятна атмосфера.
Новодошлите гости в Медина бяха причина голям брой хора там да приемат исляма.
Пратеникът на Аллах още беше в Мекка. Там бяха останали малко мюсюлмани... Един от тях беше Ебу Бекир, който бе от повярвалите още в първите дни на исляма.
Един ден лидерите на Мекка се наговориха да убият Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Планът им бе да нападнат къщата му.
Аллах осведоми Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) за лошото им намерение. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) изпрати вест на Ебу Бекир, че Аллах е разрешил да се преселят.
Тук Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) даде една отговорна задача на Хз. Али. Поиска да легне на неговото легло. Така мекканците щяха да помислят, че в него всъщност е нашият Пророк. Хз. Али без колебание избра да го направи. Може би мекканците щяха да нападнат къщата на Пророка ни, без да погледнат дали той е в леглото си... Той (Хз. Али) даже не си и помисли за това от обич към Пророка ни.
Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) мина през хората, решили да извършат покушението над него, четейки дуа.Никой не видя Пророка. Ебу Бекир излезе от своята къща и пое пътя към Абисиния. Срещнаха се с Пророка в пещерата Хира близо до Мекка.
Сутринта мекканците научиха за това и започнаха преследване на тези двама велики хора... Търсиха го навсякъде. Обявиха за тях награда. Дори една група преследвачи дойде пред пещерата Хира, но тъкмо там гълъби си бяха построили гнездо като на входа имаше и оплетена паяжина. От едната й страна (на паяжината) бяха двама прекрасни хора, а от другата – мрачните хора на Мекка.
Аллах потули своите хора... На това място заради загрижеността на Хз. Ебу Бекир за Пратеника ни бе низпослан един айет.
„Не се натъжавай, Аллах е с нас." Това упование в Аллах стана послание, каляващо завинаги вярата в сърцата на мюсюлманите.
Пътят на преселението беше труден.
Зад тях идваха преследвачите от Мекка, но Аллах закриляше вярващите. Защото достигането на исляма до другите епохи зависеше от това преселение. Дори един известен преследвач на име Суракане не можа да им навреди, въпреки че ги беше застигнал. Затова, че краката на коня му бяха затънали в пясък. Към края на живота си сърцето на Сурака бе стоплено към религията на Аллах и той прие исляма.
Минаха дни, прекосили бяха горещи пустини и след 14 дни пътуване пристигнаха в Медина. Мединците посрещнаха тези любими гости с песни и радостни възгласи...
„Лупата над нас пълна изгря
иззад хълмовете на Веда."
Какъв хубав ден беше този! Каква голяма радост беше това! Бяха свършили тежките дни в Мекка и беше изгрял един нов ден. Това беше новият ден на ислямската религия. Сякаш кората й беше се разпукала.
Следваше радостно извисяване. Повратната точка на преселението за вярващите. Тези, които бяха се осмелили да изминат пустините, щяха да бъдат удостоени с наградата да изградят един нов свят. Медина щеше да бъде люлката на този нов свят и ислямът щеше да дойде в Медина с това преселение... Вярващите щяха да дойдат в Медина и да бъдат наричани мухаджири, а посрещналите ги с отворени обятия мединци, които споделиха всичко с тях, щяха да се наричат енсари (помощници).
Ейюбел-Енсари, който е гостенин на Истанбул, години наред беше мединец и отваряше широко вратите си за най-обичания Пророк (салляллаху алейхи уе селлем). Обичта му към Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) го правеше любимец на епохите. Следователно, който обича хората, обичани от Аллах, Всевишният му дарява обичта на всички.
Преселението беше примерна обноска за тези, които търсеха свободно място, за да живеят вярата си, за тези, които подложиха на мъки, но не допуснаха да им се промени личността, тези, които бяха привързани към родното си място. Преселението беше трудна, но достойна постъпка. Постъпка, присъща за един велик пророк. Хз. Али, който прие да заема мястото на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) неговото легло, беше още младеж, който излизаше от детството.
Когато Пророка и неговият сподвижник Ебу Бекир бяха в пещерата на планината Севр, носещата им там храна Есма и предаващият им сведения за мекканците Абдуллах бяха все още деца. Между мединските мюсюлмани, които с песни и благослов посрещнаха честитите гости, имаше деца с искрена вяра в сърцата си.
Някои места от легендата за преселението е украсена с детски лица.
И те винаги ни поздравяват от там...