РАЗЛИЧИЯТА В СТРУКТУРИТЕ НА СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ЗВЕЗДИТЕ
И съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме [слънцето] горящ светилник, и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода. (Сура Наба, 12-13)
Както е известно на всеки, Слънцето е единственият източник на светлина в Слънчевата система. С развитието на технологичните средства астрономите откриват, че Луната не е източник на светлина, а само отразява светлинните лъчи, идващи от Слънцето. Използваната в горния айят дума “светилник” пък е превод на арабската дума "сирадж", която описва най-добре източника на топлина и светлина – Слънцето.
В Корана Аллах използва различни думи, когато говори за Луната, Слънцето и небесните тела като звездите. Разликата между структурата на Слънцето и Луната е изразена по следния начин в Корана:
И стори Той там от луната сияние, и стори от слънцето светилник. (Сура Нух, 16)
В горния айят за Луната е използвана думата сияние (на арабски "нур"), а за Слънцето – светилник (на арабски " сирадж "). Думата, която определя Луната, се използва за маса, която отразява светлината, която е ярка и неподвижна. А думата, която е използвана за Слънцето, означава небесно образувание, което постоянно свети и е източник на топлина и светлина.
От друга страна, думата “звезда” на арабски език произлиза от корена на думата "неджеме", която от своя страна означава “появяващ се, изникващ, видим”. Освен това в долуцитирания айят виждаме, че звездата е изобразена и чрез думата "сакиб", която има значението на нещо, което пронизва тъмнината със светлината си, която блещука, изчерпва се и започва да свети от само себе си:
Звездата с пронизваща светлина. (Сура Тарик, 3)
Днес е известно, че Луната не разпръсква собствената си светлина, а отразява идващата от Слънцето светлина. За Слънцето и звездите пък знаем, че разпръскват собствената си светлина. Коранът съобщава за тези факти тогава, когато познанията на хората за тези небесни тела са били най-ограничени, т.е. преди 14 века.
Портал 
