8 Кралство Саудитска Арабия

Саудитска Арабия е държава, която управлява ислямските свещени местности и земи. Затова тя е актуална за мюсюлманите по целия свят. Поради това, че за хадж и умре изискват виза за тази страна, желаещите да изпълнят ибадетите си задължително влизат във връзка с тази държава. А затова, че в света се лансира като „страна, ръководена по шериат", често става тема на разисквания. Поради тези и други особености в този брой в рубриката "ислямски свят" ви представяме кратки сведения за Кралство Саудитска Арабия.
Основни данни за Саудитска Арабия:
Официално наименование: Кралство Саудитска Арабия
Столица:Рияд, с население 1, 500 млн. души.
Други важни градове: Мекка (618 хил.), Медина (500 хил.), Джидде (1,400 млн.), Таиф, Деммам, Дахран, Бурайда.
Площ: 2,24 млн.км2
Население: 24,9 млн. души (по данни на ООН от 2004 г.). 77,5% от населението живее в градовете.
Раждаемост: 3,9%
Етническа структура: 94% от населението са араби, а останалото население включва от южно-азиатци, туркистански турци и хуни (китайски мюсюлмани).
Език: Официален език е арабският.
Парична единица: Саудитски риял.
Годишен доход на човек: 7070 долара.
Религия: Официална религия е ислямът и 99% от населението са мюсюлмани. Повечето от мюсюлманите са сунити, по-голямата част от тях – ханбелити. Малка част от населението са шиити. Освен мюсюлманите съществува малък брой християни и привърженици на източни религии.
Географско положение: Саудитска Арабия, която се смята за страна от Близкия изток, е разположена на Арабския полуостров. Граничи с Ирак, Йордания, Кувейт, Оман, Катар, Обединените арабски емирства и Йемен. На североизток от нея е Персийският залив, а на запад – Червено море. 1% от площта й е обработваема, 39% са пасбища, а останалото е пясък и пустиня. Преобладаващият климат в Саудитска Арабия е горещ и сух.
Държавно устройство: Саудитска Арабия се управлява от кралски режим. Кралят има доста широки правомощия. Правото на живот е в ръцете на краля. Според конституцията законите, които се прилагат в страната, трябва да се основават на шериата. Само че в практиката по този въпрос съществуват много недостатъци. Правото на промяна на конституцията също е в правомощията на краля. През 1993 г. кралят сформира Следствено събрание от 60 члена и лично той определя всички членове. Но правомощията на това събрание са доста ограничени и се свиква само когато кралят пожелае. Шериатът обаче не се отнася за всички в държавата — там съществува т.нар. сияде — класа, която е сформирана от хората на обкръжението на краля и има съдебна неприкосновеност.
Повечето от кадрите, формиращи управлението, принадлежат на Саудитското семейство. Всички областни управители, т.нар. емири, принадлежат на Кралството. Всички висши ръководители се назначават от краля. Те от своя страна назначават хората, които ще работят под тяхна заповед. Като се стигне до ръководителите на дружествата, всички властимащи се определят по назначение, никъде не се провеждат избори. Правото да създава и да разрешава на други да създават благотворителни организации и учреждения е изцяло в ръцете на държавата. Целта, за организиране на събирания и тържества се изисква специално разрешение.
Кралството се дели на 13 управителни области. Саудитска Арабия е член на международни организации като ООН, Организация ислямска конференция, Арабската лига, Съвет за съвместна работа в Залива, Организация на страните, изнасящи петрол, МВФ, Ислямска банка за развитие.
История: Както се знае, земите, които са под управлението на Саудитска Арабия днес, са земите на люлката на исляма. Поради това истинската история на тези земи започва с появата на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и продължава през периода на праведните халифи, Омаядите и Аббасидите. С изключение на малки сблъсъци и въстания през тези времена тези земи постоянно са били под управлението на страната, която представлява халифата.
През 1258 г., малко след като от страна на монголците било прекъснато господството на Аббасидите в Багдат, мамелюците, които управлявали Египет, поканили аббасидските халифи и така спомогнали халифата да продължи под тяхно покровителство. Така след тази дата Арабският полуостров, който днес Саудитска Арабия управлява, минава под управлението на мамелюците. През 1517 г., след като Явуз Султан Селим слага край на династията на мамелюците, халифатът минава в ръцете на Османската държава и управлението на Арабския полуостров, в който се намират Свещените земи, минава в ръцете на османците.
Когато арабските земи са под управлението на османците, в средата на XVIII в. в тази област възниква религиозното движение на ваххабитите. Водачът на движението Мухаммед ибн Ваххаб се установява в околностите на Рияд през 1744 г. в град Дерийе и там работи съвместно с управителя на едно племе Мухаммед ибн Сууд. В резултат избухват въстанията на веххабитите. Въстаниците искат да създадат независима от османците държава, която да бъде управлявана според собствените вярвания и идеи. След смъртта на Мухаммед ибн Сууд през 1765 г. военното и политическо лидерство на веххабитските въстания поема синът му Абдулазиз. Не след дълго въстанията се разпространяват из Арабия и през 1803 г. въстаниците превземат Мекка. Османската държава, за да потуши въстанието, прибягва до помощта на валията на Египет Мехмед Али паша. Войска под командването на Тосун, син на Мехмед Али паша през 1812-1813 г. връща обратно Медина, Мекка и Таиф от ваххабиите.
По-късно Мехмет Али паша лично тръгва срещу Абдулазиз. Абдулазиз внезапно умира през 1814 г. и войската му се разпръсва. Ибрахим паша от Кавала, когото Мехмет Али паша изпраща през 1818 г., влиза в Дерийе и побеждава въстаниците. Синът на Мухаммед ибн Абдулваххаб убива кадията на Дерийе Сюлейман. Другият син на Ибн Абдулваххаб Али е заловен и убит по време на хадж. Ибрахим паша залавя сина на Абдулазиз ибн Сууд, Абдуллах и неговите деца, изпраща ги в Истанбул и там на 17 декември 1819 г. са обесени.
Движението на ваххабитите не спира дейността си. Турки ибн Абдуллах, преди турските армии да пристигнат отново, сформира ваххабитските сили и през 1821 г. обявява Ваххабитска държава със столица Рияд. Това управление в началото с военните действия, а след това през 1843 г., приемайки да бъде под управлението на Османската държава, успява да остане до 1891 г. Разпадналото се управление през 1891 г. Абдулазиз ибн Сууд II отново изправя на крака през 1902 г. и обявява създаването на Ваххабитско управление с център Рияд. Абдулазиз II, за да увеличи силата си в Арабския полуостров, се съюзява с англичаните. В следващите години превзема и другите арабски области и разширява земите си. На 26 декември 1915 г. Абдулазиз подписва специално споразумение с Англия, според което пълното управление на земите, които Абдулазиз превземе, да принадлежи на него, а след това трябва да премине на децата му. Само че управителите на тези земи по никакъв начин не трябва да работят против Англия.
Когато Първата световна война завършва с поражение за Османската държава, след 1921 г. управлението на Ибн Сууд превзема градовете Хаил, Таиф, Мекка, Медина и Джидда. Абдулазиз ибн Сууд на 5 декември 1924 г. бива обявен за крал на Неджд и Хиджаз. Със споразумението с англичаните на 27 май 1927 г., „Кралство на Неджд и Хиджаз" спечелва статут на държава. През 1932 г. името на държавата е променено на Кралство Саудитска Арабия. Управлението на Абдулазиз ибн Сууд продължава до 9 ноември 1953 г. След него синът му Сууд ибн Абдулазиз става крал.
След смъртта му на 2 ноември 1964 г. на мястото му минава брат му Фейсал ибн Абдулазиз. След неговото убийство от страна на братовчед му на 25 март 1975 г. поста поема брат му Халид ибн Абдулазиз. След като той умира на 13 юни 1982 г. поста заема брат му Фахд ибн Абдулазиз. В надпреварата за династията на Фахд ибн Абдулазиз с братята си той получава подкрепа от САЩ и след като става крал, вкарва държавата под пълен американски контрол. По време на войната в Персийския залив, която започва на 17 януари 1991 г., Саудитска Арабия дава най-голяма логистична подкрепа на Обединените сили под ръководството на САЩ.
Външни проблеми: Начинът, по който Саудитска Арабия реагира в кризата в Залива, става причина за разваляне на отношенията с Ирак, Йемен и Судан. Саудитското управление изгонва от страната си 1 милион работещи йеменци заради заставането на Йемен на страната на Ирак по време на същата криза. В следващите периоди в отношенията има премълчаване. Такива проблеми има и със Судан.
Поради насилствените изпълнения и погазване правата на хората в страната от Саудитския режим той става мишена на различни международни организации за защита правата на човека. Amnesty International и други организации за защита на човешките права публикували обширни доклади във връзка с погазването на човешките права в страната.
Вътрешни проблеми: Реакциите срещу деспотичния кралски режим в страната и погазването на човешките права в последните години твърде много взеха да се появяват на бял свят. Поради това работещите компетентни лица в различните университети и министерства през май 1993 г. публикуват известие, в което приканват управлението да се върне към шериатските принципи и да бъдат осигурени правата, които шериатът е осигурил на хората. Не след дълго обаче всички, които са се подписали в това известие, били освободени от работа, а много от тях били арестувани. Въпреки това неспокойствието сред университетските среди продължава и през август същата година 60 преподаватели поискали от краля да освободи задържаните. Малко след това някои имами и религиозни учени също изразили безпокойството, което чувстват, от насилствения режим и изпълненията, противоречащи на исляма. В резултат на тези действия голям брой имами са освободени от длъжност и много от тях задържани. В момента управлението се опитва насила да прикрие критиките и реакциите към себе си. Става ясно обаче, че този метод няма да бъде изход от положението в дългосрочен план, все повече нарастващото безпокойствие има вероятност да стане причина за сериозно ескалиране.
Ислямски движения: Силната насилствена политика, която Саудитска Арабия прилага, и забраните, които са наложени пред организираните действия, не дават възможност да се извършва ислямска организирана дейност. Все още съществуващите организации са напълно свързани към държавата и са длъжни да защитават официалната политика на страната. Поради това, че Саудитска Арабия, която има 100-хилядна войска и разузнавателна служба, в която работят 300 хил. души, е трудно да се извършват обществени дейности. На джемаатите начело с Мюсюлмански братя е забранено да действат в Саудитска Арабия. Целта на официалното приканване за работа, основано на вижданията на Ибн Абдулваххаб, е да бъде оформена законна основа на политиката, следвана от Саудитското управление, и да не се дава възможност сред младежите да се разпространяват идеи, които не са минали през официална цензура.
Икономика: На първо място икономиката на Саудитска Арабия се основава на петрола. След споразумението, осъществено между страните от ОПЕК през 1993 г., е решено дневното производство на петрол да бъде 8 млн. барела. С това количество заема първо място сред страните от ОПЕК. Това количество е близо 1/3 от общото дневно производство на страните от ОПЕК, което е 24 520 млн. Годишно също се произвежда средно 33 хил.м3 природен газ. Саудитска Арабия получава до голяма степен приходи и от хадж. Саудитското управление от хаджиите взема различни данъци като този за стъпване на тяхна земя и други услуги. В сравнение с приходите, получени от петрол, през последните години земеделието също се е развило. На първо място сред най-произвежданите продукти се нареждат зърнени храни и различни зеленчуци. В последните години се работи за развиване на парниковата система. Отглеждат се и някои плодове, главно фурми и грозде.
Не е развита много индустрията, основана на производството. Само в последните години има напредък в посока към създаване на някои индустриални клонове. Досега създадените индустриални съоръжения са свързани предимно със секторите, произвеждащи храни, напитки, цигари, текстил, кожарство, конфекции, мебели, дървени изделия, хартия и книжарски материали, пластмаса, цимент и други строителни материали,