6 Хашемитско кралство Йордания

Основни данни за Кралство Йордания:
Официално наименование: Хашемитско Кралство Йордания
Столица: Аман с население 1,864 млн. души.
Площ: 89 342 км2
Население: 5,5 млн. души.
Етническа структура: 98% араби, 1.2% черкези, 0.7% тюрки и 0.1% кюрди. Значителна част от арабите са от палестински произход.
Език: Официален език е арабският.
Религия: Официалната религия е Ислям. 95% от населението са мюсюлмани сунити, а християните са 5%. В парламента на християните се признава квота от 10%.
Географско разположение: В качеството си на страна от Средния Изток, Йордания граничи на север със Сирия, на изток с Ирак, на юг-югоизток със Саудитска Арабия, на югозапад с Червено море и на запад с Палестина и Мъртво море.
Държавно устройство: Йордания е конституционна монархия. Държавен глава е кралят, който е и върховен главнокомандващ. Приетата през 1952 г. конституция предоставя на краля широки права в упражняването на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Той назначава министър-председателя и членовете на Сената, както и членовете на правителството, по предложение на министър-председателя. Законодателен орган на страната е двукамарен парламент: Сенат в състав от 55 души, назначени от краля, и Камара на представителите, състояща се от 110 депутати, избрани по пропорционалната система за четири години. Председателят на Сената се избира за срок от две години. Висши органи на изпълнителната власт са кралят и правителството.
История: Днешните йордански земи са присъединени към ислямската държава по времето на Хз. Омер (радиаллаху анх). През XII век те са били владение на кръстоносците. След освобождението през 1887 г. последователно преминават под владичеството на ейюбите, фатимидите и мамелюците. През 1517 г. се присъединяват към земите на Османската държава по времето на Султан Явуз Селим. През 1831-1840 г. са завладени от надигналия се срещу Империята египетски паша Мехмет Али. Освен през този период, Йордания е владение на османците до английското нашествие през 1917 г. В помощ на англичаните се притича и Шериф Хюсеин, на когото е обещано, че ще му се даде кралството на Арабския полуостров. През 1921 г. синът на Шериф Хюсеин, Абдуллах създава независимо кралство в земите източно от река Йордан. Кралството е под контрола на англичаните. Съгласно Лондонското споразумение от 1946 г. Англия признава независимостта на Йордания. През 1951 г. крал Абдуллах е убит от англичаните. На негово място застава синът му Талал, който е принуден да изостави престола под претекст, че е психично болен. Така през 1952 г. той предава трона на сина си Хюсеин.
Крал Хюсеин се опитва да прокара политика на равновесие и да установи парламентарна система на управление, основаваща се на кралски режим. Но сформираните парламенти не искат да се откажат от своите правомощия и след първите избори се установява символична демокрация. Веднага след Арабо-Израелската война през 1967 г. кралят разпуска парламента. Той се събира отново след 17 години на 9 Януари 1984 г., а изборите се провеждат на 8 ноември 1989 г. През април 1989 г. йорданското управление под натиска на Международния валутен фонд и Световната банка е принудено да девалвира националната си валута с 50%, което става причина за масови едномесечни бунтове на населението. Кралят успява да успокои народа само с някои обещания, сред които е възможността за свободни избори. В резултат на това на изборите, проведени на 8 ноември 1989 г. в 80-членния парламент успяват да спечелят места 33 души от ислямските движения, 18 от които от "Мюсюлмански братя". Засилването на позициите на ислямските движения през следващите години обаче става причина за промяна в начина на избор на управленската система.
Ислямски движения: Най-разпространеното и най-силното сред групите в Йордания е тази на "Мюсюлмански братя". Тази група се опитва да установи диалог и сътрудничество с всички други останали групи. "Мюсюлмански братя" действа във всички области – политическа, културна, социална, образователна. Построената през 1982 г. и все още действаща болница в Аман е създадена с подкрепата на тази организация и е най-голямата сред университетските болници в страната. Организацията е основала 23 средни и висши училища, начело на които стои частният университет Зарка. Освен "Мюсюлмански братя" съществуват и групите "Хизбу'т-Тахрир", "Теблиг Джемаат", селефитски групи и различни тасавуфски движения.
В миналото "Хизбу'т-Тахрир" е била в структурата на "Мюсюлмански братя", но по-късно се отделя от нея. Основана е от Такийуддинен-Небхани и е против провеждането на политика чрез основаване на партия, както и против участието в избори, защото според нея това означава проява на съгласие с управлението в страната. Групата "Теблиг", седалището на която се намира в Пакистан, има ограничена дейност в Йордания, но поради факта че тази група има за свой принцип неучастие в избори, тя няма влияние.
Както в целия Арабски свят, така и в Йордания селефитите имат значително влияние, най-вече върху мислителите като най-голямо влияние за разпространението на движението имат трудовете на тогавашния му лидер му Насируддинел-Албани.
Най-разпространената група сред тасавуфските са шазелитите.
Най-големият проблем на ислямските движения в Йордания е издателската дейност. Управлението им налага различни ограничения в тази област.