Индонезия

Индонезия

Интервю с посланика на Индонезия н.п. Бунян Саптомо

Индонезия ни е близка на сърцата ни, но е далеч от географските ни граници. Бихте ли ни описали накратко какво представлява Индонезия?
Индонезия е най-големият архипелаг в света, с повече от 17 000 острова и се разпростира около екватора, на 5 120 км от изток на запад, 1 760 км от север на юг. Площта на индонезийските острови е 1,9 млн. кв. км., с 3,1 млн. кв. м. вода/море.
Повечето острови са мултиетнически, с големи и малки групи, формиращи географските анклави. Градовете в тях включват доминиращата етническа група и някои членове на имигрантските групи. Регионите, като Западна Суматра или Южен Сулавеси, са се развили през вековете чрез географските контакти (като реки, пристанища, равнини и планини), историческите взаимодействия между народностите и политическо-административните политики. Някои, като Северна Суматра, Южен Сулавеси и Източна Ява, са етнически смесени във варираща степен; други, като Западна Суматра, Бали и Ачех са по-хомогенни. Райони като Южна Суматра, Южен Калимантан и Южен Сулавеси си приличат по дългосрочното малайо-мюсюлманско крайбрежно влияние, което допринесло до сходните културни черти - от изкуствата и облеклото до религията. Народностите във вътрешността или нагоре по течението на реките в тези райони имат различни социални, културни и религиозни ориентации. Много от тях са станали административни области, каквито са последните три по-горе. Други, като Бали, не са.
Индонезия е известна като мултикултурна държава по отношение на своите етноси, езици, традиции, изкуство и религия. Следователно, тя е „Единство в многообразието”, което е отразено като официален девиз на държавата. В нея има над 300 етнически групи, които говорят 567 различни езици и диалекти. Населението й е около 240 милиона. Най-голямата етническа група са яванците, около 100 милиона души, но самата тя е разделена на различни подгрупи. Други големи етнически групи, обогатяващи индонезийската култура и история, са суданците (Западна Ява), мадурците (остров Мадура), малайци (остров Суматра), минахазци (Северен Сулавеси), китайци, меланезийци, бугийци (Южен Сулавеси), минангци (Западна Суматра), Батак (Северна Суматра) и тораджи (Югоизточен Сулавеси). Даяките от Калимантан (Борнео), асмат, дани и стотици по-малки етнически групи основно в Папуа и в други по-малки острови. Въпреки че се използват други езици и диалекти, най-често срещаният език е индонезийският.
Бележка:
През 1928 г., дълго преди независимостта на Индонезия, група млади индонезийци обявяват единството на бъдещата нация: „Една държава, една нация, един език, Индонезия (Satu nusa, satu bangsa, satu bahasa, Indonesia)”. Bahasa Indonesia (Индонезийският език) е посочен като „национален език” по времето, когато тя все още е холандско колониално владение. Тези млади индонезийци съзнателно избират Bahasa Indonesia като общоприет език измежду съществуващите стотици местни езици, разпространени в архипелага. След като Индонезия обявява независимостта си през 1945 г., националният девиз става „Нация на единство в многообразието (Bhinneka Tunggal Ikai)".
Изминалото десетилетие е свидетел на дълбоки социални, политически и икономически промени в страната, която се трансформира от авторитарен режим в една от най-оживените и децентрализирани демокрации в Азия. В рамките на едно десетилетие Индонезия постига относителна политическа и макроикономическа стабилност, постигна важен напредък по ЦХР, статус на държава със средни доходи и е приветствана в семейството на Г-20. Укрепването на демокрацията, задълбочаването на де-централизацията и изграждането на устойчивост са от ключово значение за напредъка на човешкото развитие и избягване на бедността и маргинализацията. Общата цел на правителството на Индонезия е „Развитие за всички“. Средносрочният план за развитие (RPJMN) 2010-2014 е цялостна стратегия, основаваща се на равенство, справедливост и разнообразие. Тя набляга на развитието на районите в обединената национална икономика. Планът определя 11 национални приоритетни програми, които интегрират устойчиво развитие, добро управление и концепции за равенството между половете.
Кога народът на Индонезия се запознава с исляма и как е станало това?
Търговци мюсюлмани от Гуджарат и Персия започват да посещават Индонезия през XIII в. и установяват търговски връзки между нашата държава, Индия и Персия. Успоредно с това те разпространяват исляма сред индонезийския народ, особено по крайбрежните острови Ява, Суматра и пр. На по-късен етап дори упражняват влияние върху индуските царе, които приемат исляма като пръв е султанът на Демак, който по-късно разпространява исляма на запад до Чиребон и Бантен, а на изток по северното крайбрежие на Ява до царството Гресик. Накрая под негово влияние пада мощното царство Маджапахит.
От Северна Ява религията се разпространява до Банджармасин в Борнео и по на запад до Суматра, където Паленбанг, народът нимангкабау (Западна Суматра), Пасай и Перлак са ислямизирани.
След падането на Маджапахит ислямът се разпространява още по- на изток, където се създават султанатите Боне и Гоа на Сулавеси. Султанатите Тернате и Тидоре на Малукските острови са също под влияние на исляма.
Междувременно, потомци на аристокрацията на Маджапахид, богослови и индуси от кастата на кшатриите се оттеглят през полуостров Бламбанган на Източна Ява до островите Бали и Ломбок. В по-късен период, източната част на Ломбок е приела исляма, като той навлиза на острова от град Макасар на Южен Сулавеси, сега Уджунгпанданг.
Столицата на царство Паджаджаран на Западна Ява е Сунда Келапа (1300 г.). Тя се е намирала в сегашната столица на Индонезия, Джакарта. През 1527 г. Сунда Келапа е покорена от Фалатехан (Фатахилях), ислямски пълководец от султаната Демак, който преименува града на Джая Карта (Великия град). Това е произходът на сегашното име, Джакарта. Фалатехан разгромява португалците, които се опитали да завземат града.
С какви храмове и други учреждения разполагат индонезийските мюсюлмани?
Мнозинството от индонезийците са мюсюлмани. При преброяването на населението през 2010 г. 87,18 процента от индонезийците се самоопределят като мюсюлмани, 6,96 процента – протестанти, 2,9 процента - католици, 1,69 процента – хиндуисти, 0.72 процента – будисти, 0.05 процента – конфуцианци, 0.13 процента – други, и 0.38 процента – не са посочили. Храмовете на всяка религия са широко разпространени в целия индонезийски регион, а броят им зависи от тези на последователите им.
Има добре известни храмове в някои индонезийски градове. Например, най-прочутата джамия е Истиклял, разположена в Централна Джакарта. Само на 50 метра пред нея има катедрален храм. Докато Бесаких е известен хиндуистки храм на остров Бали, където по-голямата част от населението са хиндуисти. В централна Ява най- големият будистки храм в света – Борободур, а Прамбанан – най-големият хиндуистки храмов комплекс в Индонезия. Може да се открият много конфуциански храмове (наричаме ги „Клентенг”), пръснати в някои от градовете като Джакарта, Медан (столицата на област Северна Суматра), Семаранг (столицата на област Централна Ява), Сурабая (столицата на област Източна Ява) и пр. Правителството на Индонезия е обявило религиозните празници за мюсюлмани, християни, хиндуисти, будисти и конфуцианци като официални.
Каква е структурата на управлението им и как се управляват те?
Върховният мюсюлмански духовен орган е Индонезийският съвет на улемите (На индонезийски: Маджелис Улема Индонезия – МУИ), съставен от всички представители на мюсюлманските групи, включително Нахдлатул Улема, Мухаммедиях и по-непознати имена като Персис, Ал Ирсяд, Маджелис Муджахидин Индонезия, Хизбут Тахрир Индонезия, Форум Улема Уммет Ислям и Фронт на защитниците на исляма.
Като върховен мюсюлмански духовен орган на Индонезия, Съветът на индонезийските улеми (Маджелис Улема Индонезия) дава предписания на мюсюлманската общност по всички актуални проблеми. Основан е от правителството на Сухарто през 1975 г., за да способства за диалога между правителството и мюсюлманската общност на мнозинството, да поощрява участието на религиозните ръководства в развитието на нацията и междурелигиозното сътрудничество. Групата издава религиозни решения по разнообразни въпроси, вариращи от държавните политики до масовата култура. МУИ е организация, финансирана от правителството, която действа независимо.
Какви грижи за изучаването на исляма се полагат в страната?
Тъй като това е мюсюлманска страна с най-многочислено население в света, индонезийското правителство и общество се грижат за изучаването на исляма от нейния народ. В Индонезия има шест държавни ислямски университета, 16 държавни ислямски религиозни институти и 36 висши държавни ислямски религиозни училища. Ислямските държавни университети предлагат редица ислямски академични дисциплини, включително общи науки (неислямски науки). Докато държавните ислямски религиозни институти предоставят само академичното обучение по дисциплините на ислямските науки, то висшите държавни ислямски религиозни училища - по-малко ислямски академични дисциплини. Освен това има хиляди държавни ислямски училища (медресе) в цялата страна, които заедно с университетите се управляват от правителството (Министерството на вероизповеданията).
Има и хиляди частни ислямски начални и средни училища (медресе), които се намират в градовете. Някои от тях се управляват традиционно, като ислямските училища-интернати („pesantren”), повечето от тях разположени далеч от градовете.
Какви са отношенията между исляма и държавата в Индонезия?
Индонезия не е нито религиозна, нито светска държава. Тя уважава и оказва подкрепа на религиозните права на гражданите си. Поради това е създадено Министерството на вероизповеданията, за да се осигури поддръжка на всички религиозни общности (мюсюлмани, християни, хиндуисти, будисти, и т.н.) като обезпечава техните религиозни права.
Какви са взаимоотношенията между мюсюлманската общност и другите религиозни общности?
Конституцията на Република Индонезия предоставя религиозна свобода на индонезийците и правителството като цяло уважава тяхното право да изповядват своята вяра. Конституцията дава „на всички хора правото да извършват религиозни обреди според собствената си религия или вяра” и заявява, че „нацията се основава на вярата в един върховен Бог”, както се споменава в първия принцип на националната идеология на страната, Панкасила. (Официалната идеология на нацията, Pancasila или Пет принципа, формулирана за пръв път от индонезийския президент Сукамо през 1945 г.). Принципът на Панкасила е вярата в един върховен Бог; справедлив и цивилизован хуманизъм; единство на индонезийците; власт на народа, управляван от разумни политики, създадени чрез обсъждане и представителство; и социална справедливост за всички индонезийци). По тази причина правителството на Индонезия има министерство, обслужващо религиозните въпроси (Министерството на вероизповеданията) с отдели, които се занимават с всяка от съществуващите религии в Индонезия.
Правителството е взело решение да насърчава толерантността сред последователите на различните религии в страната, например, като е постановило, че религиозните празници са официални празници, и други. Въпреки че има различия в религиите, няма пречка някои дейности да се извършват съвместно. Особено по време на рамазана, тези които не са мюсюлмани показват уважение към мюсюлманите като не извършват дейности, които биха ги смутили – като това да се хранят на обществени места. От друга страна, мюсюлманите също показват уважение към немюсюлманите. Например, всяка Коледа някои мюсюлмански групи работят заедно с християнската общност, за да защитят храмовете им от възможни нападения на терористи.
Как ислямът се посреща сред населението на страната? Расте или намалява влиянието му в Индонезия?
Както повечето религии в Индонезия, ислямската традиция се е превърнала в национална. Например, рамазан байрам (или по неформално наричан lebaran) се е превърнал в най-важния национален празник (два почивни дни) в Индонезия и е част от индонезийската традиция, каквато трудно може да се открие на друго място или в друга държава.
Честването на религиозното събитие Лебаран или Рамазан Байрам в Индонезия се е извършвало и предавало през годините. На този празник повечето граждани в големите градове, като Джакарта, Сурабая, Медан, отиват по техните градчета или села (mudik), за да отпразнуват Рамазан Байрам (Lebaran) със семействата си. Тези празници са се превърнали в уникален феномен, който се случва всяка година в Индонезия. След постите през целия месец рамазан, те празнуват Рамазан Байрам като взаимно си прощават.
Какво е положението на жената в Индонезия?
Съгласно конституцията, жените в Индонезия имат същия статут като мъжете. Няма ограничения за тях да стават високопоставени служители на ниво правителство, в държавните или частните компании, стига да имат способности. Петият президент на Индонезия е жена (г-жа Мегавати Сукарнопутри). Жените мюсюлманки също играят важна роля в подкрепата на семейните финанси като работят нещо, включително се занимават с дребен бизнес. Мюсюлманките имат свободата да носят хиджаб по време на всекидневните си дейности – на работа и в училище.
Как индонезийските мюсюлмани изпълняват своите ибадети?
Индонезийските мюсюлмани поддържат традициите си като спазват религиозните си обичаи всяка година, като постите по време на рамазана и отпразнуване на рамазан байрам, превърнал се във важно мюсюлманско религиозно събитие. Индонезийските мюсюлмани също четат Корана на национално ниво в джамията Истиклял в Джакарта с участието на индонезийския президент, министри, високопоставени държавни служители от правителството и ислямския дипломатически корпус. Освен това те също отбелязват и мюсюлманската нова година. Малките мюсюлмански групи, които обичайно извършват религиозните си дейности.
Какво е мястото на Индонезия в съвременния мюсюлмански свят?
Индонезия е член на Организацията за ислямско сътрудничество от създаването й през 1969 г. Като неин член, тя участва активно в подкрепата на борбата на Палестина за свобода и сътрудничи за общественото и икономическото развитие в мюсюлманските държави. Правителството на Индонезия също подкрепя прокарването на човешките права в света, особено на малцинствените общности като рохингя в Мианмар, моро във Филипините и патани в Тайланд. Като член на Организацията на обединените нации, Индонезия също е активна в насърчаването на мира по целия свят чрез мироопазващите операции на ООН, поддържането на мира в Синай, Судан и Ливан. В момента Индонезия все още поддържа своите 1500 войници в Ливан.

Източник