1 Индонезия

Увод
Индонезия е страната с най-многобройното население в ислямския свят, в която отдавна бушуват вътрешни конфликти. Поради това тя е ислямската държава, която предизвиква неугасващ интерес. И ние, в първото издание на нашето списание, искаме да ви запознаем в най-общи линии с нея.
Общи знания
Официално име: Република Индонезия
Столица: Джакарта (12 милиона жители)
Площ: 1/ 919/ 443 км2
Население: 215 милиона жители по данни от 1999 г. 31% от населението живее в градовете.
Етническа култура: Народът на Индонезия обхваща много различни етнически групи. По численост тези етнически групи са:
Ява: 33,55%, т.е. образуват 1/3 от индонезийското население. Повечето живеят на остров Ява. Говорят официалния език на Индонезия, който е бахаса. 90% от явайците са мюсюлмани.
Сундани: 15,70% от населението са сундани. Повечето от тях живеят на остров Ява. Говорят един език, който се казва сундански и е от езическата група Малайзия-Полинезия. 98% от тях са мюсюлмани.
Мадура: 6,65% от населението са мадури. Повечето от тях живеят на остров Мадура. Говорят език, близък до езика Ява. 95% от тях са мюсюлмани.
Малайци: Те са етническа група от корена на малайзийците. Те са 5% от населението. 99% са мюсюлмани.
Заедно с тези етнически групи там живеят главно Минангкабула, Буги, Аче, Бенжар Кунтан, Макассар, Сасак и много други различни етнически групи.
Език: Официален език на държавата е бахаса, обаче сред народа се говорят над 250 местни езика. Един от тях е английският.
Религия: Държавата приема като официални религии исляма, християнството, индуизма и някои "природни религии", които имат привърженици сред някои малки групи. 87% от населението са мюсюлмани. Като цяло мюсюлманите са сунити-ханефити. От останалото население 4,5% са християни, 4,5% - брахманисти, 1% - хиндуисти, 0,8% - будисти, а останалите са от природни религии. 1/3 от християните са католици, а останалите протестанти.
Външни проблеми: Индонезия не разреши щатите Сарауак и Сабах, които се намират на остров Борнео, да се дадат на Малайзия. Това станало причина за война между двете държави в миналото. Днес този въпрос, колкото и да изглежда забравен, продължава да бъде проблем между двете държави.
Вътрешни проблеми: Етническата група Аче, която живее на остров Суматра и в продължение на векове е предводител на исляма, се противопоставя на индонезийската колонизация, защото я смята за продължение на холандската колонизация и се бори за създаването на собствена независима държава. По тази причина Аче създава една организация, наречена Отечествен фронт за спасение Аче Суматра. На 4 ноември 1976 г. с декларация този фронт обявява независимостта на Аче Суматра и създаването на независимо правителство под ръководството на д-р Тунгку Хасан ди Тиро. Но индонезийското правителство, разчитайки на външната подкрепа и военните сили, отхвърля правото на съществуване на това независимо правителство. С това обаче борбата за независимост на Аче Суматра не приключва. Фронтът за спасение не възприема индонезийския национализъм и храни желанието да спечели управлението, което да бъде оформено според собствените му убеждения. Този проблем винаги стои пред управлението на Индонезия.
През 1975 г. Индонезия прибавя към земите си Източен Тимор, който преди това е португалска колония. Това предизвиква въстание срещу индонезийското управление. Въпреки че лидерът на въстанието Жозе Гусмао е арестуван, конфликтите в този район не спират. ООН не признава прибавянето на Източен Тимор към Индонезия. След като народът сваля Сухарто от власт, колонизаторите отново се намесват в проблема с Източен Тимор и започват да подстрекават живеещите там християни. Това води до вътрешни размирици и етнически сблъсъци в някои райони на Индонезия. Тези вътрешни размирици все още не са спрели.
Ислямско движение: В Индонезия днес се смята, че 87% от населението са мюсюлмани, но това не означава, че всички те живеят според ислямските принципи. Това е резултат от политиката, която се води по време на колонизацията на страната, а и след извоюването на независимостта й. Това е политика, стремяща се към отдалечаване на народа от исляма, към неограмотяване и деградиране. Не са обаче малко и хората, които успяват да спазват религията си. Особено в последните години ислямското самосъзнание събира все повече привърженици и всички джамии започват да се пълнят с хора. В тази обстановка се намират кръгове и организации, които целят народът да се върне към исляма, за да стане той доминираща религия в държавата. Ислямското движение в Индонезия има следната история:
През 1921 г. се създава организация против колонизаторите, наречена Шерикат Ислям (Ислямски съюз). Много силно в началото, това движение се разделя и изгубва силата си, тъй като холандските колонизатори всяват раздор вътре в самото движение. През 1930 г. организацията се преименува в Индонезийска ислямска съюзническа партия (PSII - ИИСП) и след признаване на независимостта на Индонезия продължава да съществува като политическа партия. Тя остава на политическата сцена, докато през 1973 г. е забранена от правителството.
През 1926 г. се създава нова подобна организация, наречена Нахдат-ул-улема (НУ – Пробуждане на учените), която първоначално стои далеч от политиката и декларира, че в нейната програма заляга идеята за "повеляване на доброто и отхвърляне на лошото". През 1953 г. обаче се превръща в политическа партия и продължава да съществува като такава до 1974 г., когато е забранена.
Организацията Мухаммедийе се създава по същото време, както НУ. Нейната цел е да приобщава мюсюлманите. И до днес тази организация не е легализирана в държавата, но продължава да осъществява дейностите си.
По време на Японската окупация се образуват военни групи, наричани Хизбуллах. Японците ги обучават как да се борят срещу холандците, но по-късно военните групи се обръщат срещу японците. След оттеглянето на японците Хизбуллах играят важна роля в борбата срещу холандците. През 1974 г. сменят името си на Дар-ул-ислям, наричат военната си част Индонезийска ислямска армия и продължават дейността си. След независимостта новото управление се обявява срещу тях и ги премахва.
През 1940 г. се създава Ислямски ученически съюз, който има силно влияние сред учениците и студентите и поради това през 1985 г. е премахнат под натиска на правителството.
След обявяване на независимостта в държавата се създават редица партии, които в основата си носят ислямски характер. Най-важната от тях е Парламентарен съвет на индонезийските мюсюлмани (MASJUMI). Неин създател е Мухаммед Насър– известен лидер на ислямското движение и участник в много коалиционни правителства. През 1976 г. е закрита от закона. През 1968 г. се създава Индонезийска мюсюлманска партия (PMI). Генерал Сухарто забранява съществуването на тази и подобни на нея партии, които имат ислямски характер.
Най-значимите ислямски организации, които съществуват и до днес, са две: Висш съвет на ислямския призив в Индонезия и Ислямските ученици в Индонезия (PII).
Първата е създадена през 1967 г. под ръководството на Мухаммед Насър и учени от Джакарта, членуващи в нея. Основните дейности са: приканване, проповядване и обучение по ислямска религия. Организацията също става причина за създаване на многобройни училища, институти и научноизследователски центрове. Осигурява стипендии на студенти, които изповядват ислямската религия.
Ислямските ученици в Индонезия (РИ) развива дейностите си особено сред университетските студенти и работи за възпитаване на ислямско политическо съзнание у тях. Ръководството на Сухарто забелязва, че PII, която има 4,5 милиона членове, оказва влияние върху учениците и притиска тежко ръководителите на организацията с желанието тази организация да бъде разпусната. По-късно Министерството по проблемите на младежта прави изявление относно легалността й, която организацията загубила. Въпреки целия този натиск PII продължава начинанията си. Известно е, че при свалянето на Сухарто от власт движението на ислямските ученици играе главната роля.
Заедно с тези партии и организации се извършват и дейности на религиозни движения извън контрола на държавата.
Икономика: Икономиката на Индонезия се крепи, на първо място, върху петрола и природния газ. След подписването на договора между страните от ОПЕК през 1993 г. производството на петрол възлиза на 1 330 000 барела. Приходите, получени от петрола и природния газ, са 14% от брутния вътрешен продукт на страната. Заедно с това препитанието на голяма част от населението се получава от земеделие, животновъдство риболов. Приходите от тези сектори са 25% от брутния вътрешен продукт и 55% от работещите са заети в тях.
Индонезия се смята за богата на природни богатства. Годишният приход на глава от населението се равнява на 610 щатски долара.