Евразия – родина на науката и мъдростта
Евразийската география, която от ранните години на ислямската история започва да се запознава с исляма е името на една обширна територия, която по думите на ислямските учени се нарича Мавераюннехир или Междуречие, имащо изключително място в ислямската култура и цивилизация. Следвайки пътя на коприната ислямът се разраснал във всичките по-големи и по-малки градове и селища на тази географска област.
Буйната ислямска река, породена в Мекка и превърнала се в цивилизация в Медина, когато е достигнала Междуречието се превърнала в огромен океан обхващащ целия мир. Скоро след като исляма навлиза в района на Хорасан - Мавераюннехир - Харезм, градове като Фергана, Мерага, Серахс, Семерканд, Бухара, Белх, Мерв се превръщат в най-динамичните центрове на науката, просветата и философията, които имат голям принос в ислямската цивилизация, където тя се изучава и процъфтява. Градове като Бухара и Тирмиз оттогава заемат челно място сред имената на градовете, в които се съставят най-ценните сборници с хадиси, съдържащи сюннета на любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем).
Мюсюлманите в Серахс, Озген, Мергинан стават свидетели на най-изящната и развита форма на правото, на ибадетите и приложението им. Като се има предвид социалния, религиозния и културния бит и необходимост на тази география ислямът из основи коментиран, за да може да при-добие свойствен на него нова традиция. Най-трудните проблеми на математиката в света намират решение в Харезм; великите суфисти, превърнали исляма в мъдрост са израс-нали в гр. Йеси. Град Джюрджан се превръща в средище, в което се изучават тънкостите на езикознанието по света; в град Матурид са написани акаида и келяма. Великите тълкуватели и представители на свързаните едно с друго научни, философски, нравствени школи Матуриди, Несефи, Серахси, Ходжа Ахмед Йесеви, Накшибенди, Али Шир Неваи, Низамюлмюлк, Али Кушчу, Улу Бей, Бухари, Тирмизи, Харезми, Бируни, Ибни Сина, Фараби, Кадъ Бейдави, Тафтазани, Джюрджани, Фахреттин Рази са израснали и се утвърдили в този регион. С великото преселение на народите, което тръгнало от Средна Азия, тази традиция разпростряла своите разклонения като мощен величествен чинар на юг до Анадола, от север до кавказките планини, Балканите и Подунавието, по бреговете на Волга, оттам до вътрешността на Европа като навсякъде е привнасял своя цвят и променял социалния, културния и религиозен живот.
Тази висока цивилизация, процъфтяла в Евразия, станала причина за пораждането на мощни социални, просветни и юридически учреждения. Медресетата на Семерканд, Мерв, Казан, Сараево, бидейки огнища на наука, философия и изкуство излъчвали светлина по целия свят. Вакъфските учреждения, покрили тези региони, благотворителните заведения подкрепящи беззащитните и бедните; хановете, издигнати край пътищата, по които се доставели храна, знания, изкуство и философия; вредом с просветните средища и училищата, които хранели душите, учели хората да се обичат и да се уважават, да бъдат единни и неделими, издигнали във висините мъдростта и знанието, а теккетата излъчвали справедливост и сигурност в обществото. Благодарение на правосъдната система, която осигурявала сътворяването на едно бъдеще без страх от несигурност тази цивилизация се разпростряла и оставила незаличими следи в историята на човечеството.
Придобивките, които възпроизвела тази география, дала своя принос в развитието на човечеството, положила неимоверни усилия и старания за израстването на едно благородно човечество, което предоставило всичките си придобивки в негова полза, съставила картина на славата във всяка страна и при всяко племе. Независимо обаче от тези придобивки и от този принос, хората на евразийската география не са били опазени и защитени от мъки и теглила.
Наистина при обърканите и хаотични вълнения изминалите няколко столетия, на изток и на запад мюсюлманите срещнаха невиждани трудности, теглила и притеснения. На много места тези теглила, унижения и оскърбления станаха част от ежедневието на мюсюлманите. Този процес е бил толкова тежък и тъй болезнен, че се налагало на много места в сърдечната ни география мюсюлманите да се противопоставят и отхвърлят редица нови проблеми при изява на вяра и самоличност, които са възниквали пред тях. В тази връзка може да се каже, че евразийската география на мюсюлманския свят и бил раздробен на части и станал прицел на нападенията на различни сили от комунисти до фашисти, от атеисти до антиислямисти. Благодарение на вкорененото мюсюлманско минало и въз-действието на вярата ни, която съживява, храни и подкрепя всекиго, нашите събратя по вяра с чест преминаха през тези изпитания и днес на-влязоха в един нов процес.
Една традиция, която навреме дава своята оценка на науката и мъдростта, и урежда основните параметри на ежедневния живот като остава еднакво далеч от плоскостта, очаква да бъде отново съживен. Днешните последователи на коренната цивилизация на евразийската география вярваме, че ще съумеят да пренесат в бъдещето тази мощна традиция с нови подходи и нови трактовки. Този опит с дълбоки корени, което го прави тъй ценен, вярваме, че ще се поднови, ще го има и в бъдещето и отново ще се превърне в океан, който отново ще предлага невиждани богатства на цялото човечество.
Проф. д-р Мехмед Гьормез
Портал 
