Джамиите в МоскваМосковската Улу джамия: Е втората и най-голямата прославена джамия в Москва. След като между годините 1894-1904 нараства броя на мюсюлманското население в града и първата джамия, която се намира в Замоскворечие с капацитет 1500 души вече не може да побере посетителите на петъчните намази, се пристъпва към изграждането на втората джамия в Москва. През 1894 г. молла Бедреттин Алимов, С. Бакиров и X. Акбулатов поднасят молба от името на мюсюлманското население до цар Николай II. Макар че в началото на XX. век Русия започва да се либерализира, за изграждането на тази втора джамия мюсюлманите трябвало да чакат още 10 години, за да получат разрешение за строеж. Най-сетне през 1904 г. джамията бива изградена благодарение на материалната подкрепа на търговеца от татарски произход Салих Ерзин.
Тази е била единствената джамия, която от строителството досега, включително и през съветско време, не е закривала вратите си за вярващите. Дори в най-трудните години тукашното мюсюлманско население не е пропуснало нито една петъчна молитва. Улу джамия изиграва важна роля в живота не само на мюсюлманите в Москва, но и в цяла Русия и Съветския съюз.
Когато през 1980 г. трябваше да се проведат летните олимпийски игри в Москва, поставя се на дневен ред събарянето й тъй като е стояла с олимпийския комплекс. Но мюсюлманските учени в Москва и посланиците на арабските страни спасиха Улу джами от събаряне. От 1996 г. насам вредом до Улу джамия се намира и Московското мюфтийство.
Измаил Мущарий, Ахмедзян Мустафин, Ризаутдин Бсъров, Равил Руддин, Раис Билялов, Илдар Алаутдинов, Мустафа Кютюкчю са част от имамите, които са служили в Улу джамия през различните години и които никога не са отстъпвали от пътя на Аллах. Всички те са положили максимум усилия да предадат на хората Аллаховите повели и забрани. Ето защо и Улу джами заслужено се гордее със своите имами.
След като бива ремонтирана и реставрирана през 2005 година със своето 75 метра високо минаре Улу джами може да се види и от Кремълския дворец. На 30 юни 2008-а година вещи лица от Московския съвет по история и култура решават да я обявят за паметник на културата, но през месец ноември 2009-а година това решение бива отхвърлено.
До 11 септември 2011 година главния корпус на джамията бе срутен. Но вратите на Улу джами винаги останаха открити за хора с чисти намерения. Според думите на мюфтията на Московския район и на цяла Русия Албир Кърганов трагедията сполетяла САЩ след една година се повтаря в Москва. Сега се планира изграждането на джамията с достъп и за трудно подвижни хора.
Историческата джамия в Москва: През 1816 година мюсюлманските търговци Макай Абдулав, Надран Измаилов, Мирза Ради Наврузов и молла Абдулла Узбеков пишат молба до руския император да бъде разрешено изграждането на каменна джамия в Москва по подобие на тези в Санкт Петербург и Казан. Императора обаче забранява да се изгради джамия с минаре. Едва през 1823 г. търговеца Хашалов из средите на мюсюлманската общност успява да издейства разрешение за изграждането на молитвен дом, който погледнато отдалеч и отвън по нищо не приличал на джамия, а на обикновен дом. През есента на 1823 година от татарската мюсюлманска общност бе изграден едноетажен молитвен дом. А през 1880 г. бе одобрен новия устройствен план.
След изграждането на историческата московска джамия, въпреки различните изпитания, на които тя бива подложена, можа да устои на трудните години благодарение на молитвите и надеждите на вярващите и се запази. В годините на съветската власт не само че бе разстрелян имамина на джамията Абдула Хазрат, но през 1939 година джамията бива затворена, а минарето съборено. В сградата на джамията се настанява военен отдел, печатница и различни работилници. Благодарение отново на усилията на мюсюлманската общност сградата на джамията бе върната. При повторното изграждане на джамията голямо съдействие оказва посолството на Саудитска Арабия. Новопостроената джамия бе отворена за служение през месец май на 1998 г. Понастоящем в нея се намира медресе, в което се преподават основите на ислямските науки и арабски език. Уроците се водят на руски и татарски езици.
Паметната джамия в Москва е изградена в памет на загиналите през Втората световна война в Парка на победата в Паметните височини край Москва. Депутати от Московския съвет изпратили възражения заради строителството на тази джамия в памет на воините мюсюлмани, загинали по време на войната. Въпреки това обаче с помощта на кмета на Москва, материалната и финансовата подкрепа на Татарстан, Башкирия, Казахстан и Русия, тя е била изградена. На тържественото й откриване, състояло се на 6 септември 1997 г. присъствали държавния глава на Казахстан Нурсултан Назърбаев, на Башкирия М. Х. Рахимов, на Татарстан М.Ш. Шаймиев и кмета на Москва.
Външният вид на джамията отразява елементи от три различни мюсюлмански школи на архитектурата на Татарстан, Узбекистан и Кавказ. При джамията действа медресе. Под голяма й зала са разположени канцелариите на имамите, работилници и класните стаи. От 1998 г. досега имамин в джамията е Шамил Алаутдинов. От 2000-та година за втори имам е назначен випускникът на Московския държавен ислямски институт Ринат Алаутдинов.
Ярдемската джамия в Москва - се намира в район Отрадное на града в единен комплекс с шеетска джамия Инам, православна църква и синагога. Строежът е започнал през 1996 г. по инициатива на таратската фондация „Хилял“. Тържественото откриване е станало на 14 септември 1997 г. Двете симетрични минарета се извисяват на 41,5 метра, а диаметъра на купола й е 26 метра. Джамията в Ярдем има капацитет за 2000 души.
До джамията е изградено медресе, в което се учат 200-250 ученика, магазин за хелял меса и книжарница за ислямска литература. Тук мюсюлманите се обслужват при погребения, по време на ифтари и др. тържества.
Когато се озовете сами в Москва и няма къде да отидете, знай че, в града винаги има едни отворени за вас врати. Това са вратите на Аллах. В тях ще чуете призива на Аллах пет пъти в денонощието. Известно е, че когато човек се озове в чужбина, за да не се отклоните от пътя на исляма, отбийте се в тях, защото смелостта на предците е осигурила благополучие и религиозна свобода за синовете им.
Източник 
Портал 
